теми-банкер

Смяна на караула в болници и здравни агенции – какви са мотивите за новите рокади в здравеопазването – вт.

Спират поръчката за здравна карта – защо търгът стигна до КЗК – вт.

 

Държавата на социалните помощи – кой, как, колко и защо взима помощи от соц. система през 2015-а – ср.

 

 

Директорът на МБАЛ-Благоевград д-р Владимир Пандев е освободен от длъжност. Това става ясно от информация а, подадена от местните медии. Днес сутринта служители на министерството на  здравеопазването са му връчили заповедта за уволнение. Тя е издадена вчера, след провеждането на заседание на борда на директорите на лечебното заведение.

Пред Радио „Фокус” – Пирин д-р Пандев разказа, че е отказал да се подпише под заповедта и да напусне своя кабинет. Той твърди, че уволнението му е в пълно противоречие на закона и е извършено с редица нарушения.  „Случващото се е лишено от всякаква обосновка и компетентност и остава болницата на автопилот с пълна документална каша. Има заповед временно изпълняващ длъжността управител на болницата да бъде д-р Методи Гошев, който е в отпуск”, заявява д-р Пандев. Той е категоричен, че ще обжалва решението.

 

Случващото се е лишено от всякаква обосновка – ––––––––– –––––– Обосновка има.Пандев е комуняга.Беше кандидат за депутат на комунягите за депутат,но не влезе.По време на кандидат-депутатската му кампания инфекционистките му вкупом взеха,че се разболяха и после напуснаха и инфекциозното затвори.Айде сега комунистът Пандев на линейката да види как се работи.

 

Министър Москов иска да фалира благоевградската болница и да я вкара в неплатежоспособност, казаха депутатите от БСП Кристиан Вигенин и д-р Емил Райнов на пресконференция в Благоевград. Те изказаха недоумение от наказателната акция, която стана вчера, когато от София дойдоха със заповед за детронирането на шефа на болницата д-р Владимир Пандев от поста. За Вигенин тези действия са недопустими и незаконни. Той смята, че не са тайна намеренията на Москов да смени директора Пандев, но има насрочено събрание за 17 март. За него това е ярък пример за поредното политическо уволнение, когато болница е с добри финансови резултати и се управлява добре. Време е  Москов да обясни причините, намеренията и целите за подобни акции, каза Вигенин. За д-р Райнов смяната на директор на болница с положителни финансови резултати  е грубо политическо посегателство и реваншизъм. Той смята, че Москов освен в скандали в друго не  се е забъркал.

Д-р Пандев каза, че се прави подписка в негова защита и 250 човека вече са се подписали. Тя ще бъде внесена при министър Москов, като също така шефът на болницата иска да знае и кои са причините за неговото уволнение, тъй като са правени 5 проверки и не  е получил доклад за нарушения, а в заповедта за уволнение са посочени именно нарушения. На събранието в София, когато двама членове на борда на директорите, а именно д-р Гошев и  Калинова са подписали заповедта за уволнението му,  той не  е присъствал и не  е канен. Пандев смята, че и двамата, които са посочени за директори –  д- р Гошев и д-р Митев, не стават, тъй като не отговарят на определените изисквания, както и че те саботират дейността на болницата.  „Как ще провежда здравна политика това правителство, когато не могат да се справят със смяна на директор. Вярвам на съда, че ще си свърши работата, аз оставам директор до провеждане на общо събрание на 17 март”, убеден е д-р Пандев. 

Относно това, че синът на областния лидер на БСП  Юлиян Гошев е подписал заповедта за уволнението му, червените казаха, че Гошев не може да носи отговорност за действията на сина си и че БСП твърдо застават зад д-р Пандев като директор на болницата.

 

С пресконференция за шуменските медии д-р Юлия Димитрова – изпълнителен директор на „МБАЛ – Шумен” АД, отчете икономическите резултати на областната болница през последните 2 години и половина, откакто е неин ръководител.
В резултат на увеличените приходи печалбата за 2014 г. ще бъде над 100 000 лв. Дали ще се начисляват пак дивиденти на акционерите, още е рано да се каже.
Успоредно с приходите са се увеличавали и разходите, като през 2013 г. те са скочили с 531 000 лв. спрямо 2012 г. – 26,17 процента. През последните три години средната брутна работна заплата в болницата е нараснала от 873 лв. на 924 лв. Броят на преминалите болни за същия период е увеличен от 18 500 на 20 000. Намалена е стойността на един леглоден от 2 до 8 процента, падат парите за лечение и престой.

Подновена е старата база на МБАЛ – сгради и оборудване. За строително-монтажни дейности и от собствени приходи за две години са инвестирани 400 000 лв. – собствени средства, за ремонт на покриви, фасади, отделения.
С пари от Министерството на здравеопазването (МЗ) се прави ремонт на първо вътрешно отделение, което заема вече целия пети етаж след пребазиране на ревматологичното отделение в ликвидираната Белодробна болница. МЗ е дало 250 000 лв. за подмяна на 35-годишната паропреносна инсталация на хирургическия блок, освен осигурените първоначално 50 000 лв.
Междуведомствената комисия по бедствия и аварии превежда на траншове общо 130 000 лв. за ремонт на покривите на старите болнични сгради, най-вече на ТЕЛК, след поройните дъждове през лятото и есента. ТЕЛК се нанесе на мястото на Кръводарителния център, който беше пребазиран в бившата Белодробна болница.
Д-р Димитрова изказа благодарност на община Шумен, която дава по 100 000 лв. годишно за апаратура на областната болница. За две години МЗ е осигурило 300 000 лв. за медицинска техника, а болницата – 535 000 лв.
За „мъката на пациентите” – старите асансьори, които д-р Недко Тодоров – бивш директор, сполучливо наричаше „стари кошници”, попитаха медиите. Д-р Димитрова отговори, че до юни 2012 г. болницата е водила съдебни дела заради задължения към община Шумен, поради което лечебното заведение не е могло да кандидатства за еврофинансиране на нови асансьори. След това са приключени всички европроекти. Готови сме да кандидатстваме през новия програмен период за външен асансьор на хирургическия блок, както и за реконструкцията му.
За 2 години в МБАЛ – Шумен са постъпили 18 лекари, сред които има и новодипломирани медици. Седем са лекарите – специализанти в отделенията. Трима лекари са преминали на работа в частната кардиологична клиника „Мадара”, един е заминал на специализация в Германия. От медицинските сестри 6 са напуснали, а 7 са на пенсионна възраст. Общо 700 души персонал обслужва областната болница: 310 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори; 136 санитари; 150 лекари; останалите са административен и технически персонал.
От специалистите лекари най-много са хирурзите – 18. Трима са ендокринолозите консултанти, но няма на трудов договор и диабетиците по клинични пътеки се лекуват в болниците в Нови пазар и Велики Преслав. Областната болница има само един гастроентеролог.
МБАЛ – Шумен е сред петте държавни болници в страната, които нямат просрочени задължения. Д-р Димитрова припомни, че през 2002 г. МБАЛ – Шумен е била в криза, със запорирани сметки.
Какви са заплатите на работещите в дружеството? Лекар без специалност получава месечно по 1023 лв., лекар с една специалност – 1824 лв., лекар с две и повече специалности – 2230 лв., медицински сестри, акушерки, лаборанти – средно по 816 лв., санитарите – 505 лв., висш немедицински персонал (икономисти, инженери) – по 1102 лв.
Най-много жалби от пациентите имало за обслужването на болни в Спешното отделение, където те не правели разлика между спешен и неотложен пациент. „Всеки счита себе си за спешен, защото е с болка” – каза шефът на болницата. А Тонка Петрова предаде възмущението на полицаите, които по 6 часа чакали специалист да слезе в Спешното отделение, за да помогне на пострадал при инцидент. Най-много неосигурени граждани търсели там помощ. За родилките без здравни осигуровки плаща МЗ.
Годишно около 2 процента от постъпилите за лечение пациенти в болницата умират. За 9 месеца на 2014 г. те са били 314.
След като изпълнителният директор дава пресконференция с подробен финансов отчет за период от 2 години и половина, това да не е заради слуха, че ще бъде сменен – резонно попитаха представителите на медиите. Д-р Юлия Димитрова каза: „На поста ме назначи Десислава Атанасова – здравен министър от правителството на ГЕРБ. Не мисля, че не съм оправдала доверието. Миналата година имаше по-сериозен мотив за моята смяна, но тогава от гилдията застанаха зад мен. И ми се размина, може би… Не мисля, че някой има интерес на този етап да прави някакви смени”.
Относно слуха, че здравният министър искал директор на МБАЛ – Шумен да стане член на Реформаторския блок, д-р Димитрова заяви: „Най-лесно е някой да стане член на някаква партия. Смятам, че точно реформаторите имат намерение да правят реформа в здравеопазването и правосъдието. Не мисля, че смяната на една личност е някаква реформа. В болницата има мир и спокойствие, водим диалог със синдикатите. Не считам, че има някакво напрежение сред медиците…”

 

Зa мo­мeн­тa нe пpeд­виж­дa­мe cмя­нa нa ди­peк­тo­pa нa вe­ли­кo­тъp­нoв­c­кa­тa бoл­ни­цa, cъ­oб­щи вчe­pa в cтa­pa­тa cтo­ли­цa здpaв­ни­ят ми­ниc­тъp д-p Пe­тъp Мoc­кoв. Зa­eд­нo cъc зa­мec­т­ни­кa cи д-p Вaньo Шap­кoв тe бя­хa нa pa­бoт­нo пo­ce­щe­ниe в МОБАЛ “Д-p Стe­фaн Чep­кe­зoв”, къ­дe­тo ce зa­пoз­нa­хa c из­пъл­нe­ни­e­тo нa ин­вec­ти­ци­oн­нa­тa пpoг­pa­мa oт 800 000 лв. зa pe­мoн­тa нa Пъp­вo вът­peш­нo oт­дe­лe­ниe и pe­a­ни­мa­ци­я­тa и c пpeд­лo­жe­ни­e­тo нa из­пъл­ни­тeл­ния ди­peк­тop д-p Стe­фaн Фи­лeв зa бъ­дe­щи пpo­eк­ти пpeз 2015 г.
Ми­ниc­тъp Мoc­кoв пoд­чep­тa, чe кaд­po­ви­тe пpo­мe­ни във вcя­кa дъp­жaв­нa бoл­ни­цa ca въп­poc нa eжeд­нeв­нo пo­вe­дe­ниe нa нeй­нo­тo pъ­кo­вoд­c­т­вo, зa­тo­вa ня­мa нyж­дa oт пpo­мя­нa. Спo­peд шe­фa нa МЗ ce­гaш­нa­тa yп­pa­вa нa бoл­ни­цa­тa във Вe­ли­кo Tъp­нo­вo ce cпpa­вя дoб­pe.

 

 

Значителна част от социалните помощи у нас не отиват при реално бедни хора, бюджетните средства се разпиляват неефективно заради слабости в системата за социално подпомагане, а относително високите размери на някои помощи в съчетание с ниските заплати демотивират хората да започнат работа. Това сочи изследване за предизвикателствата пред социалното подпомагане на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изводите са, че са необходими реформи в системата, така че парите да отиват при хората, които най-много имат нужда от тях, получаващите ги да не се застояват в програмите, а да имат стимули да работят и по този начин да се освобождава ресурс за засилване на ефектите от програмите.

Преди седмица и вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин коментира, че цели райони в страната се издържат от социални помощи и хората там нямат стимул да работят. Така той аргументира необходимостта от покачване на минималната работна заплата, но икономистите от института са на мнение, че повишаването й крие и рискове.

Анализът на ИПИ сочи, че сега програмите, при които се прилага диференциран подход при отпускането на помощи, са по-ефективни и достигат до по-голям процент от най-бедните хора. Като пример за ефективни се дават помощите за отопление и програмата "Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход", които успяват да достигнат до 66.8% и 84.2% от най-бедните 20% от домакинствата.

За сравнение програмите "Месечни добавки за социална интеграция“ и "Подпомагане на семейства с деца“ успяват да насочат едва 39.8% и 41.1% към най-бедните 20% от домакинствата.

Ефективните програми обаче не подобряват значително материалното състояние на бедните семейства, тъй като размерът им е нисък. За 2014/2015 година месечната помощ за отопление е 65.72 лева или 328.60 лева за целия отоплителен сезон. Годишно за помощи за отопление кандидатстват около 300 000 души и около 250 000 я получават, а на около 50 000 е отказана.

40% от помощите за деца отиват в семейства, които не са бедни

Според Световната банка около 40% от помощите по програмата "Подпомагане на семейства с деца”, която е най-голямата програма на Агенцията за социално подпомагане, отиват в домакинства, които не са бедни, сочи анализът.

На детски надбавки имат право семейства, чиито деца посещават редовно училище и чиито среден месечен доход не надхвърля 350 лева на човек от домакинството. Тя се дава за общо 797 903 деца в 537 325 семейства, а годишният разход за нея е над 350 млн. лева.

Основната причина толкова много хора да получават помощи е това, че в периода 2007-2009 година размерът им е удвоен от 18 лева на 35 лева месечно и е увеличен таванът на доходите до 350 лева на човек от домакинството.

Така от 2007 година разходите за детски надбавки скачат от 192 млн. лева на 350 млн. лева. Освен това през 2009 година само в София и Плевен средният доход на човек от домакинството е над 350 лева, а през 2013 година в 13 области средният доход на човек от домакинството е над 350 лева.

"Предвид високия дял на сивата икономика в страната, можем с основание да предположим, че реалният доход на голяма част от бенефициентите е по-висок от официално декларирания такъв", се казва в анализа. Според експертите увеличението на тавана на дохода до 350 лева е било прибързано предвид световната финансова и икономическа криза и забавения ръст на заплатите.

От ИПИ дават пример, че на добавки по сегашния критерий имат право както четиричленно семейство с доход на родител 350 лева, така и четиричленно семейство с доход на родител 700 лева при двама работещи родители и две деца. Но в по-бедното семейство добавките от 70 лева месечно за двете деца носят много по-големи ползи, тъй като нетният им доход се вдига с 12-7%, а за другото семейство увеличението на нетния доход е 6%.

Детските добавки да са обвързани не само с ходенето на училище, но и с успеха

Затова предлагат да има диференциращ механизъм за даването на помощите. В Хърватия например съществува сходна програма, в която след предварително прилагане на набор от критерии, размерът на отпусканата помощ се определя в зависимост от дохода на семейството и варира от 26 до 109 евро.

В изследването се посочва, че сега по-малко от 1% от месечните помощи за деца биват преустановени поради нередовно посещаване на учебни занятия. Затова според анализаторите е нужно въвеждането на допълнителни критерии, като например представянето на децата в училище.

Като индикатори се предлагат средния успех на ученика през предходната учебна година или резултатите от външните оценявания на различните етапи на образованието. "Предвид практиката в по-ниските класове на образователната система оценките да бъдат по-високи, това може да доведе до естествено насочване на допълнителни средства както към най-малките ученици, така и към тези от тях, които в последващи години постигат по-добри резултати, например тези със среден успех над 4.50", се посочва в анализа.

"При прилагането на подобен подход е важно да не се получи припокриване със системата на стипендии за най-успешните ученици – т.е. минималният успех за отпускане на детски надбавки трябва да бъде по-нисък от този за отпускане на стипендия за отличен успех", се допълва в изследването.

Едно от предложенията е за семействата с доход до 200 лева на човек от домакинството помощта за деца да е 100% от предвидената, за тези с доходи между 201 и 250 лева да е 90%, за тези със среден доход между 251 и 300 лв.–75% и за тези между 301 и 350 лева да е 50%.

Добавките за хора с увреждания -ниски, но голям наплив за тях

Програмата за интерграция на хора с увреждания също гълта значителен финансов ресурс, без да е особено ефективна. На интеграционни добавки имат право хората със степен на увреждане над 50% и я получават над 500 000 души, като годишно по това перо отиват близо 140 млн. лева.

Размерът на месечната добавка за социална интеграция се изчислява посредством гарантирания минимален доход (ГМД), който от 2009 година насам е 65 лева и с чието повишаване главоломно нарастват и хората, имащи право на помощи. Добавките за социална интеграция подпомагат хората за транспортни услуги, балнеолечение, диетично хранене и лекарства, информационни и телекомуникационни услуги и са от порядъка на 10-13 лева месечно за всяка услуга.

Причината за относително ниския размер на този тип помощи е големият брой желаещи и имащи право да ги получават.

"В голяма степен ефективността на мярката "Месечни добавки за социална интеграция“ е жертва на недостатъците и анахронизма на цялостната държавна политика по отношение на подкрепата на хората с увреждания в България", се посочва в анализа.

"Преобладаващата част от злоупотребите са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии – фактор, създаващ грешни стимули на бенефициентите за сдобиване с решение от ТЕЛК. Много от тези привилегии нямат директно отношение към възможностите за социално включване на лицата с увреждания", се казва още в анализа.

Някои от тези придобивки са възможността за ранно пенсиониране поради инвалидност в съчетание с повишаването на минималния осигурителен стаж, нормативна защита от уволнение, право на удължен платен годишен отпуск, програми за отпускане на кредити без лихва за хора с трайни увреждания, облекчен прием и намалени такси във висшите учебни заведения, данъчни облекчения.

Затова едно от предложенията в анализа е свеждането на медицинската експертиза до установяване степента на увреждане и въвеждането на задължителна социална оценка при отпускането на помощи. В същото време се предлага и увеличение на размера на добавките.

Ниските доходи в съчетание с високи помощи насърчават безработицата

В анализа се посочва още, че заради ниските доходи и относително високия размер на някои помощи, на практика хората са демотивирани да започнат нископлатена работа, попадайки в "капанът на безработицата".

През 2012 година например в състояние на заетост човек би получавало допълнителен приход в рамките на едва 18.4% от брутния си доход, получаван без да работи. С други думи, 81.6% от допълнителният му доход ще бъде отнет под формата на данъци и социални осигуровки, от една страна и загуба на обезщетението за безработица и съпътстващи социални помощи, от друга.

"Поради обстоятелството, че загубата на трудов доход предоставя възможности за достъп до обезщетения за безработица и определени социални плащания, колкото по-нисък е потенциалният трудов доход на едно лице, толкова по-малко вероятно е то да потърси възможности за заетост пред алтернативата да получава пасивен доход от системата за социално подпомагане и от социално осигурителната система", се казва в анализа.

В изследването се посочва още, че продължаващото повишаване на минималната работна заплата оскъпява цената на труда, води до по-високи стимули за заетост от страна на хората без работа, но и до спад в тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и съответно – на вероятността за намиране на работа.

"Продължаващото повишаване на осигурителната тежест чрез увеличението на минималните осигурителни доходи пък намалява стимулите за повишаване на икономическата активност на безработните, икономически неактивните и заетите на ниски заплати", се казва още в проучването.

 

Мъж с инсулт от еленското с. Константин получил по погрешка от социалните служби 28 000 лв. вместо "Български пощи". 58-годишният инвалид Нури Еминов и жена му Хатче изведнъж се събудили богати и решили да се възползват от падналите им от небето пари. Преди едва свързвали двата края. Нури работил в завода за ремаркета в Елена до 2000 г., когато бил съкратен.

"Беше на работа във временната заетост към кметството до 2004 г. През 2005-а се разболя, получи мозъчен инсулт. Онази година ходихме на ТЕЛК и му дадоха 74% инвалидност. Докторът ни каза да отиваме при социалните, там отпускали пенсии", разказва Хатче Аптулова.

През септември м.г. мизерният доход от инвалидната пенсия и интеграционните добавки на Нури набъбнал значително.

"Един ден отидох да тегля пенсията на мъжа ми и гледам в сметката около 1100 лв. Помислих, че това са обезщетения, инвалидни, застраховките, които Нури си беше направил, докато работеше в "ремаркетата", обяснява Хатче.

Октомври, ноември и декември все така вълшебната дебитна карта пускала между 800 и 1100 лв. Докато през януари изведнъж се появила немислимата сума от 24 000 лв. накуп. Нури и съпругата му си затраяли и не потърсили откъде може да им се изсипват тези пари. Решили да оползотворят част от крупната сума – сменили си дограмата, платили си вересиите, даже взели за 7000 лв. къща на дъщерята. Когато в един момент се оказало, че дебитната карта е блокирана, от сметката вече били изтеглени 12 000 лв.

"Дори и не подозирахме, че социалните са се объркали. У дома нахлуха полицаи. Питам какво става, а те: "Сега ще разбереш!" Отведоха ни при социалните, сякаш сме престъпници. Призля ми и паднах от притеснение", плаче Хатче.

Циганите изпаднали в чудо как да съберат парите. Внесли близо половината, но останали 6600 лв., за които срещу Еминов било заведено дело. От Регионалната дирекция за социално подпомагане в Търново претендират инвалидът да възстанови до стотинка сумата, преведена му поради "техническа грешка".

"Работим чрез интернет банкиране. По това време е имало промяна в банковата сметка на "Български пощи", които също изплащат помощи и обезщетения на хора без банкови сметки. Служителката не е отразила в счетоводния програмен продукт промяната и така вместо в пощите, парите са отивали в сметката на Нури Еминов. Наша е техническата грешка, но всеки съвестен гражданин, ако получи такава сума, която не му се дължи, би трябвало да ни потърси и да ги върне, а не да си прави ремонти, а после да претендира, че е крайно нуждаещ се", каза пред "24 часа" шефката на "Социално подпомагане" Анжела Досева.

Според нея няма ощетени социално слаби от допуснатия гаф, защото пощите изплащали помощите с техни собствени средства. За сериозното недоглеждане, превърнало за кратко бедняците в богаташи, вече имало 3-ма дисциплинарно наказани служители на социалната служба.

Междувременно съпругата на Нури извадила друга дебитна карта и получава пенсията и интеграционните добавки на мъжа си.

"Като отивам да му тегля парите в Елена, изпращат хора, които да ме заведат право в социала и внасям по 100 лв. всеки месец. 750 лв. съм внесла досега, ама ако ни ги поискат накуп, не знам откъде ще ги вземем. Аз съм безработна, а Нури не може да прави нищо. Живеем със 175 лв. пенсия.

10 г. нямаме право на еднократна помощ, отказват ни пари за дърва, не ни дадоха и декодер за телевизията – не ни се полагало. Какво съм виновна аз, че са сгрешили", оправдава се Хатче.

В районния съд в Елена приключи гражданското дело срещу Нури. Мъжът, който има проблеми с говора след инсулта, за трети път трябваше да дойде в града за процеса. В съдебното заседание адвокат Надя Недялкова оспори иска на "Социално подпомогане" с мотив, че тези пари се дължат на инвалида, тъй като имал да получава социални помощи и застраховки за минал период. Семейството обаче нямало писмени доказателства.
Съдия Искра Вараджакова обяви, че ще се произнесе с решение на 12 декември.