ВКС сменя посоката за КТБ (чака)

Когато един правен проблем стигне до Конституционния съд ,това обикновено означава, че той е и голям, и сложен. А е безспорно такъв, когато го поставя някоя от съдебните структури. Точно това се случи с казуса по несъстоятелността на Корпоративна търговска банка. Не политиците, не правителството, не прокурорът и не дори омбудсманът поставиха остър проблем на вниманието на Конституционния съд – направи го Върховният касационен съд. Той поиска мнението на КС по текстове в Закона за банковата несъстоятелност, които ограничават броя на лицата, които могат да пледират в съдебна зала по едно дело за банкова несъстоятелност. Тук трябва да напомним, че изпратените за становище за противоконституционност членове от цитирания Закон са приети през пролетта и лятото на 2015-а – в разгара на случая с КТБ. С други думи, депутатите са ги създали не в името на принципната защита на определени обществено значими интереси, а за да улеснят решаването на казуса с КТБ в определена посока. Тя видимо е бързото и безболезнено обявяване на банката в несъстоятелност. Били са на зор в момента, одобрили са тези норми. Но да си представим, че след искането на ВКС Конституционният съд постанови, че въпросните членове на закона противоречат на конституцията, защото ограничават основни човешки права. Това ще означава недвусмислено, че депутатите, защитавайки някакви важни според тях интереси, са извършили посегателство върху права на граждани и стопански субекти, които са изрично защитени от конституцията. При това са го направили толкова некадърно, че са ги хванали по долни гащи.

А какви биха били последствията от обявяването на въпросните текстове в Зкона за банковата несъстоятелност за противоконституционни? На първо място, ВКС ще върне делото за несъстоятелността на апелативния съд – с ясни указания да бъдат допуснати като страни по делото и да бъдат изслушани акционерите и изпълнителните директори на КТБ. И със същите указания пък апелативния съд да върне делото на Софийския градски съд. И когато той започне да го гледа, отново същите тези акционери и изпълнителни директори ще поискат да се направи независима съдебно-счетоводна експертиза на активите на КТБ, за да се види дали установените допълнителни провизии от 4.2 млрд. лв., на базата на които банката излезе на огромна загуба и отрицателния капитал, заради който БНБ й отне лиценза, наистина са толкова големи или не?! Не ни се мисли какво ще стане, ако такава експертиза бъде допусната и тя покаже резултати, различаващите се от онези, заради които на КТБ й бе отнет лицензът. Далеч сме от мисълта, че стигне ли се до подобно развитие на събитията, делото по несъстоятелност може да бъде спряно и лицензът на банката да бъде възстановен. Само че такива искове за щети ще потекат от всички посоки, че на държавните институции свят ще им се завие. Стане ли това, още отсега трябва да ясно кои ще са виновниците – онези депутати, които гласуваха през 2015-а поправките в Закона за банковата несъстоятелност и които ВКС сега е пратило за становище в Конституционния съд. Затова политиците трябва, както се казва, свещи да палят и да се молят Конституционният съд да не уважи иска на ВКС.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст