Разликата между първия и втория мандат на Борисов е, че тогава изхарчи резерва, сега харчи заема.
Трудно се разваля коалиция, в която партиите са свързани единствено от желанието да участват във властта или просто да оцелеят.
Г-жо Йотова, като гръм от ясно небе ли дойде в самия край на годината случилото се в ДПС и безмилостната разправа на Ахмед Доган с Лютви Местан?
– Не искам да се бъркам във вътрешните дела на която и да било партия. Не съм спестявала критиките си към Лютви Местан, нито когато сложи края на правителството “Орешарски”, нито когато се опитваше да разпалва етническо напрежение в България. Но по-същественият въпрос е как една чужда държава е управлявала, чрез един български политик, политическа партия и как си позволява да настоява пред българския министър-председател за намеса, каквато и да било тя? Този въпрос трябва да бъде изяснен докрай и да се каже истината. Имаме нужда като общество от това. Това е тема на националната сигурност.
Очаквахте ли да се случат и сътресенията в управляващата коалиция?
– Очаквах да станат много по-рано, защото няма нищо, което да свързва тази коалиция – като политика, като идеи, като кауза, като визия за България напред. Това е
коалиция на сделката
Една огромна шестпартийна коалиция, в която всеки е намерил мястото си да участва във властта на различни нива – национално или местно. Всеки си е отрязал по едно малко парче от баницата и много добре знае, че ако има предсрочни избори, ще загуби и него. Затова са тези плаващи мнозинства за различни решения и закони.
Патриотичният фронт например прави публични изявления срещу една или друга политика на правителството, но след това натиска зеления бутон, за да се приеме един или друг закон. В същата ситуация са АБВ. Оказа се, че са едни от най-прогнозируемите привърженици на управляващата партия ГЕРБ и я изваждат в доста сложни за нея ситуации. Трудно се разваля коалиция, в която партиите са свързани единствено от желанието да участват във властта или просто да оцелеят.
Как си обяснявате поведението на Радан Кънев, който се обяви, че е в опозиция, но ДСБ има хора във властта и са в парламентарна група, която подкрепя управлението?
– Още от самото начало беше ясно, че реформаторите разполагат с повече власт в страната, отколкото им е дадена от хората. Защо Борисов направи толкова отстъпки по отношение на тях, може само да се гадае. Според мен така го бяха посъветвали от Европа, все пак двете формации са част от една обща европейска партия – ЕНП. А Борисов няма мнозинство, с което да взима тежки решения в парламента, на него просто му трябва бройка гласове. В момента обаче, в който той се убеди, че тези гласове може да ги взима от независими, от АБВ, от Патриотичния фронт, и то безпроблемно, започнаха и конфликтите вътре в Реформаторския блок. Те вече не са му толкова необходими. Истината е, че Борисов не желаеше нито промените в конституцията, нито сериозна съдебна реформа.
Реформаторите искат
смяната на главния прокурор, искат да овладеят отново съдебната система, както беше през 90-те години. И пак по същия маниер, чрез компромати. Оттук започна и тихата война с Борисов и ГЕРБ. Но останаха изолирани и трябваше да жертват своя правосъден министър. Но тук не става дума само за правосъдието.
Какво например свързва толкова тясно Борисов с Москов, та се налага Москов на практика да премине към ГЕРБ?! Нито това е най-успешният министър, нито до момента е направил каквато и да е реформа, освен опитите да разделя българските граждани на такива, които могат да се лекуват, и такива, които нямат шанс да се лекуват. Работа на опозицията е да поставя тези въпроси. И съм сигурна, че ако има вот на недоверие за здравеопазването, фактите ще излязат.
Добър вариант за България ли са предсрочните избори, или трябва на всяка цена да пазим стабилността, за която Борисов твърди, че си дава здравето?
– Един министър-председател, който е начело на държавата, винаги иска да има стабилност. Въпросът е доколко я има наистина. Истината е, че независимо от огромния договорен 16-милиарден дълг, който се взема на части всяка година, очевидно финансите в държавата не достигат. Затова се събират пари от всякъде, където и както може – винетки, акцизи, данък уикенд… Хората толкова претръпнаха, имам усещането, че дори няма вече обществена енергия, която да се противопостави.
Разликата между първи я и втория мандат на Борисов е, че тогава изхарчи резерва, сега се харчи заемът. Няма финансова стабилност. Гръмките фрази за усвоени европейски пари нищо не означават. Развитие на държавата няма, каквито и класации и проценти да изважда Томислав Дончев.
Тогава да вървим ли към избори 2 в 1?
– Нека да сме реалисти. Политическата конфигурация в Народното събрание показва, че
избори ще има тогава, когато реши ГЕРБ
Нищо не ми подсказва, че скоро нещо ще се промени. Резултатите от местните избори показаха, че партии от сегашната управляваща коалиция едва ли ще прескочат четирипроцентната бариера, ако има предсрочни избори. Как искате тогава да работят за това?!
Споменахте местните избори, на които БСП за пореден път загуби тежко. Защо?
– Много са причините. Хората ни наказаха заради управлението, което имахме една година с Орешарски. И за това, че за пореден път БСП се нареди сред тези политически партии, които не изпълняват дадените обещания. Разочарованието от тази една година е много голямо, тъй като през 2013-а създадохме толкова много надежди, страшно много хора ни повярваха – това са близо 1 милион гласове, които след това ние пропиляхме за няколко месеца. Разбира се, не трябва да бъдем черногледи, защото някои неща, които Орешарски постигна, нито едно правителство преди и след него не е направило. Имам предвид и социалната политика, и грижата за майките и децата, и нещо, което Борисов много услужливо пропуска, но то е изключително важно – Орешарски върна българския бизнес на сцената, защото се разплати с ДДС. Спомняте си какво се случи в това отношение при предишното управление на Борисов и когато фалираха стотици фирми в България. Това са неща, които трябва да помним и да изтъкваме всеки път, защото е важно за страната и за българските граждани. Няма как да не отбележим и многото пари, които бяха дадени на общините – половин милиард лева, които бяха отпуснати за инвестиционни проекти. И независимо от това, че си ги приписаха кметовете от ГЕРБ – тук не бива да се прави разлика, защото все пак това са пари за хората, за общините. Това бе за развитието на градовете в България, повечето от които са в окаяно положение, с изключение на 4-5, където се наливаха пари през всичките тези години. Оттам нататък обаче ние не изпълнихме най-важното обещание – да върнем справедливостта в българското общество. Грешни кадрови решения, нерешителност за политики и проекти. Нарицателни станаха нереализираните енергийни проекти, от които България загуби много. Разбира се, трябва да бъдем обективни. Нито коалицията между БСП и ДПС бе достатъчно принципна, нито можеш да правиш сериозна политика с маргинална подкрепа на едно нестабилно парламентарно представителство.
Възможно ли е причината да е и в лидера? Има ли БСП лидерски проблем и ще наблюдаваме ли ожесточена битка за председателския пост на предстоящия конгрес?
– Аз не съм склонна да преувеличавам значението на една или друга личност, или пък да търся вината само в един или друг човек. Истината обаче е, че Михаил Миков се зае с една непосилна задача. Не е лесно да правиш едновременно дълбока партийна реформа и тежки изборни кампании, когато току-що си се сгромолясал от властта. Но не е само това причината. Ще се опитам да обясня с метафора. Представете си две кутии, в които е затворен животът на всяка една политическа формация. В първата е целият сложен пъзел на структури, организационни, междуличностни и всички други отношения вътре в една партия. Във втората кутия е другият още по-сложен пъзел, взаимоотношенията с външния свят – общество, политически конфигурации, геополитика. В момента
БСП е отворила само първата кутия
И затова хората виждат една партия, която се е вгледала в себе си и се занимава с вътрешни противоречия, които решава формално с организационни съвети. Не Ви ли напомня всичко това СДС от 90-те, с т.нар. “служебни ръководства”? Ние можем да преброим колко са членовете на партията, можем да внесем организационни съвети, но ако те са с идеята само да се подменят хора по места, които не са удобни на ръководството, това е път за никъде. Що се отнася до лидерския проблем, сигурно ще има много кандидати за председателския пост на този конгрес. Няма да имаме време обаче да направим сериозен вътрешен избор за всички онези претенденти, които искат да бъдат лидери.
Вие ще се включите ли в тази лидерска битка?
– Нямам решение по този въпрос. Това е истината, която казвам. Имам много предложения от страната, хора се обаждат, срещат се с мен, предлагат идеи. Но няма значение кой ще е лидер на партията, ако не променим нещо вътре в нея, ако не променим политиките си, особено политиката си спрямо хората. Защото освен това, че си опозиция и казваш колко е грешен един или друг ход на правителството, едно или друго решение на сегашното Народно събрание, трябва да предлагаш и онова, което смяташ, че е добре за страната. Аз смятам, че БСП в момента изостава със своите предложения в социалната сфера, за сигурността на гражданите и във външнополитически, и във вътрешнополитически план. Всичко това не са просто лозунги, а политика, която се прави от екип. Тя не се прави от един човек. Не съм склонна да хвърлям цялата вина върху Мишо Миков. По-скоро смятам, че той има проблеми с екипа си.
Кого по-конкретно имате предвид?
– То се вижда с просто око. От парламентарната група са пет човека, които говорят публично от името на БСП, а тя се състои по списък от 38. И политика не се прави само в парламента. Непрекъснато се говори за завой наляво, но само като лозунг, без да се прави истинска лява политика, без да се държиш като истински ляв човек. Това не води до нищо добро за БСП, но още повече задълбочава недоверието на хората. Не стига само да бъдем опозиция. Трябва да върнем лидерските си позиции и да се готвим за управлението на страната.
Все пак няма ли хора, които трябва вече да се оттеглят и да дадат път на други, по-млади?
– Има такива хора, да. Защото да стоиш 26 години депутат вече не е добре и за самата личност, и за хората. Мисля, че когато стоиш 26 години в парламента, каквото си могъл си дал.
Визитка
Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 година. Завършила е българска и френска филологии в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работила е като репортер, редактор, водещ и директор на “Новини и актуални предавания” в БНТ. Била е ръководител на Пресцентъра на БСП. Омъжена, с един син. Депутат е в 40-ото НС. Ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП, заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност, правосъдие и човешки права.