С МВФ шега не бива. И животът никога не е съвсем спокоен. Едва се порадвахме на положителните оценки от прегледа на активите и от стрес-тестовете на финансовите структури у нас и световните финансисти пак ни пришпорват. На 23 май бе публикуван докладът за България на Международния валутен фонд. Той бе изготвен в рамките на програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP).
Една от препоръките в този даклад е БНБ и Министерството на финансите да създадат съгласувани помежду си стратегии за предоставяне на ликвидна подкрепа на банките. Като спазват установените ограничения на Валутния борд. Тези стратегии трябва да са подплатени с пълен набор от финансови инструменти, които да гарантират бързото им и ефективно прилагане в случай на нужда.
Разработката е изключително сериозна – достатъчно е да се види съставът на екипа, работил по този доклад, както и обемът на финансовите и статистическите данни, на базата на които той е изготвен, за да си дадем сметка за неговата задълбоченост. А самият факт, че е обсъден и одобрен от Изпълнителния съвет на МВФ, е също показател на тежестта, която той има пред международната финансова общност. Неща, с които докладите на Европейската комисия рядко могат да се похвалят. Но това е друга тема.
Същественото в този доклад на МВФ е, че дава положителна оценка на проведения през 2016-а преглед на качеството на активите и последвалите стрес-тестове. Разработката оценява позитивно и предприетата от БНБ политика за укрепване на надзора, както и прилаганите надзорни мерки за повишаване на устойчивостта на банковата система като цяло и на някои от банките у нас.
Изготвяйки доклада си, МВФ е направил свой стрес-тест на българските банки, но при сценарий, значително по-тежък от този, който приложи БНБ – при по-голям отлив на депозити и при по-продължителен във времето икономически спад.
Изводът на МВФ е, че при неговия сценарий пет от банките, които притежават общо 12% от активите на сектора, ще трябва да увеличават капитала си и това трябва да стане до средата на 2017-а.
Най-важният момент в доклада обаче са препоръките на международната институция. МВФ смята, че в България трябва да бъде изграден цялостен и ефективен механизъм за реакция в ситуация на повишен риск за банковата система и за превенция срещу банкови кризи. Тя включва разширяване, усъвършенстване и отработване на цялостния механизъм за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Правната рамка за този механизъм е приета, вече съществува, изградени са и административните звена, отговарящи за целия този процес. Необходимо е всички банки да разполагат с приети от БНБ планове за възстановяване и преструктуриране, които да бъдат редовно тествани през нарочно създадени модели в БНБ и при необходимост настройвани съобразно моментните условия на финансовата конюнктура.
В доклада се констатира, че кризата през 2014-а е показала липсата на ефективна система за ликвидна подкрепа. БНБ на практика е с вързани ръце, ако трябва да оказва такава подкрепа поради специфичните законови изисквания, свързани с режима на Валутен борд. Експертите на МВФ напълно логично са направили извода, че това е недостатък, който създава рискове за финансовата стабилност, и затова препоръчва да бъдат взети ефективни мерки за неговото отстраняване. Ще припомним, че ние неведнъж сме изтъквали този проблем, както и факта, че той може да бъде решен само чрез изграждане на законов механизъм, който да автоматизира предоставянето на ликвидна подкрепа – да не се налага да се свикват специални заседания при президента, да се водят парламентарни дебати и други подобни обсъждания. За създаването на такъв механизъм обаче е нужна политическа воля и държавническо мислене, а не напоителни празнословия от парламентарната трибуна. Ако политиците и по-точно управляващите не изпълнят тази препоръка на МВФ, именно те ще носят цялата отговорност за повишаване на рисковете за финансовата система и за евентуалната нова заплаха за спестяванията на гражданите и фирмите.
Рискове има и те ясно са посочени в доклада на МВФ. Част от тях са външни и са свързани както с геополитическата нестабилност, така и с възможността за забавяне на икономическото възстановяване в Европа. Други са вътрешни и са чисто финансови. Но отново до голяма степен са свързани с външни фактори. Например в доклада си МВФ предупреждава, че заради въвеждането на изискванията на Международен стандарт за финансова отчетност №9, който влиза в сила от началото на 2018-а, съществува риск необслужваните кредити в България да нараснат между 18 и 33% от сегашното си ниво. Това и без друго ще увеличи тежестта на тези проблемни заеми върху банковите баланси, чийто обем у нас и в момента е един от най-високите в ЕС. Неслучайно и в доклада на МВФ, и в препоръките на Европейската комисия към България се обръща специално внимание на необходимостта надзорните органи да прилагат строг контрол върху намаляването на необслужваните кредити, включително и като изискват да се заделят повече провизии, по-консервативна оценка на приеманите обезпечения и по-големи изисквания към финансовото състояние на кредитополучателите. Поставя се специален акцент върху необходимостта от по-строг надзор върху големите кредити и заемите за свързани лица.
МВФ обръща внимание, че съществува концентрация на риск в някои кредитни институции и по тази причина експертите му препоръчват централната банка внимателно да следи състоянието на всеки голям кредит в тях поотделно.
Като цяло от доклада на МВФ се налага изводът, че банковият надзор трябва да работи на пълни обороти, като засилва строгостта и разширява обхвата на мерките за контрол върху качеството на отпусканите заеми. Това, разбира се, ще изисква както усъвършенстване на надзорните практики, така и увеличаване на числения състав на надзора и повишаване на квалификацията на неговите служители. Ще са нужни и допълнителни инвестиции за технологичното му осигуряване – най-вече от гледна точка на софтуерите и информационните системи. Но има и още една съществена препоръка на МВФ – да се осигури юридическата и административната защита на хората, работещи в контролните органи. Тези експерти трябва да получат не само административен и финансов, но и правен комфорт, за да могат ефективно да си вършат работата.
