Болници получават пари от три места за едно и също лечение на пациент. Някои от здравните заведения припечелват веднъж по клинична пътека от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след това от застрахователния здравен фонд на болния и трети път искат пари за доплащане от близките, установи проверка на Агенцията по медицински одит. Такъв е случаят с 27-годишна жена за раждането в голяма столична болница, лечебното заведение е взело общо 10 000 лева, като то въобще не е било рисково и не са се налагали никакви скъпи изследвания и интервенции. Проверка показала още, че въпросното АГ си взема парите за анестезията и от касата, и от фонда. От таткото пък поискали да доплати лигнини, памперси и еднократни пелени.
Тези хватки са възможни заради сериозни пропуски в нормативната уредба, поясни тя. В резултат лечебни заведения и медицински центрове вземат огромни суми за нелечебни услуги, консумативи и дейности, които се поемат и от НЗОК.
Пациенти плащат по 330 лв. на ден в т. нар. VIP стаи. Луксът е, че болният е сам в помещението, има телевизор, WIFI, самостоятелна тоалетна и баня. В цената обаче е калкулирана и тоалетната хартия като услуга „лукс”.
Така за престой от три дни, при който операцията от апендицит например излиза 600 лева, болницата взема 980 лв. за екстрите. Във фактура от друга болница пък за лечението на един пациент в услугата „лукс” били калкулирани тоалетната хартия, клечките за уши и еднократната шапка за баня на обща стойност от 1800 лева.
Доктор от медицински център пък опитал да вземе от осигурителен фонд и 10% за собствения си ДОД. Подобна практика има в почти всички болници – и държавни, и частни, посочи д-р Виткова. Цитираните от нея случаи са дадени на съда.
По думите й проблемът идва от факта, че у нас в нормативната уредба не е посочено какво трябва да се разбира под понятието VIP медицинска услуга. Най-уязвими са пациентите, които влизат с травма в болница, ортопедично или неврологично заболяване, което се нуждае от операция, защото необходимите консумативи, като стави, протези и мозъчни импланти например, не се поемат изцяло от Националната здравноосигурителна каса, заяви адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. За поставянето на пирон, става или платно при херния от пациента могат да бъдат взети под формата на доплащане дори до 7000 – 10 000 лева, допълни той.
Ако обаче се наложи да се постави мозъчен имплант при тежък аневризъм, пациентът трябва да си поеме разходите изцяло, тъй като НЗОК към момента плаща само за 16 изделия, сред които въпросните импланти не фигурират, поясниха от пациентските организации.
У нас не се прилага и нискомолекулярен хепарин срещу образуване на тромби, тъй като той не е включен в медикаментите, осигурявани на болниците по линия на касата, независимо че струва 6 лева.
