Докато населението намалява, администрацията нараства и днес в нея работят около 140 хил. души. Каква ирония само – вместо да бъде сведена бюрокрацията до минимум, тя прелива от паразитни структури. Съдете сами – ако преди 20 години – през 1996-а, в страната са съществували 55 администрации на централно ниво, към 2015-а те вече са 114. И това при положение че от цяло десетилетие слушаме как броят на чиновниците намалявал – къде с 5, къде с 10 процента. За толкова години трябваше да останат една шепа ведомства, а те се се удвоили, че и повече.
Роенето на институциите води до дублиране и припокриване на функции, затруднява координацията и изпълнението на политиките, но най-вече създава преразход на публични ресурси. И се получава така, че хиляди чиновници получават заплати, без да вършат кой знае какво, а гражданите и бизнесът са засипани от лавина формалности и недомислици. Не бива да ни учудва фактът, че например контролът върху трудовата дейност е възложен на цели 14 органа на изпълнителната власт, а само за спазването на една разпоредба на Закона за виното и спиртните напитки едновременно трябва да следят десет административни звена.
Далеч по-неприятното е, че през последните години стана масова практика държавните и общинските структури да прехвърлят на частни фирми редица дейности като почистването, охраната, правните услуги и т.н, но съкращения на щата не се правят. Според последния засега доклад, приет от правителството в средата на юли, през 2015-а е отчетено намаление от 2.1% в броя на чиновниците и те вече са 137 799. В Централната администрация работят 104 604 души, което представлява намаление с 2.9 на сто в сравнение с 2014-а. В действителност обаче единствено министерствата на финансите и на отбраната са успели да намалят служителите си. Заетите в териториалните ведомства пък са 33 195, което е нарастване с 0.5 процента.
Не бива да се забравя също така, че има още няколко хиляди държавни служители, които не са включени в посочените сметки. Става дума за работещите в "Авиоотряд 28", държавните агенции "Национална сигурност", "Разузнаване" и "Технически операции", службите "Военна полиция" и "Военна информация", Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Централната избирателна комисия, Икономически и социален съвет, Националният военноисторически музей, почивните бази "Орлица" и "Слънчев бряг", както и редакцията на
списание "Гора". Така че реалността е още по-стряскаща и възмутителна, отколкото ни я представят.
Заплатите
Чиновниците масово недоволстват от системата на заплащане, а 80% се оплакват, че не са им вдигали заплатите от 2012-а насам – въпреки нормативните разпоредби. Това е установило проучване, поръчано от Института по публична администрация. Само че при такива раздути щатове няма как да се дават по-високи заплати. "В крайна сметка огромният бюджет е за ниски заплати на много хора", обяснява Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Според правилата 70% от заплатата на чиновниците са основни, а останалите 30% се водят бонус за добре свършена работа. Размерът му се определя след годишна оценка, но служителите са на мнение, че системата отчита само частично дейността им.
Има недоволни и от крайно големите разлики в заплащането за една и съща длъжност. По данни, подготвени за "Евростат", излиза, че най-добре платени са директорите на дирекции. Тяхното максимално основно възнаграждение е 4300 лева. Което е много повече от най-високата заплата за по висшестоящите позиции като главен секретар (3600 лв.), главен директор (3309 лв.) и ръководител на инспекторат (2450 лв.). В същото време минималната заплата за директор на дирекция е 770 лв. (това е 5.5 пъти по-малко от най-високото възнаграждение за същата позиция), докато другите длъжности започват от 1100 лева.
Най-голяма е ножица между минималната и максималната заплата при главните експерти – разминаването е близо седем пъти. Основното възнаграждение варира от 410 до 2760 лева. Но да не забравяме за допълнителните възнаграждения, които в някои случаи са дори по-големи.
Електронните услуги
От всичките 539 административни структури само 102 (18.9%) предоставят някакви електронни административни услуги. Това е резултатът след всичките години на реформи и похарчените стотици милиони левове. Реално сега са налични 1699 първични и 289 комплексни услуги, като малко над 70% от всички се предлагат от общинските администрации. Още по-любопитно е, че се открояват община Добрич, която е отчела 452 е-услуги, община Сунгурларе – 220, и община Брусарци – 154. Докато Столичната община предлага само 50 първични и 50 комплексни.
Според обобщените данни общият брой на подадените заявления за електронни административни услуги през 2015-а е бил 2 399 299 (28.5% от тях са подадени от граждани, 71.4% – от фирми, и само 0.1% – от чужденци). И въпреки много по-големия брой услуги, които се предоставят от общините, над 98% от заявките са изпълнени от пет структури на централната администрация. Около 43% са подадени в Агенцията по вписванията -1 024 663 заявления, следва я Агенцията по геодезия, картография и кадастър с 787 648 бройки, Националната агенция за приходите с 326 608, Главна инспекция по труда с 159 845 и Националната агенция за професионално образование и обучение с 50 975 заявки.
Говорейки за електронното управление, няма как да пропуснем една много тревожна констатация в доклада за състоянието на администрацията. Около половината ведомства у нас все още нямат въведени електронни системи. С други думи, там всичко е като през 60-те години на миналия век – и папките с документи се трупат по стелажи и класьори вместо в електронни регистри. При тази ситуация просто няма как да очакваме по-добра организация и облекчаване на процесите по предоставянето на услуги. Това е и причината степента на осигуряване на документи от други администрации по служебен път да е крайно ниска. Общият брой на институциите, които си осигуряват автоматично необходимите данни, е 189. Седемдесет и шест централни, 21 областни, 105 специализирани териториални администрации и 147 общински не могат да си набавят по служебен път документи и ангажират с това потребителите.
Компютрите
Макар и далеч от съвременните разбирания за модерна администрация, българските чиновници се оказват добре оборудвани с офис техника.
В края на 2015-а държавните и общински учреждения са разполагали с невероятните 124 156 броя компютри, от които 16 896 преносими и 107 260 настолни. И то не става въпрос за някакви овехтели машини – над 41% от тях са с 64 bit адресна свързаност, а тези с процесорна честота, равна или над 2 GHz, са около 77 процента. Все още обаче е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в министерствата и агенциите, независимо че основният доставчик на административни услуги са общинските структури.
Интересно е, че само през миналата година принтерите са се увеличили с 34% и вече достигат 52 171. Това е по едно устройство на всеки 2.5 чиновници. Общият брой на сървърите пък е 5484. Те намаляват с 4% спрямо предишната година, което може да се обясни с преминаването към облачни услуги на някои ведомства.
С придобит лиценз на "Майкрософт" за право на ползване до 31 декември 2017-а днес са 95 954 компютъра.
Мреж@та
През 2012 г. всички полуизградени до този момент от държавата съобщителни мрежи бяха обединени в Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, чието трудно произносимо съкращение е ЕЕСМДАННС. Но колкото и единна, съвместима и допълваща да е тази мрежа, тя се ползва едва от 84 администрации. Още по-големият абсурд е, че вместо да се увеличава, този брой намалява. Всички останали 455 учреждения ползват алтернативни доставчици на интернет, при все че Единната мрежа е безплатна за тях. По този начин за частен достъп до световната мрежа през 2015-а са похарчени 1 458 143 лева.
В държавната администрация:
– 16.13% от ведомствата нямат система за документооборот;
– 11.95% нямат система за правно-информационни услуги;
– 34.72% не са въвели система за управление на човешките ресурси;
– 4.36% нямат система за труд и работна заплата;
– 3.98% нямат счетоводна система;
– 44.02% нямат система за управление на база данни;
– 64.33% нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB.
