Ще бъде ли септември май за сектор "Сигурност" – това е въпросът, който е на дневен ред след пролетния законотворчески порив на депутатите. На 20 май тази година те приеха четири основни документа за функционирането на системата. За разлика от силния заряд от революционен оптимизъм в поемата на великия Гео Милев, ситуацията в сектора по-скоро предизвиква едва мъждукаща надеждица, че е възможно приетите през пролетта закони наесен да минат и на второ четене. По това време на годината, както сочи поговорката, българинът брои пилците и сбира плодовете на труда си, но сега ще е по-различно, защото ще е време на избори. От тази гледна точка септември и октомври ще бъдат май за избуелите пролетни надежди на големите български партии да прилапат и местната баница. За осъществяването на тези мераци политиците ще дадат мило и драго, което на свой ред означава, че няма да им е до националната сигурност.
Четирите закона, минали на първо четене в парламента, явно ще се гледат чак през зимата. А може и догодина, въпреки клетвите на управляващите, че бързат да регламентират със закони функционирането на системата. Освен изборите препъникамъкът са и многото забележки, които претърпяха проектите на законите за националната сигурност, цивилното разузнаване, военните разведки и Националната служба за охрана (НСО).
Текстовете за
Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР)
събраха 122 гласа "за", четирима депутати бяха против и петима се въздържаха. На практика досегашната Национална разузнавателна служба бе пратена в архива и за първи път се очерта реалната възможност разузнаването да има собствен закон. Депутатите решиха ДАР да е подчинена на Министерския съвет, а на агенцията да не се поставят задачи от вътрешно политически характер, както декларира вносителят на проекта Цветан Цветанов. Спазен е утвърдилият се вече принцип, че на председателя на Народното събрание, на президента и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание разузнавателна информация. Освен това е регламентирано сътрудничеството с разузнавателните органи на други държави и структури в НАТО и ЕС.
Решено бе ДАР да се ръководи от председател, който се назначава по предложение на Министерския съвет за срок от пет години с указ на президента. Новото е въведената със закона фигура на инспектор на ДАР, който ще бъде на пряко подчинение на шефа на агенцията, но ще го назначава премиерът. Това нововъведение разширява възможностите на министър-председателя да упражнява пряк контрол върху работата на разузнаването, защото инспекторът ще може да му докладва за провеждани проверки в агенцията.
Махайки пагоните, които преди им сложи Законът за въоръжените сили, разведките в цивилното разузнаване ще мязат вече на ченгета – ще бъдат въоръжени, ще могат да използват физическа сила, включително и помощни средства като електрошокови палки, белезници. Освен това ще могат да прилагат спецсредства, да обработват лични данни на физически лица, без проверяваните да бъдат информирани.
Проектът за
служба "Военно разузнаване"
на първо четене бе подкрепен от 110 депутати от управляващите партии и от опозицията, четирима бяха против, петима се въздържаха. Службата ще се ръководи от директор, който се назначава за пет години с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Ябълката на раздора се оказа въпросът дали шефът на службата трябва да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. На последното заседание на комисията за контрол на службите в средата на юли предложението на БСП в закона да бъде записано, именно такъв да бъде директорът на службата, беше отхвърлено. Това стана след две гласувания в комисията. При втория вот седем бяха "за", четири – "против", трима се въздържаха. Броенето обаче беше оспорено и комисията излезе в почивка. След нея опозицията обяви, че реално гласовете са били осем на седем. Завърза се спор откъде иде един глас в повече, след като на последния вот са гласували 14 депутати. После депутатите от БСП напуснаха комисията, в залата останаха девет души. Но за да има кворум в 20-членната комисия, бяха необходими 11 присъстващи. Преди да се хванат за гушите, депутатите все пак приеха 20 текста от закона. Те решиха, че между органите, които осъществяват ръководство на военното разузнаване, е и премиерът наред с министъра на отбраната. В проектозакона беше записано, че той осъществява общото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво. Той поставя и дългосрочни и годишни информационни задачи на служба "Военна информация"; изисква и получава становища и доклади от директора на служба "Военна информация" по въпроси, свързани с изпълняваните от нея функции и задачи. Беше оттеглено предложението служба "Военна информация" да е непосредствено подчинена на Министерския съвет. Тя остана на пряко подчинение на министъра на отбраната.
След това заседание съдбата на новоназначения шеф на службата Йордан Бакалов обаче остава неясна, защото депутатите запазиха текста, че шеф на разведката може да бъде или военнослужещ, или цивилен служител от системата. Но Бакалов не отговаря и на двете условия. Реформаторите предложиха в текста да се допише, че тази длъжност може да заема и "цивилно лице", но идеята им беше отхвърлена. Остана изискването директорът на службата да има десет години професионален стаж в системата на националната сигурност или във въоръжените сили, но Бакалов също не отговаря и на това условие. Така на практика зад него застанаха реформаторите, а патриотите заявиха, че не го искат. Хората от БСП и ДПС не участваха във вота, но са категорични, че Бакалов не става за тази работа.
Много забележки има и по
проектозакона за НСО
Основният спор е трябва ли службата да бъде закрита и да мине в структурата на МВР и да бъде силно свит кръга от лица, които охранява. Проектът обаче бе приет "на тъмно" на второ четене в Комисията за контрол на службите по време на необявено заседание в началото на юли. От това заседание се промъкна само новината, че законът допуска държавните охранители да пазят не само държавниците, но и бизнесмени, финансисти, банкери и лица, за чиято дейност е преценено, че е свързана с финансовата и икономическа стабилност на страната, и по този начин – с националната сигурност. На първото четене проектът за НСО мина с подкрепата на ГЕРБ, ДПС, БДЦ и АБВ – 106 гласа "за", 11 депутати бяха против, а 30 се въздържаха. Те решиха общото ръководство на НСО да осъществява президентът, който ще назначава и освобождава началника на службата, съгласувано с МС. Бодигардовете могат да използват сила и помощни средства – въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления, димки, химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, халосни патрони, патрони с гумени или пласмасови накрайници или шокови куршуми, устройства за принудително спиране на превозни средства, устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие и бронирани машини.
Устройственият закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност беше подкрепен от ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, БДЦ, АБВ и един независим депутат. Този проект има най-големи шансове да бъде вкаран по-бързо в употреба, въпреки че БСП не го одобри. Законът регламентира дейността на Съвета по сигурността към премиера и му възлага широки правомощия. В него вече ще влизат и двама представители на президента, като самият той ще може да участва и лично в заседанията.
