Поредното – трето правителство на Бойко Борисов, зае кабинетите си и съвсем закономерно се появи и първата за мандата средносрочна бюджетна прогноза. Тя обхваща периода 2018-2020 и е основата, върху която се изработват разчетите за държавния бюджет за всяка година – в случая за 2018-а. Разбира се, веднага трябва да се каже, че преди да бъдат направени конкретните разчети за този бюджет, ще се появи още една актуализация на средносрочната бюджетна прогноза. Тя ще бъде подготвена на базата на данните за деветте месеца на 2017-а. Но дори и без нея още отсега може да се направи анализ как ще изглеждат приходно-разходните сметки на хазната през 2018-а. Казано накратко – ще продължи политиката за намаляване на бюджетните дефицити с цел да се постигне балансиран бюджет. Залага се на плавно увеличение на приходите от данъци и от социални осигуровки, като темпът им на нарастване ще изпреварва с един-два процентни пункта увеличението на разходите.
Размерът на държавния дълг в номинално изражение ще се запази близо до нивата, на които ще се установи през 2017-а, но като процент от БВП ще намалява заради очаквания ръст на този показател. Целта на правителството ще бъде да продължи да усвоява максимална сума от европейските фондове. Но тяхното влияние върху държавния бюджет ще бъде ограничено най-вече заради политиката на ЕС. Накратко: нищо ново под слънцето.
Средносрочната бюджетна прогноза показва, че управляващата партия у нас и нейните партньори в парламента ще залагат на една стабилна фискална политика с ниски и дори с нулеви бюджетни дефицити и на силен контрол върху разходите. Източниците на икономически растеж обаче не са много ясни.
Прави впечатление също така, че в средносрочната бюджетна прогноза е обърнато слабо внимание на рисковете, с които може да се сблъска изпълнението й – външните и вътрешните. А те са много важни, защото лесно могат да сринат постигнатия баланс.
Какви са сега реалностите? На първо място, трябва да е ясно, че до балансиран бюджет може да стигнем още през 2017-а. Нещо повече, при правилното му управление правителството още тогава може да започне да води
целенасочена политика на бюджетни излишъци
Без, разбира се, да е нужно да записва конкретни числа за това в държавния бюджет. Основание за такова предположение дават както резултатите на хазната за 2016-а, така и текущото изпълнение на бюджета за 2017-а.
Политиката на бюджетни излишъци предлага много силни карти в ръцете на правителството. Освен че тя е залог за трайна финансова стабилност, постигнатите излишъци позволяват на управляващите да действат активно в областта на доходите чрез предоставянето през годината на значителни по размер надбавки за пенсии, за социални помощи, на добавки към заплатите в държавния сектор. Без с всичко това да натоварват хазната с трайни ангажименти в този сектор (които са прицелени за дълги години напред).
Политиката на бюджетни излишъци позволява още нещо –
натрупвания във фискалния резерв
и в сребърния фонд за пенсионерите. През 2018-а правителството трябва да реши дали ще го използва и как да го направи. В този ред на мисли е важно да се знае, че фискалният резерв в БНБ трябва да остане на сегашните си високи нива – от близо 12 млрд. лева. Дори е добре той да бъде увеличен с още 2-3 млрд. лева. Оправдано е даже това да стане чрез поемане на нов външен дълг. Подобен ход е оправдан заради рисковете, които сегашната конюнктура подсказва, а държавата трудно може да предвиди изцяло и съответно да управлява. На първо място, става дума за опасността хазната да стигне до необходимостта да прави големи еднократни непредвидени плащания, свързани например с различни арбитражни дела, които се водят срещу нея в международни съдилища. Случаят с АЕЦ "Белене" показа че тези рискове не само не са хипотетични, но имат и много сериозни финансови последствия. А срещу държавата се водят немалко други подобни дела и размерите на исковете по тях са за стотици милиони.
Високият фискален резерв позволява на държавата и друго – при необходимост да капитализира важни сектори от икономиката, които са под неин контрол като например енергетиката и транспортът.
Фискалният резерв – както се видя през 2014-а, играе ключова роля при
поддържането на финансовата стабилност
и за устойчивост спрямо различни външни и вътрешни шокове, доколкото той по смисъла на действащите закони в страната е единственият източник за предоставяне на незабавна ликвидност. А опасността от такива външни и вътрешни шокове въобще не е за пренебрегване. Това ще стане ясно, когато бъдат публикувани (очаква се това да стане до края на май 2017-а) резултатите от анализа за състоянието на страната ни, който МВФ прави в контекста на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP). В тази област не са еднозначни резултатите ни по отношение на равнището на необслужваните кредити, концентрацията на риска и свързаните с тях ефекти от въвеждането от 2018-а на изискванията на Международен стандарт за финансова отчетност 9.
Накрая, но не на последно място, фискалният резерв осигурява
гъвкавост в управлението на външния дълг
на страната. Това е особено важно с оглед на очакваното повишение на лихвените равнища на международните пазари. В средносрочната бюджетна прогноза е записано, че през периода 2018-2020 г. се предвижда поемането на нов вътрешен държавен дълг в границите между 1 и 2 млрд. лв. годишно, предназначени за рефинансиране на дълга в обращение. "Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г. съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22.3% към края на периода, в резултат основно на погашения по дълга в обращение", пише в средносрочната бюджетна прогноза. В тази област обаче може да се предприеме и друга политика – предвид на това, че сега лихвите все още са ниски, а големите плащания по дълга започват от 2022-а нататък, когато се предполага, че лихвите ще са много по-високи. Възможно е в тази ситуация правителството през 2018-а да поеме по-голям външен дълг – в размер на 3-4 млрд. евро, разпределен в няколко дългосрочни емисии с матуритет между петнадесет и тридесет години. Ако се поеме такъв дълг при сегашните ниски фиксирани лихви, парите от него могат да бъдат съхранени във фискалния резерв и да се използват по две направления. Едното е при обратно изкупуване на съществуващ външен дълг с фиксирани лихви, чиято цена ще спадне, когато лихвите се увеличат. Другото направление е да се използват натрупаните средства при големите плащания на емисии от държавни облигации, които започват от 2022-а нататък, без да се прибягва до нов външен дълг, и то при по-високи лихвени равнища. Разбира се, възприемането на определена политика по дълга е въпрос на дългосрочно държавническо решение. Но не бива да се изчаква то да се приема под натиска на негативни конюнктурни фактори.
