Доналд Тръмп хвърли камък в блатото. Още когато се бореше да влезе в Белия дом, бъдещият американски президент обеща, че ще премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим и от 14 май това вече е факт. Освен че за пореден път показа, че държи на предизборните си обещания, примерът със скъсването на споразумението с Иран е съвсем пресен – Тръмп отново демонстрира, че няма да се съобразява с международната общност във външната си политика, включително и с най-близките си съюзници.
Решението на Тръмп бе прието с грандиозно ликуване от израелците и нечуван гняв от палестинците, който прерасна в размирици, отнели живота на десетки хора. Едно от най-тиражираните обвинения срещу американския президент бе, че е затруднил близкоизточния мирен процес, но истината е, че от години той е напълно блокиран и нищо в последните месеци не е подсказвало за раздвижването му. Ако има нещо извън съмнение, то е, че Тръмп промени ситуацията и й придаде динамика, макар и с непредсказуеми последици.
На самата церемония по откриването на посолството президентът не присъстваше, но бе представен от най-близките си – дъщеря си Иванка и зет си Джаред Къшнър. Решението му може да се тълкува и като желание да не засенчва Къшнър, който (самият той евреин), според експерти, е в основата на стратегията на Белия дом за израелско-палестинския конфликт. Смята се, че заслугата за преместването на американското посолство е в голяма степен негова. Самата му пространна реч бе рядко явление, тъй като той по начало предпочита да мълчи и избягва публичните изяви. Седемдесет годишнината на Израел, с която бе свързано събитието, обаче явно бе достатъчно важен повод за Къшнър да демонстрира успехите си като политик.
Си Ен Ен отбеляза, че случващото се в Йерусалим и ивицата Газа подчертава мащаба на задачите, поставени пред зетя на Тръмп, и проблемите, с които се сблъскват неговите инициативи. Редица наблюдатели смятат, че планът на Къшнър се състои в следното: Израел получава американското признаване на Йерусалим като негова столица, срещу което трябва да направи по-големи отстъпки към палестинците – все още неясно какви. Те ще бъдат придружени от щедра подкрепа от западните страни, както и от арабските съюзници на Вашингтон. Но реакцията в териториите, населени с палестинци, засега не показва друго освен ярост, а тя може само да налее масло в огъня на ислямския тероризъм.
Що се отнася до палестинското ръководство, не е ясно не само дали то би се включило в нова мирна инициатива, но и дали има способността да го направят. Самият палестински лидер Махмуд Абас в реч, произнесена на 30 април, определи създаването на Израел като "колониалистко начинание с цел установяването на чуждо тяло в този регион". Както е известно, Абас формално е президент на всички палестинци, но той упражнява власт само в Западния бряг, докато Газа от години се контролира от радикалното движение "Хамас". Наистина, през последните месеци двете палестински територии показват признаци на помирение, но нищо не подсказва, че "Хамас" смятат някога да изпуснат Газа от хватката си. Така дори теоретичната възможност за нова мирна инициатива почти отпада, тъй като едно евентуално споразумение ще трябва да бъде подписано от президент, нямащ власт над всичките си поданици. Единственият начин тази ситуация да се промени е "Хамас" да бъде изгонен от Газа, само че това може да стане с цената на голямо кръвопролитие.
Към тези трудности е необходимо да се прибавят и условията на страните от Персийския залив начело със Саудитска Арабия, които също ще имат претенции за условията на мирния договор и по-специално за статута на Йерусалим, където се намират важни обекти за ислямската религия.
За отбелязване е, че въпреки признаването на Йерусалим за столица Съединените щати нито обявяват древния град за неделим, нито отхвърлят двудържавното решение на конфликта. Тъкмо напротив, по време на посещението си в йорданската столица Аман на 30 април новият държавен секретар Майк Помпео изрично подчерта, че страната му е готова да подкрепи решение, базиращо се на съществуването на две държави – израелска и палестинска.
Що се отнася до въпроса за столицата, истината е, че САЩ имат немалък принос за усложняването му. Когато през 1948-а при първата израелско-арабска война израелските сили овладяват западната част на Йерусалим, те го обявяват за своя столица. И той функционира като такава фактически през цялото съществуване на еврейската държава, независимо че с резолюцията на ООН за създаването й за административен център е определен Тел Авив. Тогава обаче Вашингтон се въздържа от признаването на Йерусалим, с което дава пример на останалите западни страни. Дори след 1967-а, когато в резултат на поредната война Израел завладява целия град плюс Западния бряг на река Йордан, Вашингтон оказва натиск на съюзниците си да не го признават за столица. Но колкото повече се отлага този въпрос, толкова повече се усложнява решаването му.
Когато през декември Тръмп взе решението за преместване на американското посолство, той всъщност се съобрази с искане на Конгреса от 1995-а. През цялото това време то си оставаше в Тел Авив заради надеждата, че сключването на мир ще осигури изход от ситуацията. Само че днес т. нар. мирен процес е на почти четвърт век и краят му не се вижда, по-точно той е спрял. При това положение сегашното преместване на посолството едва ли би могло особено да му навреди. В един по-оптимистичен вариант то дори би могло да е полезно, тъй като ще затвори поне една от болезнените страници на конфликта в Близкия изток.
