"Покрусеният" Пеевски
Преуспелият млад мъж – политик и бизнесмен (като кафето 2х1) Делян Пеевски, се обиди на държавата и обяви, че прекратява бизнес начинанията си у нас. В същото време не пропусна да отбележи, че бил подложен на… политически натиск. "Натиск" може и да е имало, но той едва ли ще да е политически, като се има предвид неговата "активност" на този терен. Анализатори на действията му от последните дни смятат, че по-скоро иде реч за добре платено и "достойно пенсиониране".
За по-малко от седмица "момчето" на Илия Павлов не само "се раздели" с отскоро осветления си бизнес – дела му в “Булгартабак”, но се отказа и от покупката на торовия завод "Химко". Сградата на BTV, ако вече е законно негова, не попадна сред коментираните, както и 50% участие в "Техномаркет".
Оказа се обаче, че купувачът на дяловете му в тютюневия холдинг е създаденото в Дубай дружество TGI MIDDLE EAST FZE, чиито реални собственици едва отскоро са известни.
Пред капана на дълговите плащания
Дълговата политика на правителствата през последните няколко години ни натовари с погасяване на огромни задължения, с които страната трябва да се справи в периода 2022-ра, 2023-а, 2024-а. През всяка една от тези три години ще трябва да плащаме главници и лихви на суми между 1.3 млрд. и 1.6 млрд. евро.
Ако през 2017-а правителството отново емитира на международните пазари седемгодишни или по-краткосрочни облигации за обща сума над 1 млрд. евро, за каквито намерения се говори, дълговият проблем, който ще трябва да решава държавата, може да придобие драматични измерения. На този фон плащането на облигационната емисия от 950 млн. евро, която трябва да погасим през юни 2017-а, ще ни изглежда като детско забавление. Вярно е, че главниците, чийто падеж е настъпил, могат да бъдат рефинансирани чрез предлагане на нов дълг. По този начин бремето на погасяването им ще бъде отложено във времето за нови пет, седем или дванадесет години.
Но изгодни условия за пласиране на рефинансиращите емисии страната може да постигне само при стабилни финанси: балансиран бюджет, висок фискален резерв и минимален риск от извънредни държавни разходи, които ще наложат да се поеме допълнителен дълг. За съжаление правителствата, управлявали от края на 2009-а до момента, не успяха да постигнат такава стабилност.
Без данък „Лихва“ догодина
Наесен парламентът може да гласува отмяна на скандалния данък "Лихва". Това констатираха репортерите на "БАНКЕРЪ" след разговорите си с представители на различните парламентарни групи. Идеята за премахването на този данък среща разбиране у депутатите със здрав икономически разум и загрижени за волята на избирателите. Представители на всички парламентарни групи – без тези от ГЕРБ – обещаха да направят необходимото данъкът да отпадне. Като причина за това решение се изтъква финансовата несъстоятелност на този приходоизточник, изкривеният му морал. Отделно, че този, който пръв предложи да се премахне данъка върху лихвите, ще направи много добър политически отскок.
Неговият "баща" – неотдавнашният финансов министър Симеон Дянков, обеща да внесе в хазната 150 млн. лв. от данъка "Лихва" през първата година на съществуването му – 2013-а. Но успя да събере едва 82 млн. лeва.
Създават справочник за таксите по сметки
Как да изберем банката, която ни предлага най-добри условия на клиентите си за откриване, поддържане и ползване на сметки? Отговорът би могъл да бъде – като сравнят тарифите на всички банки. Но това звучи на клиентите като неуместна шега – кой ще се рови в купищата банкови тарифи, ще сравнява и ще избира? Така беше. Сега, след приемането на поправките в Закона за платежните услуги и платежните системи, този избор ще може да се прави лесно и бързо. Законопроектът ще регламентира приложението на Директива 2014/92/ЕС на Евросъюза и вече присъства на страницата на Министерството на финансите. След като премине през обществено обсъждане, той ще бъде утвърден от Министерския съвет и ще влезе в Народното събрание, за да бъде приет.
Три основни области обхващат разпоредбите на директивата. Първата описва правилата за съпоставимост на таксите за платежни сметки, налагани от банки и от други доставчици на платежни услуги.
Не му е работа на Лукарски да е министър
"Откъде да знам кой е реалният собственик на "Булгартабак", не сме се интересували и не е било предмет на Министерството на икономиката да изследва това. Не знам и колко са загубите на тютюнопроизводителите от спирането на износа на цигари за Близкия изток, не сме правили такива изчисления", нахакано рече през седмицата икономическият министър Божидар Лукарски. Не му било работа, казва той, да знае тези подробности около холдинга. Вместо това прехвърли отговорността на журналистите. Държавата била направила достатъчно. Толкоз.
Ако това не му е работата на Лукарски, питаме каква е тогава ролята му в икономическите дела на държавата. Помним все пак – Министерството на икономиката бе създадено именно за да се намери място на видния реформатор седесар. А след това пред него се ширна огромно поле от възможности за партийни (и не само) назначения. "Парашутисти" бяха спуснати в компании като "Кинтекс", "Ел Би Булгарикум", НИТИ, Българската агенция за експортно застраховане и други. След това Лукарски подмени и шефовете в някои от поверените му държавни структури като Комисията за защита на потребителите, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции, Българската служба за акредитация, Държавната комисия по стоковите борси и тържища. И ако се окаже, че лидерът на СДС е във властта само заради облагите, както вече публично казват депутатите от ГЕРБ? Ясно е защо не му остава време да мисли за икономиката.
Иванов пак ще го играе нестинарка
Поредната тежка задача се очерта пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и нейния председател Иван Иванов. Ябълката на раздора този път е предстоящото намаление на цената на природния газ, което рефлектира и върху тарифите на парното, тъй като почти всички топлофикации в страната вече са преминали на синьо гориво.
Предложението на "Булгаргаз" е през второто тримесечие на годината природният газ да поевтинее с 23.02% и 1000 куб. м да се продава за 312.21 лв. (без ДДС) – т.е. с 93.35 лв. по-малко, отколкото досега. През седмицата то бе разгледано от комисарите, които дадоха индикации, че специалистите на газовия търговец са работили много коректно и са отразили съвсем прецизно в своето предложение промяната на стойността на алтернативните горива, цената на курса на долара спрямо лева, както и калоричността на синьото гориво. Но окончателното им решение ще бъде обявено идната седмица. Едрият бизнес обаче отсега е на друго мнение. В отворено писмо до КЕВР и енергийния министър Теменужка Петкова Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българска камара на химическата промишленост настояха тарифите да намалеят още по-драстично и да паднат до равнище под 284 лв. за 1000 куб. метра.
"Изключително важно е цените на природния газ в България да са съотносими към равнищата в останалата част на Европейския съюз…“