Любомир Дацов е роден на 02.05.1965 година. Завършил е УНСС, а кариерата си започва като експерт в отдел „ Бюджетна политика” в Министерството на финансите. Впоследствие е началник на отделите „Макроикономически анализи и бюджетна политика” и „Бюджетна политика“, както и съветник на министъра на финансите по фискални и бюджетни въпроси. В периода 2003-2009 е зам. министър на финансите, ръководител и координатор на работните групи в Министерството на финансите по присъединяване на България към ЕС и национален координатор на средствата от ЕС. Кариерата си Дацов продължава като общински съветник в София, а от ноември 2015-а е член на Фискалния съвет на България.
Господин Дацов, кои са най-сериозните предизвикателства, с които сте се сблъсквали по време на богатата си кариера?
– Всеки път, когато изкачваш едно стъпало, то е най-голямото предизвикателство. Но най-сериозното ми вълнение в професионален аспект бе, когато от Министерството на финансите бях изпратен да уча в училището на Международния валутен фонд. Това бе първото ми голямо излизане на финансовата сцена. Нормално е човек да има притеснения дали ще се справи и ще бъде одобрен. Като практика това е най-добрият финансов университет, там преподават специалисти от най-високо ниво – експерти от Фонда, от Световната банка, от Европейската банка за инвестиции, от Международната банка за разплащане…Тоест, основните международни финансови институции, създали университета, за да обучават ръководни кадри за целия свят. Обученията са във Виена и Вашингтон, а да попаднеш там, остава отпечатък за цял живот.
Кои са професионалните Ви постижения, с които най-много се гордеете?
– Като заместник финансов министър, освен за държавния бюджет, отговарях и за присъединяването на България към Европейския съюз. Целият екип изградихме системата на еврофондовете и доведохме преговорите за присъединяването ни до успешен край. Това беше много важно за страната във финансов и културен аспект. Аз съм модерен човек и винаги съм работил в посока държавата да върви с по-бързи стъпки напред от останалите, независимо дали става дума за бюджет или структурни аспекти.
Един от големите ми успехи е реформата на средното образование. През 2002-ра създадох един отдел, който се занимаваше със секторни микроикономически анализи. Оттам започна образователната реформа. Макар и „скрит играч“, измислихме делегираните бюджети и облика на системата. Искахме да направим същото и за здравеопазването. Имаме един огромен доклад, очертаващ бъдещата конструкция на модерна, конкурентна и отворена здравна система. Но за съжаление през 2007-а работата по него бе спряна.
Въвеждането на „програмното бюджетиране“ се оказа най-голямото предизвикателство, но вярвам, че няма много други пътища за бюджетирането и управлението на публичните финанси.
Имате ли еталон в професионално отношение, кой е финансистът, от когото сте научил най-много?
– Милка Лукова от Министерството на финансите. Тя беше "човека бюджет", обучила е повечето от хората у нас, направили име във финансовия свят – гуверньорът Димитър Радев, заместникът му Димитър Костов, Димитър Шумаров от Пощенска банка, Валъо Цветанов… Освен чисто професионално, тази жена се отнасяше с майчинско чувство към нас. Министерството на финансите се отличаваше от останалите, защото инвестираше в хората си и ги изпращаше на специализации и обучения. Когато станах зам.-финансов министър през 2002 година, продължих традицията.
Светът трябва да бъде отворен за хора, които искат да се развиват и да вървят напред.
Когато постъпих на работа в министерството, повечето от колегите ми напуснаха и отидоха в банковия сектор, и на десетия ден трябваше да произведа първата си макрорамка. Така се гмурнах в дълбоката вода и се учех в движение.
Кое е по-трудно – да управлявате финансите на държавата или да разпределяте семейния бюджет?
– По-скоро жена ми управлява семейния бюджет.
В живота съм имал щастието да мога да правя собствен избор. Това не е даденост, правото на избор трябва да се заслужи и защити, а цената понякога е доста висока.
Като студент бях „читанка“ и като завърших две банки, БНБ, Агенцията за икономически анализи и прогнози и Министерството на финансите ме поканиха на работа. Избрах министерството по няколко причини. Първо – там ме покани асистентът, който ми преподаваше – Димитър Шумаров. След това той стана кръстник на дъщеря ни. Имах късмета да вляза в отдела, който се занимаваше с координация на бюджета и бюджетна политика. Това бе позицията с най-ниската заплата, но точно тази работа ме интересуваше. Моята житейска философия е такава – хората се делят на две групи. Едните искат веднага да вземат от живота, бързат, но след това имат да му връщат доста повече. Другата, по-малка категория, първоначално инвестират в живота, а в последствие той им се отплаща.
Бихте ли ни разказали за семейството си?
– Аз съм много семеен човек. Имам две дъщери и един син. Каките Андреа и Палома вече са големи, синът ми Грег e на 10. Чувствам се комфортно в чужбина, харесвам северните държави, защото са по-подредени. Обичам домашния уют, обичам да готвя, обичам лукса, но не като показност, а като комфорт и удобства. Типичен телец съм. За мен винаги е било важно да се прибереш вкъщи с топлина в ръцете. Нещата се получават, когато човек влага грижи и отношение. Грег е всеобщият любимец. Той е талантливо дете – добър художник е, свири на пиано. Наскоро създаде първия си анимационен филм на компютър, който сам озвучи и монтира. С една от рисунките му на роботи-зомбита направихме щампа на тениски и ги подарихме на целия клас за рождения му ден. Това беше и подарък за него. Андреа учи в УНСС, а Палома в НБУ, следват финансови специалности.
На какво бихте искали да научите децата си?
– Възпитаваме ги, че семейството винаги е на първо място. Изисквам от тях, но се опитвам да им давам и добър пример. Не обичам хора, които мрънкат, затова ги уча да бъдат самостоятелни. Да знаят, че ако не положат труд, няма да има резултат. Когато взимат решение, трябва да носят отговорност за него. Уча ги, че трябва да бягат по-бързо от другите и да бъдат издържливи. Животът има своите закони, светът се движи и се променя. И ако изоставaш, се отдалечаваш твърде много от останалите.
Как релаксирате от напрегнатото ежедневие, имате ли хобита? Хората, които Ви познават, казват, че сте по-добър готвач от мнозина топ шефове в България.
– Много обичам да готвя за любимите ми хора и за гостите ни. С готвенето си почивам. Винаги е удоволствие, когато се върнеш от работа, да хванеш кухненския нож и да приготвиш нещо вкусно. Най-голямото предизвикателство в кухнята е да направиш хубава супа, трябва да имаш чувство към пропорциите. Моят специалитет е телешка супа с гъби. Обичам да експериментирам с ястията, приятелите ми неведнъж са ставали от масите в реномирани ресторанти, за да дойдат да вечерят у нас. Много обичат моя боб с наденица. Едно от най-трудоемките неща, които съм готвил, е глиган в тиква.
Готвя по вътрешно усещане, готварските книги са само ориентир, не мога да повторя едно и също ястие два пъти. На селската си къща правя вино, започнах като се вдъхнових от стари френски книги.
Кои спортове практикувате?
– Спортувам от малък, най-дълго се задържах на волейболната площадка и в басейна. И сега обичам да плувам, понякога се гмуркам. Научих ските заради дъщеря ми Андреа. Записахме я да тренира още 4-годишна и в един момент тя ми каза, че не мога да й давам съвети, тъй като не карам ски. Това много ме амбицира и на късни години станах скиор. Обичам разходките в планината, с Грег караме маунтийнбайк, правим 20-километрови маршрути в пресечени местности почти всеки ден. Често излизаме с нашето семейно куче, порода голдън ретривър. Жена ми е бивша баскетболистка и в двора имаме баскетболен кош. Правим си турнири и понякога успявам да победя.
Къде предпочитате да отидете на разпускащ уикенд или ваканция?
– Уикендите обикновено прекарваме в къщата ни, която построихме в селото на майка ми. Аз съм свързан със земята, обичам да се грижа за градината. Майка отгледа в двора гинко билоба, лимони и още нетрадиционни дървета. Мястото е близо до Враца, интересното е, че жена ми Доника обича да ходи там дори повече от мен. Малко по малко надграждаме това любимо място. Жена ми реставрира стари мебели и ракли, които намира при бабите в селските къщи. Проектът на къщата е подарък от моя приятел, варненския архитект Александър Делистоянов. Той го направи за една седмица, претворявайки всички наши идеи за къща в тоскански стил. Къщата е от камък и тухла, в „еко“ стил, с много топлина и простор, с вътрешно движение на въздуха.
С жена ми много обичаме да обикаляме Европа с кола. Имаме си любими градчета, в които се отбиваме по пътя. За лятна почивка предпочитаме Гърция, ходим на едно място на първия ръкав на Халкидики, перфектно съчетаващо гора, море и хубав плаж. Истанбул също е прекрасен град, там имаме добри приятели.
Любимите ви книги, филми или произведения на изкуството?
– Благодарение на брат ми чета много и разнообразни книги. От детските приключенски, през исторически романи, биографии, финансова литература. Обичам произведенията на Хенри Кисинджър, който казва, че комунизмът е загубил надпреварата с капитализма през 1968-а, когато съветските танкове влизат в Прага. Въпросната година е пределна в новата история – освен събитията в Чехословакия, има студентски вълнения в Париж, стачки и терор в Италия и Англия. Тогава е големият поход за равни права на милиони американци към Вашинтон, когато се намесва Националната гвардия. Това е бил моментът да се промени системата. И едните са го направили в полза на средната класа, а другите са заложили на силата и са загубили.
Слушам главно класическа музика и джаз. Неотдавна бяхме на концерт на Желко Йоксимович, който представи джазирана версия на старите си парчета. Гледали сме и Мадона в Черна гора, концертът беше на плаж, а сцената беше с височината на 4-5 етажен блок и от танците замалко щеше да падне. Пътували сме до Берлин за концерт на Ерик Клептън, до Белград за Том Джоунс. У дома организираме филмови уикенди, фенове сме на "Игра на тронове", "Наркос", "Младият папа"…
Какво бихте си пожелали в личен план за 2018-а?
– Здравето винаги е най-важното, само че го разбираме на по-късен етап от живота си. Човек се чувства щастлив, когато близките му са добре. Останалото е въпрос на въображение докъде искаш да стигнеш.
