ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Бюджетът за 2017-а – бягане с препятствия

Бюджетът за 2017-а се превръща в много сериозен тест за държавническото мислене на парламентарно представените политически партии. Напъните на БСП да наложи промяна на данъчната рамка и въвеждането на прогресивно облагане на доходите – вместо единната данъчна ставка, и на патриотите – увеличаване на минималната пенсия на 300 лв., звучат като диверсия спрямо устойчивостта на държавните финанси, ако двете формации ги предлагат сериозно, а това не са само предизборни фокуси. Защото от тези две "инициативи" – данъчната на БСП и пенсионната на Патриотите носят на държавната хазна загуби под формата на допълнителни разходи и намаляване на очакваните приходи в размер на около 3 млрд. лева.

Корекцията на пенсиите е възможна, ако много сериозно бъдат орязани различни пера в бюджета на Националния осигурителен институт или ако се повишат с над 2% годишно осигурителните вноски. Но за такива промени няма законодателна инициатива – поне засега. Желанието на БСП за промяна на облагането пък съдържа много неясноти по отношение на приходите, които ще има от облагането на доходите. А може сериозно да влоши инвестиционния климат в държавата и да блокира започналото възстановяване на икономиката.

ДПС също има много забележки по отношение на бюджета. Те започват с обвиненията за неправилно изчислена макрорамка. Посочените от ДПС несъответствия обаче не носят заплаха за приходната част. Напротив – ако са основателни техните опасения, че брутният вътрешен продукт, върху който е изчислен бюджетът, е нереалистичен, това означава, че при очаквания от тях по-висок ръст на БВП ще има и по-високи приходи(?!) Тук важният момент е, че ако макрорамката е неправилно прогнозирана, не е ясно в коя фаза на икономическия цикъл се намира България? И има риск 2017-а да бъде последната година на растеж, след която отново да се стигне до стагнация или до спад в икономиката.

Но дори и това не е голямото опасение на ДПС. Депутати от тази партия споделиха, че са готови да подкрепят внесения от правителството бюджет само ако политическите сили се ангажират между първото и второто му четене в пленарната зала в сегашния бюджет да не се правят съществени промени в приходните и разходните му пера. "Когато бюджетът се гледа на второ четене точка по точка за приемането на всеки отделен текст, се формират плаващи мнозинства. Това може да доведе до различни важни корекции в проектозакона, които биха го превърнали в чудовище, което пък да изяде стабилността на фиска. В такова нещо ние не искаме да участваме", коментира за "БАНКЕРЪ" народният представител от ДПС Йордан Цонев.

Не е далеч от подобни опасения и депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. "Искам да знам още отсега дали ще се променя режимът за облагане на доходите и дали ще се увеличават пенсиите? Ако това е така, не виждам защо да подкрепят такъв променен бюджет", заяви в четвъртък в пленарна зала той.

В четвъртък (17 ноември) депутатите започнаха дебатите по приемането на първо четене в пленарната зала на бюджетите на здравната каса на общественото осигуряване и на държавата. След разгорещени обсъждания два от бюджетите бяха приети.

Председателите на повечето парламентарни комисии предложиха да бъде приет и държавният бюджет. Логично е след като приеха приходно-разходните сметки на общественото осигуряване, да бъдат утвърдени и тези в държавния бюджет – най-малкото защото огромният дефицит в пенсионната система – около 4.4 млрд. лв., се субсидира именно от държавата.

Финансовата логика обвързва единият бюджет с другия, но практиката е показала, че често политическата логика се разминава с финансовата.

Ако евентуално бюджетът за 2017-а не бъде приет, ще принуди служебното правителство през следващата година да харчи на месец по 1/12 от разходите, фиксирани в бюджета за 2016-а. Това не би трябвало да представлява кой знае какъв проблем – но ако подобни действия се ограничат в рамките на първата половина на годината. След което избраното от новото Народно събрание правителство да предложи и депутатите да гласуват новия бюджет. Въпросът е дали след предстоящите избори ще може да се състави правителство, или страната ще влезе в спиралата на перманентна политическа криза? Стигнем ли дотам, без да е приет бюджетът за 2017-а, служебното правителство (или правителства) няма да е в състояние да усвои средствата по европейските програми. Подсказва го обстоятелството, че в проектобюджета за 2017-а парите за финансиране на европроекти са доста повече, отколкото бяха записани през 2016-а. Няма ли ги тези пари в хазната, няма да бъдат изпълнявани и проектите. От което пък парите по европрограмите или поне една голяма част от тях могат да бъдат загубени.

Добре е депутатите да имат предвид едно важно обстоятелство при детайлното обсъждане на държавния бюджет. При създалата се ситуация трябва да се обмисли дали на идващото служебно правителства (или правителства) да не се осигури възможност за теглене на заеми.

В сега предложения бюджет за 2017-а възможността да бъде поет нов външен дълг е почти нулева. Вярно е, че фискалният резерв е значителен, но през 2017-а предстоят също и сериозни погашения по външни облигационни задължения. Доколкото съществува реален риск държавата да изпадне в продължителен период на политическа нестабилност, разумно е служебните правителства да имат и възможност да теглят външни заеми, чрез които да гарантират ликвидността на държавата и устойчивостта й при евентуални външни и вътрешни кризи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че ротацията във властта трябва да се случи на всяка цена?

Подкаст