От край време скандалите в българската политика се произвеждат по една и съща "рецепта": в оригиналния си вариант преди 30 години те бяха свежи и задържаха вниманието на публиката докрай, днес на всички всичко им става ясно още в самото начало и затова никой не се интересува от финала. Единственото свежо изключение напоследък е газовият водевил, който вече трета седмица държи челно място в националния "бокс офис".
Сюжетът е известен, но ще го припомним за всеки случай.
На 2 февруари привечер шефовете на Българския енергиен холдинг освободиха всички членове на Съвета на директорите на "Булгаргаз" и назначиха нови "такива".
На 3 февруари сутринта те бяха вписани в Търговския регистър накуп и без никакви възражения: Людмил Йоцов – председател, и членове – Анжела Славова, Антон Адамов, Иван Топчийски, Людмил Йоцов и Стефан Войнов.
На 5 февруари сутринта, бившите съпартийци и колеги по Министерски съвет в периода 2005-2007 г. – Румен Петков и Румен Овчаров, хвърлиха по една "газова" бомба в публичното пространство. За целта Румен Петков използва ефира на БНТ, а Румен Овчаров – ефира на bTV. Възмущението на двамата сякаш е "заредено" на едно и също място, защото всичко им е като под индиго. Преразказваме вкратце:
"На 4 февруари (петък) новото ръководство на "Булгаргаз" е продало 60 000 мегаватчаса природен газ изумително евтино – почти без пари – като времето между предлагането на свободните количества и тяхното купуване е по-малко от… 3 секунди. Нещо, което е тотален абсурд, освен ако не става дума за предварителна уговорка: ти седиш и чакаш, аз обявявам, ти купуваш на мига.
Това количество представлява една втора от дневното потребление на България и понеже няма откъде да дойдат излишни количества, значи светкавично продаденото синьо гориво е изпомпано от газохранилището в Чирен. Нещо, което в условията на надвисналия военен конфликт между Русия и Украйна, си е чиста проба престъпление срещу националната сигурност, т.е. срещу държавата…"
Ден-два по-късно стана известно, че новият шеф на "Булгаргаз" е работил във фирмата, която е участвала в скорострелните покупко-продажби и… работата тръгна към "изуй гащи", дето има една приказка.
То не бяха обвинения в корупция и конфликти на интереси, то не бяха квалификации и епитети по адрес на премиера Кирил Петков и коалиционните му министри, то не беше чудо.
А става дума за най-делнични неща – процедура по смяна на оперативно ръководство, бизнес сделки на свободна борса и… адски много емоция за сметка на разума.
Първата грешка, естествено, е на управляващата коалиция. Явно някой ги е излъгал, че могат да "изчегъртат" досегашния модел на управление механично и отгоре надолу. Тоест – по рецептата на Сталин "Има човек – има проблем, няма човек – няма проблем!", която, всъщност, е американска поговорка от епохата на Дивия Запад – "Най-добрият индианец е мъртвия индианец!"
Факт е, че предишното ръководство на „Булгаргаз“ бе близко до ГЕРБ, но аргументите за отстраняването му са леко… странни. Или по-скоро – нескопосани. Основното обвинение срещу него е, че досегашните сделки на газовия оператор не били изгодни за енергетиката (в частност) и за държавата (по принцип).
Може и така да е, но… трябват по-сериозни и по-конкретни доказателства. Защото на бившите оправданието им отдавна е в Търговския регистър: за последните две отчетени години – 2019-а и 2020-а, приходите от оперативна дейност са общо 2.108 млрд. лв., а счетоводната печалба – 74.086 милиона.
Така че е вече крайно време управляващите, ако наистина искат да продължат промяната, да обърнат… авторитетния край на листото. Тоест – да избият зъбите на бюрократичната номенклатура и задкулисието по законодателен път.
В случая – просто трябваше да редактират из основи Закона за публичните предприятия и да "преродят" шефовете на държавните фирми
от богоизбрани велможи в обикновени директори на фирми.
Които, ако работят като хората – ще получават адекватни заплати, а ако не работят – шут в "еди къде си" и прав ти път към частния бизнес или трудовата борса. Същото се отнася и за държавните болници, и за държавните агенции, и за държавните структури като Национален фонд култура.
Атаката чрез драмата на газовата борса също е достойна за присмех, но… лидерите на "Продължаваме промяната" – като мандатоносители – все още не са извадили нито един сериозен аргумент.
Например – от избухването на скандала вече минаха две седмици, но никой досега не е отговорил на въпроса
"По силата на каква логика в основата й са Румен Петков и Румен Овчаров?"
Ето затова човек трябва да следи процесите и, ако му се налага – да си води записки: Румен Петков е лидер на партия АБВ, която е част от лявата коалиция "БСП за България" – третата политическа сила в 47-ото Народно събрание и втора по значимост в коалиционното правителство на Кирил Петков. А Румен Овчаров "просто" е член на Националния изпълнителен съвет на БСП.
Защо двамата не предупредиха за зулума правителството по официалните канали и според традициите на доброто възпитание, а предпочетоха медиите – можем само да гадаем. Факт обаче е, че само след ден-два истината за катастрофичните щети лъсна като тиган на месечина:
– първо – продадените количества газ не са били над 60 000 мегаватчаса, а само 37 000;
– второ – „Булгаргаз“ ЕАД не е продавало синьо гориво за оперативни нужди, нито пък е "бъркало" в чиренското газохранилище, продадени са излишни кубически метри, които в България никой не е могъл да купи или да приеме даром, защото няма какво да ги прави;
– трето – грандиозните загуби за държавата и обществото се оказаха… чиста печалба от над 1.5 млн. лв.;
– четвърто – колкото и да иска, новото ръководство на "Булгаргаз" нито може да манипулира платформата, чрез която вървят сделките, нито може да прогнозира кога и какви количества ще останат свободни, че да информира шефа си, а той да уреди бившата си фирма с апетитна далавера…
Какво трябва да направи правителството, за да си дойдат нещата по истинските им места? Просто е – министрите, вицепремиерите и премиерът да си подбират съветниците по-внимателно и най-вече – да си четат сами уроците, а не да вярват на чужди преразкази по картинка. И, след като се въоръжат с емпирични познания,
да не им пука от нищо и да отговарят на атаките с директен насрещен огън.
Примерно – според активистите на ГЕРБ било адски неморално и скандално, че новият шеф на „Булгаргаз“ Людмил Йоцов бил дошъл от " МЕТ Енерджи Трейдинг България"ЕАД, което било еднолична собственост на швейцарската енергийна корпорация „МЕТ холдинг" – единственият "капацитетен" партньор на "Газпром" в експлоатацията на "Балкански поток".
Е, според нормално мислещите и отговорни българи преди 21 години никак не беше морално Бойко Борисов да бъде "изваден" от недрата на силовата групировка СИК и да бъде инсталиран на поста "Главен секретар на МВР". Някой обаче да ни е питал? Или да се е вслушал в гласа на нормалните медии, когато бе произвеждан в кмет на София, партиен лидер и министър-председател на България?
Вторият пример е от по-различно естество. Преди две петилетки Брюксел забрани "Южен поток", защото не бил съобразен с Третия енергиен пакет на ЕС. Много вода изтече оттогава, много милиарди потънаха, но истината така и не изплува на бял свят, годна за масова консумация. А и тя е простичка: "Южен поток" бе прекратен заради корупция и вероятност от изпадане в пълна зависимост от прищевките и апетити на Москва.
И какво се промени след това, та "Балкански поток" да стане факт? Нищо друго, освен "едни" интереси на новите началници в Брюксел. Защото, каквото и да си говорим в момента, колкото и да си го говорим – истината е потресна: на българският газов пазар има един основен доставчик – Русия, и един единствен купувач – "Булгаргаз“. И за какъв свободен газов пазар може изобщо да става дума? Че и за независима борса, на всичкото отгоре? Ама били одобрени от Брюксел…
Ами нека ни боли, щом сме толкоз лекомислени!
Пламен Симеонов
(Следва продължение…)
