Докъде ще стигне Ердоган

ердоган

Арести на опозиционни лидери. Над 15 000 уволнени чиновници и 103-ма задържани професори. Обвинения към Европейския съюз в подкрепа на тероризма и завой към Шанхайската организация за сътрудничество. Заявка за преразглеждане на установените държавни граници. Това не е рекапитулация на цялото управление на турския президент Реджеп Ердоган, а само на последните му десетина дни.

Колкото повече наближава денят, в който окончателно ще стане ясно дали споразумението между Турция и ЕС за ограничаване на бежанския поток ще го бъде, или нови вълни от мигранти ще се отправят към европейския континент, толкова по-провокативни действия предприема турският държавен глава. Сякаш иска да покаже, че е хванал здраво за гърлото Стария континент и може да си позволи всичко. Или напротив – бои се въпреки всичко европейските лидери да не преклонят глава пред надвисналата опасност и прави всичко по силите си, за да направи невъзможно дори на теория оцеляването на въпросното споразумение?

Ако е второто, изглежда, че намеренията му ще се осъществят. На 22 ноември лидерите на двете най-големи групи в Европарламента – Манфред Вебер от Европейската народна партия и Джани Питела от Партията на европейските социалисти, призоваха за незабавно прекратяване на преговорите за присъединяването на Турция към Евросъюза. Позицията им бе подкрепена и от други партии. Лидерът на либералите и бивш премиер на Белгия Ги Верхофстад отиде още по-далече, като предупреди, че "пръстен от автократи" се опитва да разруши съюза, и посочи поименно Ердоган, руския му колега Владимир Путин и бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп. Дипломат номер едно на ЕС Федерика Могерини от своя страна предупреди, че ако Турция върне отново смъртното наказание, това ще означава, че тя не иска да стане член на общността.

Дали Ердоган се трогна от заканите от Страсбург? Прекратяването на преговорите "няма да има никакво значение за турците", заяви той в реч пред Организацията за ислямско сътрудничество и допълни: "Такова решение само ще покаже, че европейците поддържат терористите".

Само ден по-рано турският предводител показа и посоката, в която смята да търси алтернатива. Пред тв "Хабертюрк" той обясни, че най-добрият избор за Турция е да се включи в Шанхайската организация за сътрудничество, където членуват Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия. "В Европа след "Брексит" могат да се случат подобни събития и в други държави. Във Франция говорят за това, в Италия", мотивира преориентацията си Ердоган, изтъквайки, че Европейският съюз вече 53 години бави процеса на приемане на Турция в своите редици.

На пръв поглед разсъжденията му звучат логично – защо да се напъва за сближаване със съюз, който очевидно не го харесва и никога няма да му даде пълноправно членство, още повече че е в криза и както никога досега е застрашен от разпадане? Курсът на турския президент към саботиране на споразумението за бежанците обаче оставя друго впечатление – че самият той е избрал лагера на онези, които желаят "да се случат подобни събития и в други държави". Както изглежда, Ердоган се е отправил в посока, различна от европейската. Остава да видим докъде ще стигне.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст