Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избра в сряда (6 декември) Борислав Боби Сарафов за шеф на Националната следствена служба (НСлС). При това с пълно единодушие – с 11 гласа "за" и нито един въздържал се или против.
Изненадани от избора нямаше – Сарафов беше единствен кандидат за поста. А и в хода на изслушването отпадна всяко съмнение, че въобще би било възможно някой от колегията да гласува против сегашния (а и бъдещ – в качеството му на шеф на следствието) заместник на главния прокурор Сотир Цацаров. Особено след като бившият началник на НСлС и настоящ член на ВСС Евгени Диков, за когото се твърдеше, че е изпаднал в разногласия със Сарафов заради разследването на взрива в Хитрино, на няколко пъти видимо благосклонно се намесваше в изслушването, за да коментира и допълва отговорите, които членовете на ВСС искаха от кандидата да заеме неговия пост.
Всъщност единствената интрига в това изслушване беше свързана точно с разследването на инцидента в Хитрино. Да припомним, че в началото на тази година следователят Страхил Каменички заведе дело срещу Сарафов и поиска обезщетение заради проява на скандално отношение към разследващите по случая Хитрино. От иска на Каменички стана ясно, че той е обиден от думите на Сарафов, казани по време на работна среща по разследването, че има "заешко сърце", задето не повдигнал веднага обвинения срещу машинистите на взривилата се в Хитрино композиция с цистерни. И че цяла България знаела, че в следствието има деквалифицирани безделници, които мислят само за ишиас и лумбаго.
Случаят предизвика гръмовен скандал, но три съдебни инстанции оставиха иска на Каменички без разглеждане по същество и прекратиха делото – защото приеха, че отговорност от Сарафов не може да бъде търсена, тъй като той се ползвал с "функционален имунитет".
Междувременно всички други проверки срещу Сарафов, свързани със скандалния случай, също бяха прекратени. Така в сряда въпросът за поведението на заместник главния прокурор по случая "Хитрино" беше буквално "заметен". Прокурорската етична комисия обяви, че кандидатът притежава всички професионални и нравствени качества, за да заеме шефския пост в НСлС. От името на комисията Георги Кузманов отчете, че "имало няколко сигнала срещу Сарафов, по които са извършени проверки, но те са завършили с отказ поради липса на данни за каквото и да било нарушение от негова страна".
Самият Сарафов също лаконично коментира случая, след като въпросът за него все пак бе повдигнат в края на изслушването му пред ВСС: "Въпросът беше изкуствено раздухан и преескпониран в някои медии. Когато някой не изпълнява служебните си задължения, това трябва да се коригира. Конфликт няма, нещата са принципни", каза Сарафов. И обясни откъде, според него, е произтекъл този конфликт: било абсолютно недопустимо следователите да изискват от наблюдаващите прокурори да им дават конкретни писмени указания за всяко процесуално-следствено действие, "за да си връзват гащите". Защото това противоречало на служебното начало в процеса…
Така темата приключи. Извън тази интрига изслушването мина неочаквано протяжно (може би заради отсъствието на главния прокурор Сотир Цацаров) и сред изобилие от удобни въпроси, кухи клишета и обещания.
Основната тема, около която се въртяха въпросите и отговорите, беше свързана с изключително ниската натовареност на следователите в Националната следствена служба. От данните, които Сарафов изложи, стана ясно, че на следовател от НСлС се пада едва по половин дело годишно.
"Обществото очаква видими резултати и по-динамична работа, а следователите: по-висока натовареност, която да осмисли тяхната професионална мотивация", заяви Сарафов и обеща, че само след година статистиката за натовареността на следователите ще изглежда по съвсем друг начин.
За факта, че капацитетът на следователите от НСлС не се използва пълноценно, кандидатът за техен началник призна и лична вина: "Със заповед на главния прокурор бях оправомощен да възлагам дела на НСлС. Отчитам като своя грешка това, че не съм използвал пълноценно тази възможност, не съм възлагал на НСлС достатъчно дела и не съм мотивирал окръжните прокурори да възлагат дела на НСлС. Поемам ангажимент, че този пропуск ще бъде поправен", заяви Сарафов пред ВСС.
Стана ясно и че той ще подкрепи законодателна инициатива, която да позволи следователите да разследват дела за тероризъм и за "висока корупция". Сарафов заяви и че "институтът на поощренията и наказанията ще се използва изключително активно, а не само по повод кръгли годишнини". И подчерта, че ще търси дисциплинарна отговорност от следователите ако не си вършат работата качествено или бавят делата.
В края на изслушването на Сарафов в залата влетя главният прокурор Сотир Цацаров, който до момента отсъстваше заради изслушването в парламента на шефа на Бюрото за контрол върху СРС-тата Бойко Рашков. И макар и в последната минута успя да гласува за Сарафов и даже да го поздрави за избора. С което шоуто приключи и завесата беше спусната.
Седемнадесет години не стигат…
Сарафов обеща на предшественика си Евгени Диков да лобира за това МВР най-накрая да включи базите си данни към прословутата Единна информационнна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП).
Само да припомним, че идеята на тази система, която се изгражда от 17 години и в която Европа и бюджетът вече са налели милиони, има за цел да обедини информацията по наказателните производства и да осигури тяхната проследимост от момента на подаване на сигнала в полицията, до влизането на присъдата в сила. Във всички останали ведомства: съд, прокуратура и следствие, тази система вече е факт. Само в МВР отказват да се присъединят.
"Четири години се опитвах да лобирам все пак да приключи включването на разследванията на МВР към ядрото на ЕИСПП, но засега резултатът е явен", призна и бившият шеф на следствието Евгени Диков. Както той, така и Сарафов бяха категорични, че решението зависи основно от политическото ръководство на МВР.
Дали Сарафов ще успее да "включи" МВР в системата – тепърва ще видим. Но е далеч по-вероятно да чуем и следващия кандидат за шеф на следствието да обещава същото. А вероятно и следващия кандидат за главен прокурор…
