Странна сплав от откровена глупост и лековата безотговорност, а може би и щипка лобизъм, ни изправи пред риска от вдигане на акцизите върху част от горивата и цигарите у нас. И то на ненормално високи нива. Това е общото впечатление, което създават предложените промени в проекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.Те минаха на първо четене през бюджетната комисия на парламента, но породиха много въпроси и още повече опасения дали правителството (вносител) си дава сметка какво прави и какви поражения може да имат фискалните мерки върху браншовете, които засягат. И най-вече върху потребителите, които ще бъркат още по-дълбоко в джоба.
Обезпокоително е, че за първи път промените не са придружени с документи за оценка на последствията – нито оценка за съответствие, нито оценка за въздействие върху потребителите и икономиката. По тези документи възникна странен диалог по време на заседанието на бюджетната комисия. На въпроси на опозиционни депутати защо тази задължителна придружаваща всеки закон хартия я няма, председателката Менда Стоянова каза, че не ги е виждала. От финансовото министерство пък контрираха, че всички законопроекти, които внасят в правителството са с пълен комплект документи.
Какво става по „дългия” път от Министерски съвет до Народното събрание не е ясно.
Ето едно от ако не странните, то поне изненадващите предложения – ставката за тежките горива и за енергийните продукти, използвани за отопление, скача 8 пъти – от сегашните 50 на 400 лв. за 1000 литра. За използването на втечнен нефтен газ (LPG) за отопление, който към настоящия момент не се облага, вече ще се плаща по 340 лв. за 1000 литра.
Но не е само това. Стигаме и до едно опасно в най-прекия смисъл на думата предложение.Става дума за това бутилки за битова газ да могат да се пълнят директно на бензиностанциите.
Представете си мила родна гледка – съботна опашка от коли, а между тях пешаци с бутилки на рамо, обсаждат колонките и създават хаос. Това е от птичи поглед. Същината на проблема обаче е в безопасността. Практиката бутилките с битова газ, които се пълнят само фабрично, изпълнява редица изисквания за безопасност. Те се „помпат“ до 85% от обема си, за да не се взривят примерно от топлото време или от удар. В заводите има специални везни, които следят да не се превишава позволеното ниво. На бензиностанцията такива везни няма. Слагат само един накрайник на битовата бутилка и сипват, колкото поеме.
„От началото на годината имаме десетина случаи с неправилно напълнени бутилки, отнели 2 човешки живота.Искаме насила да направим касапница ли?“, пита Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация. Той е убеден, че забраната да не се пълнят бутилки на бензино- и газостанции, въведена през 2006 –а година, точно от съображения за сигурност, трябва да остане.
Има ли икономическа логика в предложението за падане на забраната? Според Делчев – не. Делът на бутилките с битова газ в общия пазар е само 5%. В битови бутилки годишно се наливат по около 18 хил. тона газ, умножено по новия акциз от 340 лв. това прави около 6 млн. лв. За мащабите на българския държавен бюджет сумата е нищо и никаква. Обаче на обратния полюс са загубите – решението ще изтрие стотици работни места във фабриките за пълнене и по цялата верига на доставката, а няма да създаде нови.
Показателно е сравнението с практиките в ЕС. Според Делчев в 20 от 28 страни-членки има нулев или много нисък акциз за газта за отопление и готвене. Логиката била, че това гориво е с ниски емисии на въглероден двуокис и няма защо да се натоварва с висок налог.
„Никой не се допита до нас за предложението да отпадне забраната за пълнене на газови бутилки на бензиностанции“, коментира Андрей Делчев. „Смятаме, че това предложение е необяснимо и представлява вредна промяна, връщане назад. Не намираме и никакви аргументи за такава промяна”, посочи той. „Пропан-бутанът може да бъде доста опасен за хората и тяхното имущество. В България се нарушават много забрани, но ако няма забрана и това стане правило, рискът нараства”, заяви Делчев. От бранша се надяват предложението да отпадне между първо и второ четене.
В законопроекта е предвидено и отпадането на маркираните горива и изравняването на акцизните ставки. Министерството на финансите се мотивира за това като обясни, че промяната е мярка за борба с контрабандата. Затова се предлага акцизът за газьола за отопление (битовата нафта) да скочи до 645 лв. за 1000 литра, при сегашна ставка 50 лв.
Странно обаче – оставя се само едно оцветено гориво – корабното, което е смес между нафта и мазут. Неясно защо остават приетите с предишни промени в ЗАДС тежки административни процедури за предварителни уведомления преди смесване и маркиране на корабни горива, достигащи до 30 часа преди реално да започне бункеровка. В допълнение тези уведомления се приемат само в работното време на съответната митническа служба.. „Ами ако е петък и митниците след 14 ч. няма как да реагират, зареждането за вторник ли остава?”, питат от бранша. Според Светослав Бенчев, юрист в Българската петролна и газова асоциация, това е против интересите на бизнеса. За да избегнат разтакаването, корабите просто ще подминават нашите пунктове за зареждане и ще правят оборот на колонките в Констанца и Истанбул. Така че решението е лишено от всякаква логика и създава прецедента „горивен туризъм“.
Докато за вдигането на акцизите за лобисти се сочат крайните фискалисти в правителството, предвождани от министър Владислав Горанов, то за бутилките бомби се говори за краен субективизъм. Шефът на Агенция „Митници“ Ваньо Танов отишъл да си напълни газовата бутилка на бензиностанция, въпреки забраната, и там разбрал, че простото пълнене струва 17 лева, а това във фабрика – 24 лева. Така той решил да даде възможност на бензиностанциите да печелят, срещу това – на бранша на пълначите – да им се отнеме монопола.
Странен беше и подходът за промени на акциза при цигарите – разтваряне на ножицата в полза на „Булгартабак“ срещу завишено бреме за вносителите. Тази промяна също е записана в проектозакона, гласуван от бюджетната комисия на първо четене. Предвижда се структурата на акциза за цигарите да се промени така, че цената на по-ниския клас да остане без промяна, а скъпите да станат още по-скъпи. Кой ще е облагодетелстван? Разбира се, българските производители "Булгартабак" (с официален акционер с 5% Делян Пеевски) и "КТ интернешънъл" ("Кингс табако").
На обсъждането в комисията отново не бяха дадени аргументи какво налага подобна промяна.
Правителството обаче обяснява, че новият акцизен календар ще облекчи най-евтините цигари, тоест цените им няма да се вдигнат толкова, колкото при стария календар.
Озадачаващо е, че този аргумент присъства дори в мотивите към законопроекта, въпреки че официалните разчети не сочат подобно нещо. Заедно със законопроекта и мотивите, депутатите имаха възможност да видят и официалните допускания и разчети за поскъпването на цигарите по ценови сегменти при двата акцизни календара. Кой е изготвил разчетите се оказа спорно (дали финансовото министерство или митниците), но те са част от официалната документация към законопроекта и бяха цитирани от председателя на комисията.
Тези разчети ясно показват, че в двата най-ниски ценови сегмента няма никаква разлика в прогнозната динамика на цените в периода 2016-2018 г. при двата акцизни календара. Констатацията е на Петър Ганев от Института за пазарна икономика. С други думи, цената на най-евтините цигари през 2018 г. най-вероятно ще бъде еднаква и при двата календара.
Юристите са единодушни, че въпреки сложните европейски процедури, страната ни може да бъде съдена затова, че възпрепятства вътрешнообщностните доставки и свободното движение на стоки. Отделно западни компании могат да заявят претенции заради нарушаването на правилата на честната конкурентна борба чрез протекционизъм.
"Разочаровани сме от предложените от Министерството на финансите и одобрени от Министерския съвет неочаквани и резки изменения в съществуващия балансиран акцизен график за цигарите. Тази стъпка противоречи на заявения ангажимент на правителството да осигури стабилност и предсказуемост на фискалната среда. Жалко е, че сме свидетели на това как България се отдалечава от най-добрите практики на ЕС във време, когато за страната е от ключово значение да се гарантира устойчивостта и сигурността на бизнес средата.
Тази промяна няма да доведе до обявените прогнозирани приходи, тъй като за база за изчисления са използвани сегашните нива на потребление по ценови сегменти, а те не биха се запазили, ако бъдат приети предложените промени. Напротив, това ще застраши способността на тютюневия сектор да генерира растящи и предвидими данъчни приходи в бюджета. Такова драстично увеличение на адвалорния компонент може да доведе както до рязко преминаване на потреблението към продукти от по-ниските ценови сегменти, така и до обръщане на сегашната положителната тенденция към намаляване на незаконния пазар. И в двата случая това ще доведе до загуба на приходи в бюджета", коментира Алина Викован, генерален мениджър на PhilipMorris – България.
