Как да се стигне до банковите сметки на магистратите, за да стане ясно декларирали ли са всички суми, притежавани от тях и от семействата им? Проблемът възникна след промените в Закона за съдебната власт в началото на тази година, с които бе възложено на съдебния инспекторат да извършва т. нар. проверки за почтеност и конфликт на интереси, на имуществените декларации на магистратите, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Оказа се, че законодателят не е посочил процедурата, по която да се стигне до разкриване на банковата тайна. Недоволството от новата уредба пък е придружено от съмнения в нейната ефективност.
Въпросът беше поставен ребром преди седмица от Съюза на съдиите в писмо до главния съдебен инспектор Теодора Точкова. Приведени бяха прагматични аргументи – рязък ръст в броя на делата по искания на съдебния инспекторат за разкриване на банкова тайна. Производствата са бързи по реда на Закона за кредитните институции и освен че натоварват големите районни съдилища, предизвикват спорове за тяхната приложимост.
С аргумента, че не е ясно кога проблемът ще бъде изчистен по законодателен път, съдийският съюз предложи временно решение – преди да внесе в съда искане за разкриване на банковата тайна, съдебният инспекторат да поиска от съответния магистрат съгласие за разкриването й. Законът за кредитните институции предвижда изрично тази възможност, а от Съюза на съдиите уверяват, че "няма добросъвестен магистрат, който би отказал да даде съгласие за разкриване на тайната по отношение на банковите му сметки за целите на проверка на имуществената му декларация".
Темата беше повдигната броени дни по-късно на заседанието на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Калин Калпакчиев, който изложи същите аргументи – защо да се товарят излишно съдиите в Софийския районен съд, щом повечето магистрати биха се съгласили доброволно банковите им тайни да бъде разкрита. Мнозинството в съвета скочи обаче както обикновено срещу предложенията на опозиционния съдийски съюз. Галя Георгиева контрира с довода, че в Пловдивския районен съд не се оплаквали от допълнително натоварване.
Стигна се и до обичайните нападки – че малцинството във ВСС поставя въпрос извън дневния ред, с който да разделя магистратите. Целта била "подгряване" за предстоящата среща с Европейската комисия, на която ще се обсъжда работата на съдебния инспекторат. В крайна сметка Калпакчиев обяви, че ще внесе точката за обсъждане в следващото заседание на съдийската колегия и ще проследи "как се изпълняват решенията, които сме взели".
Междувременно съдебният инспекторат призна проблема, но зае соломоновска позиция – банковата тайна за магистратите да бъде разкривана и по тяхно съгласие, но това да бъде уредено изрично в съдебния закон. Предимството на това решение било, че ще се избегне необходимостта от нотариална заверка на съгласието, каквато изискват кредитните институции съгласно вътрешните си правила. Съдебният ред за разкриване на банкова тайна ще остане за магистратите, които не са декларирали писмено съгласието си за това. Той ще се прилага и по отношение на непълнолетните деца, съпрузите и лицата, с които магистратите са във фактическо съжителство.
Инспекторатът поиска и други корекции в съдебния закон в тази насока – за местната подсъдност на съдебните производства по разкриване на банковата тайна, за удължаване на срока за проверка на имуществените декларации от три на шест месеца тъй като не бил готов софтуерът, за разширяване на санкциите и срещу бивши магистрати, които са напуснали системата към момента на изтичане на срока за подаването на декларациите. Освен това инспекторатът предлага наред с информацията за паричните задължения на магистратите и техните близки от БНБ, да получава и информация за номерата на банковите сметки, техните титуляри, упълномощените да се разпореждат със средствата по тях, както и за лицата наематели на сейфове в банки и техните пълномощници.
Сред магистратите се усеща обаче недоволство от самата идея за подобни проверки. Макар че с промените в съдебния закон беше въведена и изрична хипотеза в Закона за кредитните институции за разкриване на банковата тайна по искане на съдебния инспекторат, противниците на новата уредба настояват че това трябва да става само при данни за неправомерно поведение. Обратното според тях означавало, че независимо от това дали ще дадат съгласие или не, банковата им тайна ще бъде разкрита. Освен че обезсмислял декларирането на съгласие, този механизъм имал репресивен характер и нарушавало конституционни права.
Поставя се и въпросът какъв би бил предметът на съдебното производство за разкриване на банкова тайна, щом като липсват критерии за преценка отстрана на съда. Освен ако отправеното до него от инспектората искане не е с тежка нередовност, което е практически изключено, съдът ще трябва да го одобри задължително. Посочват се и трудностите с доказване на фактическо съжителство и фактическа раздяла. А най-скептичните твърдят, че от всичко това ще излезе едно голямо нищо, тъй като никой няма да остави парите от корупция в личните си и семейни банкови сметки. За това помага именно ограниченият кръг подлежащи на проверка лица, който е далеч по-малък от този по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
