Идва време да се плаща и започва да боли… Сянката на Корпоративна банка все по-тежко тегне над действията и на правителството, и на Народното събрание, и на държавните институции, и на съдебната система. За БНБ и банковия сектор въобще не говорим.
Корпоративна банка за пореден път бе тема на обсъждане на последното заседание на Министерския съвет на 17 декември. От публикуваната стенограма става ясно, че там финансовият министър Владислав Горанов е изразил негодувание, че Върховният административен съд е насрочил заседанието по делото за обжалване на решението на БНБ за отнемането на лиценза на банката от УС на БНБ чак за 8 февруари 2015 година. Министърът изразил и недоумението си, че съдът не е уведомил предварително БНБ, че неговите процесуални представители по делото не са правилно упълномощени. "За да има стабилност в държавата, Народното събрание и правителството работят денонощно, за да осигурят нужните средства както за плащането на депозитите в КТБ, така и за финансовото осигуряване на нуждите на държавните структури. В същото време съдът взе решение да отложи това важно дело не за след седмица, а за след цели 45 работни дни. През това време едни хора правят едни сделки и собствеността за осребряване в КТБ с всеки изминал ден намалява", коментира притеснен Горанов. Премиерът Бойко Борисов се присъедини към недоволството му: "Ние бяхме така любезни да преведем на съдебната власт исканите от нея допълнителни средства, с които бяха раздадени бонуси на магистратите. Осигурихме и милиарди за безпроблемното плащане на депозитите в КТБ. Но заради такива съдебни решения ни е трудно да защитим финансовите интереси на държавата." Според стенограмата министър-председателят е помолил министъра на правосъдието Христо Иванов колегиално да постави пред Висшия съдебен съвет въпроса дали заседанията по такива важни дела като отнемането на лиценза на КТБ не е редно да се гледат в по-кратки срокове.
От изхода на делото срещу решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ зависи дали и кога ще започне процедурата по несъстоятелност на банката. Само ако тя бъде пусната в ход, могат да бъдат осребрени активите й и с получените от това пари банката да погаси част от задълженията си към Фонда за гарантиране на влоговете – 3.7 млрд. лв., и към другите си кредитори – още общо 1.7 млрд. лева. А с получените по този начин средства, както и с вноските, които банките всяка година правят в него, фондът е длъжен да обслужва кредита от 2 млрд. лв., който получи от правителството, за да плати влоговете в КТБ. Тези погашения пък са важни от гледна точка на обслужването на държавния дълг, който правителството взе, за да си осигури необходимите средства. Именно заради тези финансови взаимовръзки Владислав Горанов е толкова заинтересуван от бързото решение на Върховния административен съд по казуса. Защото тук наистина става дума за сериозни държавни интереси.
С осребряването на активите на КТБ е свързан и един друг много голям проблем, който тепърва ще отключи финансови и съдебни спорове. Той е свързан със
забраната за прихващания
на задължения към фалирали банки за сметка на депозити в тях, придобити след поставянето им под специален надзор. Тази забрана бе въведена преди по-малко от месец чрез редакция на чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност. Според финансовия министър Владислав Горанов тази промяна защитава държавния и обществения интерес, тъй като не позволява на лица, извършили цесии със своите вземания, да прередят останалите кредитори при изплащането на задълженията на банката към тях. Текстът не атакува самите цесии, защото те са обект на свободно волеизявление на собственика на едно вземане, който се разпорежда с него по силата на Закона за задълженията и договорите и на Търговския закон. Но на практика обезсилва въпросните цесии, тъй като финансовият ефект от тях се материализира едва след извършване на въпросното прихващане. А неговата правна същност е уредена в раздел V на Закона за задълженията и договорите. В неговия чл.105 пише: "Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си." От този текст става ясно, че въпросното прихващане е акт на едностранно волеизявление на клиента на банката. Той обявява пред нея, че намалява задължението си, което е например 100 хил. лв., със своето вземане по депозит от същата банка чийто размер е примерно 90 хил. лв., и значи остава да й дължи 10 хил. лева. Или пък друг вариант: клиент със задължение от 100 хил. лв. заявява, че го погасява с депозита си в същата кредитна институция, който е 110 хил. лева. По този начин вземането му от банката намалява до 10 хил. лева. Този
автоматизъм на прихващанията
е уреден както в Закона за гарантиране на влоговете, така и в Закона за банковата несъстоятелност. В чл.6, ал.2 на Закона за гарантиране на влоговете пише: "В случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл.4, ал.1 и 2, се приспада размерът на задълженията." Значи когато става дума за интереса на фонда, автоматизмът на прихващането е безспорен и законово уреден. На принципа на равнопоставеността на отделните субекти в един процес този автоматизъм трябва да важи за всички физически и юридически лица, стига да са изпълнени няколко важни условия, характеризиращи вземанията и задълженията, които са обект на цесиите и прихващанията. Те трябва да са еднородни – с други думи, да са на едно лице към една банка, да са изискуеми и разпореждането с тях да е станало, преди банката да е обявена в несъстоятелност или преди лицето, придобиващо чрез цесия вземането, с което извършва прихващане, да е имало достоверна информация, че тя ще бъде обявена във фалит. Такава достоверна информация се получава само след решение за отнемане на лиценза на банката. Ако цесиите са извършени след това решение, близо е до ума, че те са направени с цел да бъдат прередени останалите кредитори. Но всички останали сделки не могат да бъдат поставени под такова обосновано съмнение и да бъдат обезсилени на тази база.
Тук въпросът е
дали депозитите – обект на цесия, са незабавно изискуеми
В чл.421 от Търговския закон се казва, че "при паричен депозит банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочното изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва, както при безсрочен влог, освен ако не е уговорено друго". В Закона за кредитните институции пък е заложено условието, че при поискване в рамките на 15 дни всяка банка трябва да изплати пожелания от клиента влог, в противен случай финансовата институция е заплашена с отнемане на лиценза. С други думи, законодателят е заложил като презумпция изискуемостта на влоговете, независимо за какъв срок са сключени те. Някои юристи твърдят, че с поставянето на банка под специален надзор БНБ спира и изискуемостта, и изпълнението на задълженията й. Преди промените в Закона за банковата несъстоятелност, които влязоха в сила преди по-малко от месец – от 28 ноември 2014-а, тази хипотеза не е била изрично посочена. Напротив, в същия този закон (преди измененията) имаше специални текстове, които потвърждават автоматизма на прихващанията, но само въз основа на вземания и задължения, възникнали вследствие на цесии, сключени преди отнемането на лиценза на банката. Този режим е изрично уреден в текстовете на раздел "Прихващания" и по-точно – на чл.56 от Закона за банкова несъстоятелност. Явно правистите са осветлили правителството и по-точно финансовия министър Владислав Горанов за тези юридически детайли. Защото във влезлия в сила на 28 ноември 2014-а променен текст се прави уточнение, че недействителни са прихващания, извършени не само след поставянето на банката в процедура по несъстоятелност, но и след поставянето й под специален надзор, ако тази процедура включва и мярка за спиране на изпълнението на нейните задължения. А именно такъв е случаят с КТБ. И тук възниква въпросът трябва ли тези нови текстове да важат за цесии, сключени преди влизането на законовите промени в сила и възникващите въз основа на тях претенции за прихващания. Едва ли. Тъй като фундаментално правило в юриспруденцията е, че всяка законова норма започва да важи от датата, на която е приета, нататък. Законовите правила не действат със задна дата – т.е. нямат ретроактивност. В противен случай се създава правна нестабилност и хаос. Така че е редно прихващанията въз основа на цесии, сключени преди 28 ноември, да бъдат довършени, а всички останали да бъдат обезсилени. Така ще е справедливо. Тук спор може да възникне единствено по темата "изискуемост" именно заради спецификата на специалния надзор, наложен от БНБ на Корпоративна банка. Ако има такива спорове обаче, те трябва да бъдат решени от съда. А ако практиката на отделните съдилища е противоречива, редно е Върховният касационен съд да даде тълкувателно решение по казуса.