Държавният глава Румен Радев подписа на 11 май 2021 Указ за назначаване на състава на Централната избирателна комисия. За неин председател е назначена Камелия Нейкова. Заместник-председатели на комисията са Димитър Димитров, Емил Войнов, Росица Матева и Цветозар Томов. Длъжността секретар заема Севинч Солакова. Членове на комисията са: Георги Баханов, Елка Стоянова, Ерхан Чаушев, Йорданка Ганчева, Красимир Ципов, Любомир Гаврилов, Любомир Георгиев, Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева.
“Не е ясно къде са 9600-те устройства за машинно гласуване и чия собственост са”. Този тревожен въпрос постави преди дни Росица Матева – номинирана тогава за член на ЦИК от партия “Изправи се! Мутри, вън” и председател на обществения съвет към комисията. Причината за тази абсурдна ситуация е, че досегашната ЦИК все още не е заплатила на доставчика на машините – фирма “Сиела норма”, дължимата сума по договора за доставката им за вота на 4 април 2021 година. Което означава, че засега машините все още не са собственост на държавата.
По договор, машините за гласуване трябва да бъдат платени на фирмата-доставчик най-късно до 4 юни. Според Димитър Димитров, говорител на действащата до 11 май ЦИК, обаче “Договорът не е приключен и в него има спорни моменти. “Сиела” не е изпълнила всички задължения по договора и най-вероятно новоназначената комисия като правоприемник ще трябва да уточнява неща, които много трудно се уточняват”.
Друг член на ЦИК от новоназначените – Емил Войнов обясни, че ако „Сиела норма” не се съгласи с неустойката, която ЦИК ще определи да й бъде удържана от стойността на поръчката – 43.6 млн. лв., то тогава съдът ще реши спора. Войнов коментира, че е запознат с няколко случая, при които комисии не са включили машините, за да нямат неприятности.
Проблемът е чисто формален – по думите му, “Сиела” е изпращала машините до изборните секции чрез куриерски фирми като “Еконт”, което не е разрешено от ЦИК. Отчетени са и грешки в отчитането при гласуване чрез машини във Велико Търново и в Добрич, за които “никой не е поел отговорност”, сочи Димитър Димитров. Неустойката за машини, които са разместили преференциите или въобще не са заработили в изборния ден, предстои да определи новият състав на ЦИК. Знае се, че 88 от устройствата не са произвели нищо, коментира още той.
Става въпрос за частично неизпълнение на договорните отношения. Димитров подчертава, че парите за фирмата доставчик са преведени по сметката на ЦИК. Срокът за плащане по договор е до два месеца след изборния ден, т. е. до 4 юни. Според Веселин Тодоров, председател на УС на „Сиела Норма”, фирмата няма да може да си получи парите преди 26 май.
Все още не е ясно и колко нови устройства за машинно гласуване ще трябва да се поръчат за предсрочните избори на 11 юли тази година. По досегашния договор ЦИК е поръчала 9600 машини за общо 9400 секции, в които има записани за гласуване повече от 300 избиратели. На вота на 11 юли ще трябва да се осигурят и машини за големите секции в чужбина.
“Няма причина да се увеличава твърде много броят на машините. Вероятно не повече от 10-20 секции в страната ще са новите места, в които ще се гласува машинно. Имаме закупени 9600 устройства. Трябва да се уточни в колко секции в чужбина ще се гласува с машини, това може да се случи във всеки един момент. Може да го уточни и действащата ЦИК”, казва Росица Матева и разкритикува досегашния състав на ЦИК, че все още не е изяснил защо в някои избирателни райони се е стигнало до разминаване на имена в кандидатските листи с данните на машините.
Собственикът на „Сиела Норма” Веселин Тодоров обясни пред правната комисия на парламента, че вината за разместените преференции не е тяхна. Причината е в онези, които са дали списъка, т.е. на съответната РИК. Напомняме на читателите ни, че проблем с разместени преференции спря машинното гласуване в района на Велико Търново.
„Състоянието на машините за гласуване тепърва ще се установява. В договора между ЦИК и „Сиела” има проблеми. Доколкото разбрах от изказвания на говорител на ЦИК – цената още не е платена, не знам дали собствеността е прехвърлена на държавата, защото може да се стигне до съдебни спорове. Договорът е с предмет на закупуване на 9600 машини, те бяха осигурени за изборите на 4 април”, коментира новият шеф на ЦИК Камелия Нейкова.
Нейкова съобщи също, че се надява още на първото заседание на новата комисия да се вземат важни решения, свързани с устройствата за гласуване, включително и за транспортирането им в чужбина.
Христо Михайловски, Българска агенция за кредитен рейтинг
Слушах анализ на експерти на БиТиВи за машинното гласуване. Гласуването с машина струвало около 50 лв., а с хартия 0.90 лв. на гласоподавател. Ето какво виждам на първо четене:
– сравнява се инвестиционен разход за ДМА с разход за консуматив;
– не се спомена за колко избори ще се използват машините и при какви разходи за подръжка. (броя на гласоподаватели, на които ще се раздели инвестиционния разход ще се увеличава)
– не се спомена с колко ще се намалят 28 милиона лева разходи за комисии.
– не се спомена, премахва ли се измамата при ръчното пренасяне на резултатите върху протоколите?
Очаквам в близките дни БиТиВи да цитира по-задълбочени експерти.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)
Кратък курс за начинаещи счетоводители:
Машините за изборите не са за еднократно използване (като бюлетините) и затова не са разход, а са инвестиция. Разход е малка част от сумата равна на (стойност на машините) / n . Където n e брой (пъти) използване на машините.
Обикновено машините се амортизират счетоводно и данъчно за 5 години, но реално се използват много по-дълго. Често над 10 г., ако не са морално остарели. Но, дори и да се използват само 5 години, това са поне 5 избора (парламентарни, местни, президентски, европейски, референдуми).
Тоест – трябва да разделим поне на 5 стойността на машините, за да получим размера на разхода. Впрочем, няма да сбъркаме, ако разделим и на десет. Освен, ако корупцията не задраска логиката…
В резюме – само една десета от стойността на машините без ДДС е в сметката за разход за проведените избори в перото “машини”.
