Законовата лихва за просрочие остана висока

Кредитор срещу длъжник

Парламентът отказа да се занимае с промените в Закона за задълженията и договорите в последните си дни.

На извънредното му заседание във вторник дневният ред беше променен и вместо като първа точка второто четене на проекта бе преместено на последното – седмо място в програмата на парламента.

До свикване на извънредното заседание се стигна миналия петък след предложение на депутата от Реформаторския блок Вили Лилков. Идеята на реформатора беше парламентът да разгледа на второ четене промените в Закона за задълженията и договорите, както и да проведе второто четене на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Междувременно депутати от ГЕРБ направиха алтернативно предложение, с което двете точки били изместени за обсъждане след Закона за концесиите, Закона за устройство на териториите и след още няколко обемни законопроекта. Тези "рокади" бяха одобрени.

"Отказът промените в Закона за задълженията и договорите да бъде разгледан като първа точка го остави на последно място в дневния ред след шест огромни законопроекта. Това се прави с ясното съзнание, че по този начин никога няма да се стигне до него", коментира депутатът от Реформаторския блок Петър Славов. По този повод Славов и председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов си размениха остри думи в пленарната зала по време на гласуването на дневния ред на заседанието.

От трибуната на парламента Кирилов каза, че предложението на Реформаторите е обвързано със задълженията на олигарси, а не с хилядите дела срещу граждани, които водят монополни дружества – например топлофикации или електроразпределителни дружества. В скандала се включи и депутатът от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров, който заяви, че зад промяната на дневния ред прозират многобройни прозвънявания от фирми за бързи кредити.

Припомняме, че промените в Закона за задълженията и договорите предвиждат намаляване на "тавана" на законовите лихви при просрочие, чийто размер в момента е основният лихвен процент (ОЛП) плюс 10 процентни пункта и се определя от Министерския съвет. Ако предложението бе минало и на второ четене, размерът на лихвата щеше да бъде ограничен до 8%, плюс ОЛП за фирмите, и до 4%, плюс основната лихва – за физическите лица. Идеята беше новите ограничения да влязат в сила със задна дата – от 1 юли 2016 година.

Законопроектът бе внесен в Народното събрание в средата на миналата година от депутатите от Реформаторския блок Вили Лилков и Петър Славов. Промените минаха на първо четене в началото на октомври и бяха подкрепени от всички парламентарни групи.

След като обсъждането на промените бе отложено, процедурата ще бъде прекъсната и следващият парламент ще трябва да започне наново разглеждането и гласуванията по законопроекта. 

Законова и наказателна лихва

Има съществена разлика между законовата и наказателната лихва при просрочено парично задължение. В договорите за кредит се уточнява каква е наказателната лихва за просрочие, която влиза в сила автоматично при забавяне на плащането. Тя обикновено е процент от редовната лихва. Например, ако става дума за заем при годишна лихва от 8%, в него обикновено има клауза, че при забавяне на вноската върху неплатената навреме сума се начисляват още 2 или 4% лихва. Тази наказателна лихва – общо 10 до 12%, се начислява, докато кредиторът не започне съдебно изпълнение срещу длъжника или докато задължението му попадне при съдебен изпълнител. Тогава кредиторът спира начисляването на наказателни и други лихви, но натрупаните до момента по тях суми остават като дълг, без да се увеличават. Но от този момент нататък върху неиздължената главница по дълга започват да се начисляват законови лихви, които са обект на проектозакона.

С приемането на предложенията за понижаване на законовата лихва обаче се създава странна ситуация – наказателната лихва да бъде по-ниска от тази, която плаща един редовен платец.

Ефекти

С понижаването на размера на лихвата за забава бързите кредити ще бъдат отпускани много по-трудно, отколкото досега. Това коментира пред "БАНКЕРЪ" Таня Обущарова, генерален секретар на Българската асоциация за потребителско кредитиране, в която членуват повечето от големите играчи на пазара за бързи кредити, както и TBI Bank.

"Ще е необходима някакъв вид гаранция, а това на свой ред ще лиши голям сегмент от населението от кредитиране", обясни Обущарова. По думите й от промените ще бъдат засегнати най-вече хората, на които банките трудно биха отпуснали заем. "През изминалите две години банките сериозно затегнаха изискванията към длъжниците заради прегледа на качеството на активите им. Така от кредит бяха лишени хората с доходи по граждански договори или от наеми, както и тези, които не могат да докажат висока платежоспособност или изпитват някакви финансови затруднения. Тук става дума не само за гражданите, но и за по-малките фирми."

Според изчисленията на асоциацията през последните пет години са били отпуснати бързи заеми на повече от 2.5 млн. души. Само през 2015-а размерът на бързите заеми, които са отпуснали членовете на сдружението, е възлизал на 342 млн. лева. Според последните данни на Българската народна банка към края на септември 2016-а обемът на заемите, предоставени от всички такива дружества, е възлизал на 2.42 млрд. лева. Като резултат от затегнатите изисквания на банките към кредитополучателите през миналата година е регистриран годишен ръст на отпуснатите бързи заеми от близо 15 на сто. Същевременно се наблюдава спад на просрочията на подобни кредити и те вече са около 20 на сто. Това според бранша се дължи на по-добрата кредитна политика на компаниите, както и на факта, че повечето хора вече имат опит с такъв тип кредитиране и са по-внимателни в преценката си за това, дали могат да изплатят задълженията си.

"Ние не сме против тази законодателна мярка, а сме против нейния косвен ефект върху сектора", обясни генералният секретар на асоциацията на кредитните фирми. Според Обущарова в сегашния си вид законопроектът би довел до драстично намаляване на тавана на годишния процент на разходите (ГПР), който показва каква е реалната цена на заема. Размерът на ГПР зависи от законовата лихва за забава – като той не може да бъде по-висок от лихвата, умножена по пет. В момента кредитните институции работят с таван на ГПР от 50 на сто. Прилагайки новата по-ниска лихва от 4%, таванът на ГПР за физическите лица ще падне до 20 на сто.

"ГПР не е най-добрият измерител за състоянието на краткосрочните потребителски кредити. Това се вижда и от името му – годишен. При нас много от кредитите са за по-кратки периоди и когато смяташ един кредит за няколко месеца на годишна база, естествено ГПР се получава много висок. Понякога обаче за краткосрочни кредити по-висок ГПР може да означава по-ниска стойност на общата сума. Тази мярка е въведена от Европейската комисия за ипотечни кредити, а за краткосрочните заеми тя е подвеждаща", обясни Обущарова. 

В становището на асоциацията, изпратено до правната комисия на парламента, още след първото четене на законопроекта е посочен и друг ефект от понижената ставка.

"Поставянето на необосновани административни бариери пред небанковите финансови институции автоматично води до "посивяване" на сектора на потребителското кредитиране, оставяйки като единствен възможен източник на финансиране нерегулирани отношения на лихварство, при които потребителите нямат елементарна защита на своите права", пише в становището.

От друга страна, въвеждането на промените със задна дата създава опасност за финансовата стабилност на кредитодателите и противоречи на принципа на предвидимост, предвиден в Закона за нормативните актове. Това е така, защото преди половин година кредитодателите по договор за потребителски кредит са заложили един ГПР, който впоследствие със задна дата търпи сериозна промяна.

"Необходимо е законопроектът да бъде прецизиран с оглед на ефекта, който ще има върху други нормативни актове и върху правоотношения, абсолютно различни от забавата за изпълнение на парични задължения“, заключи Цветан Петринин, изпълнителен директор на TBI Bank.

Защита

Надбавката за плащане на просрочени задължения от 10% над ОЛП е определена у нас преди повече от 20 години. А опит за диференциацията й за физически лица и фирми се прави за първи път в историята на съвременното българско право. Подобна разлика в ставките за просрочие за хора и фирми не е много популярна и в Европа. Такава е приложима в Австрия например, където на физическите лица се начислява лихва от 4%, а на фирмите – 9.2% плюс ОЛП.

Директива 2011/700/ЕС на Европейския парламент въведе ограничение на законната лихва за просрочие от минимум 8 на сто. Вследствие на това в повечето европейски страни "таванът" на лихвата е нейният регламентиран минимум плюс ОЛП на централната банка на съответната държава. Така е например в Гърция, Унгария, Румъния, Хърватия, Чехия, прибалтийските и скандинавските страни.

"Няма друга държава в ЕС, където наказателната лихва за забава при търговци да е толкова висока", защити предлаганите промени Петър Славов. По думите му идеята на лихвата за забавени плащания е да има компенсиращ, а не компенсационен ефект. По отношение на досега прилаганата висока лихва Славов обясни, че въвеждането й в началото на прехода е било оправдано заради периодите на хиперинфлация.

В защита на предлаганите промени се обяви и омбудсманът Мая Манолова. Преди десетина дни тя призова председателя на парламента Цецка Цачева, председателите и съпредседателите на всички парламентарни групи в 43-ото Народно събрание да подкрепят и приемат законопроекта. Повод за това били стотиците жалби, постъпили в институцията на омбудсмана. В тях хората се жалвали от непосилно високите лихви при просрочено задължение към банки или фирми за бързи кредити, които нарастват в пъти при дълъг съдебен спор.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст