Политиците ни не гребат в една лодка дори, когато цената е банков разпад. Това разкрива разсекретената стенограма от второто заседание при президента Росен Плевнелиев от 14 юли 2014-а.
От изказванията на присъстващите личи, че не толкова неясната към онзи момент сума, нужна за изплащането на депозитите (дори на тези над гарантираните 100 хил. евро), ами поемането на политическата отговорност препъва единомислието на държавниците ни. И ако все още има някой, който си мисли, че ако нещо сериозно се случи в държавата лидерите й ще я ръководят отговорно то поредните изказвания в стил: "То така е най-удобно – Социалистическата партия да е виновна,…" и "Е не, ГЕРБ да е виновен?" вероятно разклащат това убеждение.
"Надяваме се народът да ви разбере и да ни прости на всички нас за това, че не постигнахме консенсус", казва в заключение тогавашният президент Росен Плевнелиев, разграничавайки се от решението.
Ето, какво се случи накратко
преди три години на "Дондуков" 2.
Първоначално, присъстващите на заседанието лидери на политическите партии, привидно са склонни да подкрепят вариант, в който КТБ се разделя на добра и лоша банка и добрата се капитализира с малки корекции. Бойко Борисов дори предлага към добрата банка да се прехвърлят средствата по негарантираните влогове, натрупани от спекулативно високите лихви в КТБ. Други политици искат сваляне на банковата тайна по влоговете в КТБ. Трети настояват в добрата банка да бъдат прехвърлени само онези негарантирани влогове, чийто собственици са платили коректно данъците и други такива подробности, които обаче са детайли.
Представителите на действащото към онзи момент редовно избрано правителство – премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов, заявяват, че за изпълнението на този план се изисква промяна в действащия бюджет в частта му за лимитите на държавния дълг, който може да бъде поет – те трябва да бъдат увеличени. Двамата допълват, че това няма да доведе до увеличаване на дефицита на касова основа. И че са готови да внесат необходимите промени за гласуване в Народното събрание.
Идеята за
специален закон,
чрез който всичко това да се случи идва обаче в повече на политиците ни.
Представителите на БСП казват, че нямат мандат да обещаят на това заседание при президента, че парламентарната им група ще подкрепи подобен закон за КТБ. Атанас Мерджанов иска време за консултации и го получава, но след като се връща на масата, където се водят дебатите заявява, че групата няма да приеме такова законодателно решение. Непреклонноста му е подсилена и от неколкократните опити на Плевнелиев да получи категоричен отговор – от рода на: не, не подкрепяме преструктурирането на КТБ.
В този момент ГЕРБ запява друга песен.
"Накрая ще е много нелицеприятно да излезе, че ние с ДПС сме били за специален закон, а БСП да кажат: не, ние не сме били", заявява лидерът на партията Бойко Борисов.
В този ред на мисли Йордан Цонев предлага
ликвидацията на банката.
"На 21-ви й изземат лиценза, влиза Фондът за гарантиране на влогове и банката започва да изплаща след 20 дни, до 100 хил.евро. Всички останали влогове – държавни, частни, на физически лица над 100 хил. не получават нищо, това е. Банката няма да отвори на 21-ви, повтарям, защото днес не постигнахме консенсус. Тя ще мине по сегашния законодателен ред в ликвидация, съобразно стъпките, които ще извърви БНБ и ще й отнеме лиценза, защото има основание да го отнеме“, предлага Цонев.
Въпреки думите в подкрепа на преструктурирането на банката не липсва и усещане за предрешен крах на КТБ, подсилва го и присъствието на главния прокурор.
"Като се чуе, че има прокурор на място, значи работата не е добре, тя е втасала. Въпросът е дали някой ще излезе с белезници или няма да излезе, както се казва", отбелязва Бойко Борисов.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък иска да знае "ние в какъв режим сме, иначе излиза че се събираме тук да обсъждаме казус, който не съществува".
Пред разнопосочните мнения на политиците не издържат и примерите, дадени от тогаващния управител на БНБ Иван Искров в подкрепа на идеята за преструктуриране на банката. Разделянето на КТБ на добра и лоша банка, е техника която е прилагана в други държави от ЕС – в Португалия с "Еспирито Санкто", в държавите от Бенелюкс с "Банка Фортис", във Великобритания – с "Банк оф Скотланд"
и т.н. От Централната банка поставят акцента на обстоятелството че Европейската комисия ни препоръчва да приложим точно този вариант, защото той се е доказал като по-евтин, защитава вложителите от финансови състресения и е гарант за овладяването на финансови кризи. Въпреки всичко това предложение, обвързано с приемането на специален закон е неглижирано на фона на политическата отговорност, която носи. А Йордан Цонев добавя, че "нямаме време".
Въпреки, че към онзи момент окончателна информация дали има капиталова "дупка" в КТБ, размерът й е 3.5 млрд. лв. ли е и какво е качеството на раздадените кредити държавните лидери повтарят в тон с главния прокурор, че случаят е тежко криминален, и място за "паралели с добри практики за справяне с банкови кризи в Западна Европа и по света" нямало.
Каре:
Кои присъстваха на консултациите при президента на 14 юли 2014 година.
Михаил Миков – председател на 42-то НС
Пламен Орешарски – министър-председател
Бойко Борисов – ГЕРБ
Атанас Мерджанов – Коалиция за България
Лютви Местан – ДПС
Сотир Цацаров – главен прокурор
Зинаида Златанова – зам.-министър-председател
Петър Чобанов – министър на финансите
Иван Искров – управител на БНБ
Калин Христов – подуправител на БНБ
Димитър Костов – подуправител на БНБ
Цецка Цачева
Менда Стоянова
Румен Гечев
Йордан Цонев
