Няма данни за извършено престъпление по сделката, с която Печатница на БНБ създава съвместно дружество с френската компания Франсоа Шарл Обертюр Груп. Това обяви Софийската градска прокуратура на 15 октомври. На обвинението обаче му отне два месеца, за да стигне до този извод, след като през август се самосезира и започна проверката. Два месеца не са дълъг срок, особено за реалностите в българската правораздавателна система. Но точно тези два месеца могат да се превърнат в причина самата сделка за създаване на съвместното дружество между Печатница на БНБ и Франсоа Шарл Обертюр Груп да се провали.
Какви ще са щетите и пропуснатите ползи за държавата, ако това се случи? Отговор на този въпрос всеки сам може да си даде, след като се запознае с детайлите на сделката, които управителят на БНБ Иван Искров оповести в присъствието на тримата подуправители: Калин Христов, Цветан Гунев и Димитър Костов, и на членовете на управителния съвет на БНБ Стати Статев и Пенка Кратунова в четвъртък – 17 октомври. Всички те се явиха на изслушване по темата пред членовете на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
До намесата на прокуратурата се стигна след юлските медийни изяви на бившия вътрешен министър от БСП Румен Петков, в които той заяви, че сделката на БНБ с французите е грабеж, скрита приватизация и заплаха за националната сигурност. Точно по време на неговите гастроли по темата други двама представители на БСП: депутатите Румен Гечев и Георги Кадиев, поискаха Централната банка да даде информация за създаването на въпросното смесено дружество пред Комисията по бюджет и финанси. В духа на съгласие между институциите БНБ откликна на поканата на депутатите, но след като приключи проверката на прокуратурата. И това се случи именно на 17 октомври.
Пред членовете на комисията управителят на БНБ подробно разказа историята на създаването на печатницата и причините, поради които още през 2007-а управителният съвет на Централната банка е започнал да обсъжда продажбата на онази част от нея, която се занимава с производството на банкноти. Българските парични знаци се произвеждат у нас през последните петнадесет години. В единия цех се печатат ценни книжа, паспорти и бандероли, а в другия – банкноти. По-голямата част от приходите идват от производството на ценни книжа, а тези от производството на парични знаци са не повече от 20 процента. В същото време с изработването на банкноти са свързани около 29% от разходите. Разчетите показват, че средногодишно загубата от производство на пари е 1.2 млн. лева. Затова ние бяхме изправени пред дилемата дали да закрием печатницата, или да привлечем стратегически инвеститор, каза Искров.
Според управителя на БНБ банкнотите се изработват от машини второ поколение, а закупуването на нови ще изисква инвестиция от 44 млн. лева. Тази инвестиция обаче може да бъде рентабилна само ако годишно печатаме от 600 до 800 млн. броя банкноти, а нашите разчети са, че занапред ще се нуждаем от 60 до 90 млн. броя годишно, обясни Искров.
Поради тези причини управителният съвет на БНБ след съгласието на Министерството на финансите, което е миноритарен акционер в Печатница на БНБ, взема решение да създаде смесено дружество за банкноти, като привлече към него стратегически инвеститор.
Защо БНБ се е спряла на френската Франсоа Шарл Обертюр Груп? Искров потвърди, че освен с французите разговори са водени с другия световен производител на банкноти – германската Гизике и Девриент. Само че германците винаги са искали да закупят печатницата, а не да създават съвместно дружество. Това не бе изгодно за нас и затова прекратихме преговорите, заяви Искров.
Франсоа Шарл Обертюр е третият по големина частен производител на банкноти. Годишно фирмата изработва по 4.5 млрд. броя парични знаци за 70 държави. Нашата печатница имаше договор с французите, вследствие на който те проявиха интерес към съвместно производство на банкноти. Франсоа Шарл Обертюр също така се съгласи да създадат с нас смесено дружество, а не да купят печатницата, обясни управителят на БНБ.
Според предварителния договор съвместното дружество ще печата 1 млрд. броя банкноти годишно. Това означава, че около 25% от продукцията на французите за целия свят ще се произвежда у нас. Все едно Мерцедес да изнесе една четвърт от производството си в България, направи сравнение Искров. Той поясни, че в договора за съвместното дружество интересът на БНБ е достатъчно добре защитен.
Независимо че БНБ ще притежава 30% от капитала на дружеството – дял, който ще получи срещу апорт на машините за банкноти, оценени на близо 19 млн. лв., а французите – 70% срещу 44 млн. лв. парична вноска, всички важни решения за съдбата на смесената компания ще се вземат със 75% от гласовете. С други думи, БНБ ще има блокираща квота. Акциите на самото смесено дружество ще са винкулирани – ще рече, че единият акционер трябва да предложи дела си първо на другия собственик на дял от капитала, ако реши да продава, и едва ако той не приеме офертата, да се обърне към трето лице. В договора за създаването на съвместната фирма има изрична клауза за задължително плащане на дивидент. БНБ няма да внесе в новото дружество нито един квадратен метър имоти. От плащането на наеми от съвместната фирма Централната банка ще получава 1.25 млн. лв. годишно без ДДС.
Освен това е записано и условие за намаляване на капитала, при положение че в първите години производствените мощности не бъдат натоварени в пълния им капацитет. При тази хипотеза всеки акционер получава паричен дял от намаляването на капитала съобразно дела си. С други думи, българската страна участва в създаването на компанията с машини, а при евентуално намаляване на капитала получава живи пари.
Отсега е договорено, че БНБ ще възлага на съвместната фирма договори за печатане на български банкноти по цени, равни на производствените разходи плюс фиксирана надбавка. Нека всеки сам да реши дали това е изгодно за БНБ, или не. Въпросът сега е дали след всички политически екшъни около съвместното дружество Франсоа Шарл Обертюр Груп ще се съгласи да приключи сделката.
