Разпространението на коронавируса по света и в България ще доведе до забавяне на процедурите по строителството на АЕЦ „Белене“. Това обясни пред в. „БАНКЕРЪ“ председателят на Българския атомен форум „Булатом“ Богомил Манчев. При сегашната обстановка и липсата на яснота кога и как разпространението на вируса ще бъде спряно, най-вероятно подготовката на документацията също ще бъде забавена. Крайният срок, който държавата си е поставила за подаване на обвързващите оферти от желаещите да строят централата, поставени в т. нар. къса листа, изтича след два месеца и половина – на 31 май. И е напълно възможно кандидатите поискат удължаване на процедурата.
"Какво точно удължаване на срока може да поискано не знаем, но никой не може да им откаже това. Как да подпишат споразумение, примерно – китайците, като трябва да дойдат у нас? А дори да ни изпратят подписания екземпляр по пощата, нали трябва да изпратят екипи от експерти, които да проучат и обработват документацията по проекта АЕЦ "Белене" в НЕК? Кой ще долети от Китай, за да загуби 14 дни под задължителна карантина? Тази пандемия има пряк ефект върху различни икономически сфери, ще се отрази негативно и върху проекта за ядрената централа. Това е форсмажорна ситуация отвсякъде", обобщи Богомил Манчев.
Междувременно стана ясно, че
НЕК също се бави в подписването на нов договор с руската страна.
Този контракт е от съществено значение по две причини: първо – за издаване на разрешително от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) за изграждането на нов ядрен обект у нас, и второ – без него няма как да продължи и да завърши процедурата по избора на стратегически инвеститор. В момента АЯР очаква да получи актуална информация за статуса на проекта „Белене“, а данните трябва да ги даде НЕК. Все "неща", които без участието на проектанта – руската „Атомстройекспорт“, няма как да се случат. Особено, ако въпросният проектант не е направил актуална оценка на евентуалните последствия от инвазията на коронавируса.
След проведена обществена поръчка с директно договаряне, в момента контрактът е на масата на Съвета на директорите на НЕК. Все още
никой не е обявил този договор за подписан,
въпреки че това трябваше да се случи още преди шест месеца. Наскоро енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че очаква Агенцията за ядрено регулиране да издаде разрешително за "Белене" до края на годината. Срок, който на фона на досегашните "липси", изглежда все по-малко вероятен.
Проектът „Белене“ се започва и спира вече три десетилетия. Сегашната процедура по възобновяване на дейностите по строежа и избора на стратегически партньор ще продължи поне още три години, категорични са специалистите. Ако към този срок се прибавят стандартните процедурни протакания, т.е. задкулисните "боричкания" на тема кой да води парада, както и съдебните атаки на част от природозащитниците и на "пренебрегнатите" конкуренти и експерти, спокойно може да се каже, че до същинското рестартиране на печалната Втора атомна ще изтекат… още доста пари и време.
На държавния регулатор – Агенцията за ядрено регулиране, не са му необходими крайни срокове, за да реши ще я бъде ли АЕЦ "Белене", или няма да я бъде.
В момента „Атомстройекспорт“ работи по българския проект усилено, защото шефовете й смятат, че има сериозен шанс той да се случи, обясниха специалисти от брашна. От ядрения регулатор обаче нееднократно са заявявали, че нямат краен срок за издаване на лиценза. Те трябва обстойно да прегледат целия технически проект, особено след трагедията в японската АЕЦ „Фукушима-1“, която коренно промени стандартите за изграждане на атомни централи.
Според специалистите, въпреки
"ядрената" стагнация, АЕЦ "Белене" има шансове да заработи.
Причините са, че политическата обстановка у нас позволява развитието на такъв проект, а и новите строги изисквания на ЕК към въглеродните емисии ще тласната родната енергетика да върви към беземисионни производства, едно от които са ядрените централи.
Оттук нататък идва… шизофренията на противниците: те отдавна са погребали "Белене", но явно нямат нищо против изграждане на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Подобен проект също е възможен, но затова е необходимо часовникът да бъде върнат с десетина години назад.Защото, ако продължи да тиктака, само за одобрението на новите оценките и разработки ще минат… нищо и никакви си четири-пет години. А за одобрението на готовия проект от АЯР – поне още петилетка и половина.
Наскоро правителството прие плановете за създаване на Интегриран план в областта на енергетиката за страната ни до 2030 година. Той ще бъде и основополагаща част от
новата енергийна стратегия на България, която ще бъде съобразена с целите на ЕК за намаляване на вредните емисии. В документа, който принципно подкрепя европейските цели е записано, че страната ни ще търси средства за инвестиции в "зеления преход". Вицепремиерът Томислав Дончев изчисли цената на този преход на 20 млрд. евро. В сумата е включено и строителството на АЕЦ „Белене“, оценено на 10 млрд. евро.
Малко вероятно е централата да бъде построена с европейски средства. Едно, че Европейската комисия няма навик да налива общи пари в руски компании. И второ – заради липсата на единна позиция за ядрената енергетика. Германия, например, продължава да затваря атомните си централи, докато Франция разчита основно на мирния атом. А като добавим в сметките и могъщото лоби на екодвиженията в Брюксел, ще прозвучи доста нелепо, ако България тръгне да проси еврофинансиране за АЕЦ "Белене".
Пламен Симеонов
