Банковата система приключва годината с много добри на пръв поглед резултати. Тя успешно премина през тежката процедура по оценка на качеството на активите, която поне на експертно равнище потвърди стабилността на сектора. Подчертаваме – на експертно ниво, защото равнището на общественото доверие за съжаление се проверява най-добре, когато системата изпитва натиск. Да се надяваме, че до такава ситуация няма да се стигне поне през следващите дванадесет месеца. Защото успешното отразяване на един масиран натиск срещу банките зависи не само от ликвидността им. В момента тя е на рекордно високо равнище, но то може да се окаже недостатъчно, ако срещу натиска не се извършат адекватни контрадействия от страна на всички власти в държавата. А държавата сега е в политическа криза, която ще продължи най-малко през следващите четири-пет месеца. В този смисъл най-големият риск за банковия сектор е политическият, но за съжаление той е и най-неуправляемият.
През завършващата 2016-а банковият сектор оформи
няколко положителни тенденции
Активите му продължиха да растат – от 85.48 млрд. лв. през септември 2015-а те достигнаха до 89.82 млрд. лв. през септември 2016-а. За същия едногодишен период се увеличи печалбата – от 794.68 млн. на 1.07 млрд. лева. Собственият капитал пък е нараснал от 11.11 млрд. на 12.21 млрд. лева. Продължиха да набъбват и депозитите – от 61.55 млрд. лв. те стигнаха 66.1 млрд. лева. При постоянно намаляващите лихвени проценти това все пак е добър атестат за доверието на гражданите и на фирмите в банковата система.
Но – дотук с добрите новини. Защото основният бизнес на банките – кредитирането – през 2015-а не можа да възстанови темпото си. В края на септември 2015-а общият размер на отпуснатите заеми за фирми и граждани е бил 51.9 млрд. лв., а година по-късно е вече 50.58 млрд. лева. Това е спад от 1.32 млрд. лв. и той е формиран както от заемите за фирми, така и от тези за граждани – и жилищните, и потребителските.
От една страна, този спад до голяма степен е предизвикан от процеса по оценка за качеството на активите. Той принуди всички банки ускорено да чистят балансите си от проблемни вземания. Но спадът си е спад. А кредитите са основен източник за приходи за кредитните институции. И при това положение логично възниква въпросът
откъде идва увеличението на печалбата
Отговорът не е сложен, но въобще не е и успокояващ. Сравнителният анализ на отчетите за приходите и разходите на банковата система показва, че цялата печалба се дължи на вътрешното преструктуриране на бизнеса на банките. На първо място, стремително намаляват лихвите по депозитите. Но много по-бавно се свиват лихвите по кредитите и това разширява лихвените маржове.
Показва го и статистиката: при спад в кредитирането, съпътствано с намаляване на лихвените равнища, приходите от лихви за една година са намалели с по-малко от 10 процента. Докато при ръст на депозитите разходите за лихви за същия период са спаднали близо два пъти. И резултатът е, че чистите приходи от лихви за една година са нараснали с близо 50 млн. лева. Допълнително заради увеличаване на таксите и комисионите чистите приходи от тях са се повишили с 24 млн. лева. Общият нетен финансов приход на банковата система в края на септември 2016-а е с близо 180 млн. лв. по-голям, отколкото преди една година. Нищо, че основният бизнес на банките – кредитирането, не се разширява.
Друга особеност е, че банките рязко оптимизираха разходите си чрез съкращение на разходите за персонал и на парите, които плащат за издръжка и за външни услуги. За една година тези средства са намалели с около 120 млн. лева.
Накрая идват сравнително по-малките разходи за провизии – те са намалели с 23 млн. лева. Като се сумират всички тези увеличения на приходите и намаления на разходите – това обяснява ръста на печалбата на банковия сектор. Проблемът е там, че
на изчерпване са всички споменати източници за нарастване на финансовия резултат
Преди всичко възможностите за допълнително намаляване на лихвите по депозитите са "изпилени" до крайност. Има още две до три банки, които могат да си позволят такова намаление. Но то ще бъде изконсумирано до средата на следващата година.
На второ място, конкуренцията за привличане на ограничения брой платежоспособни клиенти ще продължи да натиска лихвите по кредитите надолу. В резултат на това лихвените маржове ще започнат да се свиват и този източник на печалби също ще започне да се изчерпва, ако не се стигне до ръст в кредитирането.
Възможностите за увеличаване на чистите приходи от такси и комисиони също не са безкрайни – отново заради силната конкуренция.
Желанието за заемане на нови пазарни позиции ще изисква разработването на нови "техники" за проникване в различни бизнес сектори на икономиката, сред по-обширни социални и професионални обществени групи. Това на свой ред предполага разходи, свързани с разработването и предлагането на нови услуги, независимо дали ще са мобилни или чрез банкови клонове.
Пред банковата система има още едно много голямо предизвикателство, свързано с въвеждането на новия счетоводен стандарт. То изисква съвсем различен подход и методики за оценка на риска и за начисляването на провизии. А това означава разходи за разработката или за закупуването и за внедряването на нови софтуерни модели. А оставаме настрани всички външни и вътрешни политически и икономически рискове, които могат да вкарат банковия сектор в неочаквани и големи разходи.
Факт е, че всички кредитни институции ще бъдат изправени пред много сериозни предизвикателства, които ще изискват поддържане на висока ликвидност, на здрава капиталова адекватност, а тя пък е свързана със запазването на сегашното равнище на печалби.
В цялата тази сложна обстановка, разбира се,
има банки, които се справят по-добре
отколкото останалите участници на пазара.
Вестник "БАНКЕРЪ" вече повече от две десетилетия оценява кредитните институции по няколко показателя. Три от тях – за размер на активите, на капитала и на печалбата – определят значимостта на съответната кредитна институция за пазара. Другите два – възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите – дават представа за ефективността на всяка от банките. През 2015-а и през първата половина на 2016-а при изработването на окончателната си класация в. "БАНКЕРЪ" започна да се съобразява и с още един показател – коефициента на покритие на кредитния портфейл с провизии. Това се наложи, защото кризата през 2014-а показа, че не всички банки заделят коректно провизии, които като размер да отговарят на поетите от тях рискове в кредитирането. Този показател обаче отпада след приключване на оценката на качеството на активите – тя показа несъответствията при провизирането спрямо поетия риск за всяка една банка и наложи корекции за изчистване на тези несъответствия. Така класацията ни отново стъпва само на петте традиционни показателя. Припомняме, че само банките, които влизат в първата десетка и по петте традиционни показателя, оформят
групата на най-добрите кредитни институции
За деветте месеца на 2016-а в този своеобразен елит попадат пет банки. Това са "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Пощенска банка "Райфайзенбанк България" и "Societe Generale Експресбанк". Всички те се отличават със стабилни балансови показатели, със значителен дял в кредитирането, с висок размер на капитала и всичко това им гарантира сигурност и високи общи нетни финансови приходи. Което пък е източник за големи печалби. Три от тези банки – "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и "Райфазенбанк България", успяха през първата половина на годината да раздадат впечатляващи за българските реалности дивиденти. Към тази елитна група можем да присъединим и ОББ. Но при нея огромният за размерите й собствен капитал не й позволява да отчете възвръщаемост, която да я нареди сред първите десет по този показател. Доколкото обаче банката планира да даде през декември значителен дивидент, който ще е за сметка на намаляване на собствения капитал, към края на годината тя ще влезе в първата десетка по възвръщаемост на капитала и така ще попадне в елитната група за цялата 2016-а.
Към добре представящите се банки трябва да прибавим и няколко кредитните институции с по-малко балансово число – "Алианц Банк България", "ПроКредит Банк" и "Ти Би Ай Банк". Това са кредитни институции, които независимо от по-малкия си размер постигат впечатляващи печалби при много балансирано управление на риска. Което бе потвърдено и от оценката на качеството на активите им.
Като цяло оценката на качеството на активите и резултатите на банките за деветте месеца на годината потвърдиха, че банковата система у нас е стабилна. Но поради спецификата на финансовата рамка, в която тя работи, и най-вече поради липсата на политически независим кредитор от последна инстанция, тази стабилност може да бъде разрушена от популистки действия на основните партии в България. Всъщност е достатъчна дори една по-продължителна политическа криза, която да не позволи да бъде приет стабилен бюджет и да се води устойчива и последователна политика по дълга.
