В исторически план Русия не можа да се заяви като успешен алтернативен социален или икономически модел, което винаги се е опитвала да направи. Проблемът на тази страна е, че тя не си вади поуки от миналото. Например Германия след Втората световна война осъзна, че повече не бива да плаши своите съседи, а да работи с тях. За разлика от Германия, Русия бяга от чувството за вина, например относно пакта „Рибентроп-Молотов“. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ главният асистент от катедра „Нова и съвременна история“ на СУ „Св. Климент Охридски“ д-р Борис Стоянов.
Вижте цялото интервю на д-р Борис Стоянов тук:
https://www.youtube.com/watch?v=Ux_4k9ZOfxQ&feature=youtu.be
В интервюто д-р Стоянов каза още:
Във ВСВ руският национализъм се противопостави на германския национализъм.
По времето на СССР наблюдавахме една смесица между универсалистка теория като марксизма-ленинизма и руският национализъм – неща, които изначално изглеждат несъвместими, но първо Ленин, а после Сталин ги обединиха в имперско-революционна парадигма.
Сянката на Сталин присъства над цялата съветска история, както и над съвременната руска. Ако погледнем протоколите на заседанията на политбюро н КПСС от началото на 1980-те ще видим как едни старци си спомнят с умиление за сладките времена на сталинизма.
След 1970-те години от втора икономика в света, СССР мина много назад. От друга страна, тяхното разбиране за мощ се състои в желанието за повече територии.
Руската нишка в българската история е устойчива. Руската идеология е националистическа. А нашите националисти черпят ресурси от голямата северна държава, която ги спонсорира.
