Министерството на здравеопазването обмисля дали може да поеме годишните стопански разходи на държавните болници, които са около 90 млн. лева. Това каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски по време на кръгла маса "Реформиране на болниците – важна част от здравната реформа в България" Тя се проведе в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа, на който вестник "БАНКЕРЪ" бе медиен партньор. Персенски заяви, че ако това решение стане факт, всички приходи на болниците ще отиват за дейност. Според него е необходимо да се направи сериозен анализ на структурата на разходите на лечебните заведения и на тази база да се направят сериозните реформи. Мнението му е, че на първо време с предвижданите промени в Закона за лечебните заведения трябва да бъде премахнат терминът "долекуване". Персенски посочи още, че е необходимо да се увеличи броят на леглата за продължително лечение, които процентно са десет пъти по-малко от тези в другите европейски страни. От думите му стана ясно също така, че е наложително болниците за активно лечение да се окрупняват.
Сериозен отзвук предизвика независимият доклад за разходите на болниците, представен от финансиста Живко Иванов. Той е направен по данни от Търговския регистър и отчетите на здравната каса и съдейки по тях, към края на 2013-а в България са работели 375 лечебни заведения, като са се откривали предимно нови специализирани и многопрофилни болници. Между 2009-а и 2013-а приходите им са нараствали с близо 300 млн. лв. годишно, като това се е дължало и на държавните, и на частните заведения. Но в същото време разходите им са се покачили с до 450 млн. лв. на 12-месечна база. Най-много пари са влизали в държавните лечебници, а частниците все още са пренебрегвани, и това, смята Иванов, ще ги накара да започнат да се обединяват. Държавните болници са отделяли най-голяма част от приходите си – около 40%, за лекарства и консумативи, докато външните услуги са били приоритет за здравния бизнес.
Данните в доклада показват също, че държавните болници дават към 46% от разходите си за заплати, осигуровки и данъци, докато при общинските това перо изяжда половината им пари. Експертът отбеляза, че златно правило в учебниците по финанси е заплатите в една болница да не надвишават 40% от бюджета й, в противен случай тя е обречена на фалит. Иванов обобщи, че въпреки нарастващите приходи клиниките са увеличили дълговете си до 670 млн. лв. през 2013-а, тъй като и играчите на пазара са се умножили. Оказва се, че с парите, които имат, лечебните заведения могат да заплатят само 20% от задълженията си за догодина и това било ясен индикатор за неплатежоспособност.
Директорът на специализирана АГ болница "Д-р Щерев" доц. Атанас Щерев обаче изтъкна, че болниците не могат да бъдат поставяни под общ знаменател, защото са с различен капацитет и функции. По думите му няма как перото за заплати в една болница да е толкова минимално и тези плащания всъщност са около 65% от бюджетите им. Към това мнение се присъедини изпълнителният директор на частната "МБАЛ Хигия" доц. д-р Стайко Спиридонов. Управителят на "Александровска" доц. Костадин Ангелов пък добави, че в банковите сметки на болниците има достатъчно средства да бъдат изплатени половината от дълговете им, но те са за текущите задължителни плащания. Според него нарастването на разходите на лечебниците е тенденция например и в САЩ, но у нас парите се между все повече консуматори, което значи, че средствата в абсолютни стойности всъщност намаляват.
Подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров е на мнение, че до голяма степен държавата е виновна за появата на много частни болници с въведените изисквания като това за наличието на поне 30 легла при откриването на ново заведение за болнична помощ.
Специален гост на събитието бе един от реформаторите на белгийската болнична система Жак дьо Таф. Той сподели, че промените в Белгия са започнали през 1997-а, когато правителството е решило да закрие всички болници с по-малко от 150 легла.
