България попадна за пореден път в полезрението на Европейската комисия. Институцията е предупредила България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да направят промени в законодателството си в частта за придобиване на земеделска земя.
У нас и в останалите четири държави са приети разпоредби, които ограничават свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване. Това пък можело да възпрепятства трансграничните инвестиции, са мотивите на Еврокомисията. "Някои от ограниченията може да са основателни, тъй като имат за цел борба със спекулативните покупки или обслужват задачи в областта на планирането и политиката за селските райони. Въпреки това, за да бъдат законни, те трябва да са пропорционални и да не дискриминират другите граждани на ЕС", се посочва още съобщението.
Ограничението още е в сила въпреки наказателната процедура, която започна преди година, срещу страната ни и другите четири държави. От Брюксел предупреждават, че ако в рамките на два месеца държавите не приведат законодателствата си в съответствие с правото на Съюза, Еврокомисията може да се обърне към Съда на Европейския съюз.
Дотук се стигна след като през 2014 г. Народното събрание прие промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които въведе изискване за пет години уседналост на купувачите на земя. Първоначалното изискване беше три години, но периодът беше увеличен по предложение на "Атака". Наложеното от президента Росен Плевнелие вето върху промените бе отхвърлено от депутатите.
Така физическите лица трябва да са живели пет години у нас, за да купуват ниви тук. Такова е изискването и за членовете на управителните органи на търговски дружества, регистрирани в Европейския съюз. Със закона се въведе забрана фирми, регистрирани извън Евросъюза и на офшорни дружества, да притежават земеделски земи в България.
Поправките предвиждат и големи глоби за чуждестранни и офшорни компании, които притежават земеделска земя в България – от 100 лв. за декар (300 лв. при повторно нарушение). Те трябваше да влязат в сила от 1 май 2015-а, а след като Еврокомисията обяви, че започва наказателна процедура срещу България, датата за влизането им в сила се отложи.
Сега на България и останалите страни се напомня да отговорят на ЕК какви мерки са предприели или ще предприемат, за да отстранят несъответствията в законодателството си.
………..
А. Андонов: Едва ли доходността при земеделската земя ще е над 5%
31 май 2016 | 12:35
Пазарът за недвижими имоти е цикличен. През периода 2003-2008 година станахме свидетели на възходящ цикъл, той бе последван от низходящ, допреди две-три години, когато отново стартира повишението в цените.
Ако говорим за проблеми, има такива, които не са решени вече 25 години. Това заяви Антон Андонов, изпълнителен директор на ЕРА България, по време на панел Имоти, част от седмото издание на Шумът на парите.
От една страна, проблемите в регламентацията на посредническия бизнес са нерешени. От друга страна, предприемаческият бизнес също има нужда от подобрение. Това със сигурност пречи да виждаме по-хубави, по-качествени проекти.
Пазарът на земеделска земя е интересен. Той се отличаваше с ежегодни ръстове над 15% средно за последните 12 години, заяви експертът.
Днес доходността на инвестиции от земеделска земя твърдо закова 5% вече втора или трета година. Причината – силният ръст през последните години. И ако до скоро растеше и рентата, то през тази година най-вероятно тя ще се запази без промяна.
Едва ли при земеделската земя доходността ще надмине 5% през тази година.
От друга страна, за сравнение, една инвестиция в гарсониера носи 6-7% доходност от наем. Доходите от наем обаче едва ли ще се повишават толкова, тъй като наемите са свързани с доходите.
А цените се качват, така че за по-големите апартаменти доходността пада. При луксозните имоти бизнесът е по-различен, можем да постигнем по-висока доходност, но може и да не познаем.
Собствено жилище или живот под наем – това е често задаван въпрос. От една страна, фактор е манталитетът. България е страната в ЕС с един от най-високите проценти на собствени жилища, посочи Андонов.
От друга страна, в Германия например, където животът под наем е доста по-масово явление, законът предпазва наемателите. Например някои наематели в общински жилища плащат същите наеми, които са плащали преди 10-15 години.
Тоест до голяма степен защитата на интереса на наемодателите до голяма степен предопределя дали е оправдано да се инвестира в жилища или не.
В България стремежът на всеки от нас е да притежава собствено жилище, завърши експертът.