През последните години българската икономика се доближава до нивата си от преди кризата, но структурата й е значително по-различна в сравнение с преди 10 години. Това се посочва в годишния макроикономически доклад на „Индъстри уоч”.
Достъпът до кредитиране у нас се подобрява и към момента лихвените нива са на исторически минимум – 3,9% годишно за жилищни заеми и 7,5% по потребителски кредити. Най-ниските някога в България лихви по заемите ще продължат тенденцията за кредитна експанзия, която ще движи потреблението, производството, предприемаческия бизнес и ръста на инвестициите, а те на свой ред ще окажат натиск на пазара на труда. В комбинация с очакваното отпушване на европейските фондове за българските проекти, това ще се отрази върху ръста на икономиката в следващите 12-24 месеца.
Повече от две години икономическият ръст е около 3.5%, безработицата спада, заетостта расте, като основните показатели на пазара на труда доближават стойностите от 2007 г. – преди световната финансова криза.
Безработицата намалява до малко над 7% за последните 12 месеца, а след загубата на 430 000 работни места през 2008-2013 г. са компенсирани 100 000. Според анализаторите хората в трудоспособна възраст са намалели с близо половин милион за последното десетилетие. Инвестиционната активност също намалява – 33% от БВП през 2008 г. след растеж с по средно 15,7% след 2002 г. до 20% от БВП и растеж от едва 0,8% през последните години.
Променят се и секторите, които създават работните места – вместо строители, търговци на автомобили и персонал в туризма, сега се търсят специалисти в автомобило- и машиностроенето, производството на електроника, софтуер и обслужване на бизнес процеси за външни клиенти.
През периода след 2014 г. пък доходите растат с по около 7% годишно, като през последните тримесечия се повтаря постижението от 2007 г. – двуцифрен ръст на средните доходи. Данните от 2015 г. насам поставят България на второ място в ЕС по този показател.
В същото време, обаче, потреблението на домакинствата расте с едва 1,1 млрд. лв. средно за периода от 2009 г. досега при 3,8 млрд. преди кризата.
Цените на жилищата вървят устойчиво нагоре (до степен да сме сред страните в света с най-бързо увеличение), като обаче все още са на средни нива от 511 евро на кв.м, което с 30% по-малко от върховите стойности преди пукането на имотния балон, става ясно от анализа.