Втори опит за антикорупционния закон

Срамно отхвърленият преди пет месеца от парламента проект за антикорупционен закон беше одобрен на оперативно заседание на Министерския съвет. Текстът, оценен като "ключов" в последния доклад на Европейската комисия, беше връчен на четирите парламентарни групи от мнозинството – ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Дали ще "пробие" за междуведомствено съгласуване и за обществено обсъждане зависи на практика от последните две, които преди провалиха законопроекта в първоначалния му вариант с мълчаливата подкрепа на ГЕРБ.

Запазено е наименованието Закон за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.  Предвижда се създаване на едноименен единен антикорупционен орган – Национално бюро, обединяващо четири съществуващи структури. Три от тях – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и звеното в Сметната палата за проверка на имуществените декларации, работят сега по отделни закони. Четвърти партньор ще е Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР).

Бюрото ще се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Съдействие и информация ще му предоставят държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридически лица и гражданите. Бюрото ще има достъп до базата данни на Централния кредитен регистър, а по негово искане съдът ще разкрива банкова, застрахователна и данъчна тайна.

В обхвата на новия орган е дейността на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, лицата с правомощия по разходване на публични средства, офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили. Всички те ще подават вече само една декларация за имущество и интереси пред единния орган. Само магистратите ще подават своите декларации в съдебния инспекторат, който обаче също ще използва софтуерната система и методите на бюрото. При установени несъответствия инспекторатът ще сезира бюрото и то ще извършва задълбочена проверка на имущественото състояние.

Разширен е кръгът на обстоятелствата, които подлежат на деклариране. Добавени са категориите чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (повече от 3 месеца), както и разходи за обучение, ако еднократната му стойност надхвърля 10 000 лева. Запазва се задължението за деклариране имуществото и доходите на съпрузите и ненавършили пълнолетие деца. Но към тях са добавени и лицата, с които задълженият е във фактическо съпружеско съжителство. В последната категория ще влизат лица, с които задълженият живее на съпружески начала повече от две години.

Задълбочени проверки ще се образуват при несъответствие в декларацията над 20 хил. лв., при влязло в сила решение за конфликт на интереси и при сигнал или при медийни публикации с достатъчно данни, преминали през предварителна проверка. Предвидени са допълнителни гаранции срещу възможна злоупотреба със сигналите, но анонимните ще бъдат разглеждани на общо основание. Проектът възприема прага на несъответствие между притежавано имущество и законни доходи съгласно последните изменения в закона за конфискацията, които са приети на първо четене в Народното събрание. С тях прагът беше намален от 250 хил. на 120 хил. лева.
 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще помогнат ли необозначените полицейски автомобили, които МВР планира да купи, за по-добрия контрол на агресивните шофьори?

Подкаст