В амбициите си за цялостен ремонт на държавната машина, новите управляващи взеха да стъпват накриво. Такъв е случаят с обещаните и вече предприети действия за мащабната съдържателна и структурна реформа на администрацията.
Една от тези радикални промени трябва да доведе до създаването на мастодонт, чието съществуване вече изглежда ненормално. Става дума за бъдещата Държавна агенция по вписванията, която ще е на подчинение на Министерския съвет и ще събере под един покрив следните административни единици:
– Агенцията по вписванията – Министерство на правосъдието,
– Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
– Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
– Централен регистър на особените залози – Министерство на правосъдието.
Според предложението, внесено в Народното събрание като параграф от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Република България за 2022 г., Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се ликвидира като самостоятелна структура от национално значение, става най-обикновена дирекция и започва да работи като обслужващ персонал на най-прост регистър.
Меко казано, това намерение
изправи косите на експертите в тази сфера.
Най-малко, защото те са функция на един от структуроопределящите нормативни актове в държавата – Законът за устройство на територията.
Няколко професионални организации сезираха Народното събрание за недомислените стъпки, които новата власт се готви да направи. В официалното си становище, ръководствата и членовете на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България към Федерация на научно-техническите съюзи, Национална професионална секция „Геодезия и приложна геодезия“ в Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, Камара на инженерите по геодезия, Асоциация на геодезическите фирми и преподавателите в Геодезическия факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия, са категорични: "Предлаганата реформа не отчита факта, че основната дейност на АГКК е свързана с поземлена регистрация, създаване и поддържане на кадастралната карта в цифров вид, геодезически данни и картографски материали за земята, инфраструктура за пространствена информация и геобаза данни".
Представителите на петте професионални организации подчертават, че създадената и поддържана пространствена и атрибутивна информация от АГКК се предоставя на потребителите като административни услуги и справки. Агенцията е реализирала административно-техническо обслужване на гражданите, ведомствата, общините и други потребители на кадастрална информация (мотив за предлаганото законово изменение) и на всички тях се предоставят електронни услуги.
Според тях, с реализираните до днес възможности (законови и технологични) не е необходимо
нито един клиент да ходи на гише, за да получи скица,
ако други държавни и общински структури, признаваха електронни документи с всички необходими атрибути по Закона за електронното управление.
Според друг мотив на управляващите, обединението на структурите в една държавна агенция е, че по този начин „ще бъдат предотвратени грешки, непълноти или неточности в кадастралната карта и при създаването на имотните партиди“.
Съвсем закономерно, експертите задават и въпроси с повишена трудност. Като този, например: "Как ще се предотвратят грешки в нещо вече създадено, с нещо, което ще се създава в бъдеще?" Или като този – "Законотворецът предвижда ли да заличи данните от кадастралните регистри, събирани и поддържани повече от 20 години, като ги замени с новосъздадени?"
Досега кадастралната карта и кадастралните регистри бяха най-надеждният източник за установяване на опити за имотни измами и установяване на спорове за материално право, поради съставени и вписани документи за собственост за един и същ имот на няколко собственика. В резултат на полаганите дългогодишни усилия, към момента АГКК работи много добре – оценка, дадена от дългогодишни ползватели на геодезически и кадастрални услуги, сред които браншови организации, общини, граждани и частници, изпълняващи публични функции (например, нотариуси, частни съдебни изпълнители и т.н.).
Професионалната общност се опасява, че при сливането на Агенцията по геодезия, картография и кадастър с други администрации,
нямащи нищо общо с нейната специфика,
както и задаващото се нова дигитализация на процесите около имотния регистър и националния кадастър, ще бъгнат трайно и необратимо системата.
В становището си браншовите организации подчертават още, че в проектозакона са мотивирани само промените по отношение на предоставяните услуги и връзките с други национални регистри. За всичко останало, което е и далеч по-важно – производството на кадастрална, геодезическа и картографска информация, например – в мотивите на вносителите няма дори и половин изречение. А това, откъдето и да го погледнем, прави проектозакона доста… съмнителен от гледна точка на Закона за нормативните актове.
Като въпрос от особена важност, де поставя фактът, че информацията за имотите днес е неактуална утре. Освен това, процесът по създаване и поддържане на цифрова кадастралната, геодезическа и картографска информация се предвижда да се ръководи от юрист, чийто шефски мандат е само три години. Това, според експертите в тази област е крайно недостатъчен време за планиране, създаване на проектна документация и реализиране на проекти в областта на кадастъра и геодезията.
Не на последно място те отбелязват, че юридическото образование не е достатъчно за пълното разбиране на процесите по създаване и поддържане на кадастралната карта. И подчертават, че кадастърът и геодезията са отделни научни области, които се изучават с години и имат своите специфики. Не случайно те напомнят, че
в Агенцията работят основно инженери по геодезия,
които познават процесите по създаване на поземлените имоти, ведно с юридическите им трансформации, наложени от промяната на обществено-политическия строй – от годините на одържавяване на земята, през периода на реституция та до днес, когато всеки имот съществува и в дигитален вариант, достъпен от всяка точка на светат.
Забележки на гилдията им и по отношение на друг мотив за предлаганата законова промяна – „оптимизират ресурсите – финансови, кадрови, технологични“ . Оказва се обаче, че процентът на общата администрация в АГКК е под 8% от всички 417 щатни бройки , т.е. всеки може да прецени колко ще спести държавата от подобна реформа.
Експертите са на мнение, че предложеното
механично събиране на три структури,
без да е направен анализ на дейностите и процесите в тях, категорично не би довело до очакваните положителни резултати, каквато следва да е основната цел на предлаганите промени. И не случайно подчертават, че единствената допирна точка между АГКК и АВ е имотният регистър. Всички останали дейности на двете администрации нямат нито една обща допирна точка или запетайка. Например – кадастралната и геодезическа дейност на АГКК и воденето на Търговския регистър, Регистъра Булстат и Регистъра на имуществените отношения на съпрузите от Агенцията по вписванията.
Ръководителят на планираната мегаструктура би следвало да има компетентности във всички тези области, а това просто е невъзможно. Поне през следващите пет-шест години. А дотогава?
Тези и още сериозен брой строго професионални забележки към начина по който мнозинството е на път да осъществи бъдещата реформа, със сигурност би трябвало да бъдат чути от радетелите за прекрояването на държавата, за да не си стигне до онзи стар анекдот, при който нескопосания шивач, превръща клиента си в недъгав идиот…
Заместник-председателят на Асоциацията на геодезическите фирми и председател на Контролния съвет Камарата на инженерите по геодезия Милен Димиев пред "БАНКЕРЪ":
Промените са писани на тъмно, незнайно от кого!
Г-н Димиев, законодателните промени, целящи създаването на поредния мастодонт – т. нар. Държавна агенция по вписвания, сериозно засягат дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, тъй като я превръщат в най-обикновен регистър. Двете браншони организации, в чието ръководство участвате, изразиха сериозното си недоволство от намерението на правителството. Може ли да обобщите накратко причините за негативната ви реакция?
– Основните причини за реакцията на геодезическата общност са формулирани в общо становище, подписано от Камарата на инженерите по геодезия, Асоциацията на геодезическите фирми, секция „Геодезия” в КИИП, Съюза на геодезистите и земеустроителите в България и Геодезическия факултет при УАСГ, което вече е входирано в Народното събрание, Министерски съвет и Президентството. Във всички нас буди недоумение начинът на внасяне на тази промяна – задкулисно и през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Тоест – без необходимото обществено обсъждане, без абсолютно никаква прозрачност, без ангажиране на експертния капацитет на професионалната общност, без нито една допирна точка със заявените от управляващата коалиция принципи и нов морал.
Това е формалната страна на нещата. По същество обаче предложените промени ще донесат ли някакви ползи на бизнеса и гражданите, или просто имитират дейност?
– Фокусирането върху регистрите пренебрегва основните дейности, организирани от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) – геодезия, картография, създаване и поддържане на кадастралната карта, повишаване на нейната точност чрез отстраняване на явни фактически грешки за неурбанизираната територия на страната.
Тези дейности са основополагащи за нуждите на държавното управление, устройството на територията, националната сигурност и отбрана. А предлаганото преминаване на АГКК към Агенцията по вписванията не предполага провеждане на държавните политики в областта на геодезията, картографията и кадастъра.
Важно е да се разбере, че тук не става въпрос само за регистър! Част от общинските центрове все още дори нямат създадена кадастрална карта, да не говорим за всички населени места. Ако нещата продължават с тези темпове на финансиране, картата няма да бъде завършена и след 5 години. Механичното трансформиране на картата на възстановената собственост в кадастрална карта с цел бързо покритие на територията на страната (над 96%), доведе след себе си до необходимост от отстраняване на явни фактически грешки в картата за неурбанизираните територии. Процес, който все още е в началото си, въпреки че сериозно спъва инвестиционното проектиране в страната, включително когато става дума за национални обекти.
Със сигурност, новите управляващи ще аргументират направените предложения с подписаното коалиционно споразумение, но в същото време гилдията е недоволна от факта, че промените не се обсъждат със специалисти. Какви са конкретните ви предложения и аргументите за тях?
– Ние не сме против текстовете, записани в коалиционното споразумение. Напротив – да се признае значимостта на геодезията и кадастъра, и АГКК да фукционира самостоятелно като държавна агенция, под контрола на вицепремиера по ефективно управление, е промяна, която адмирираме! АГФ вече взе решение принципно да подкрепим текстовете на ЗИД на ЗКИР, които на 18 януари бяха предложени за обществено обсъждане, а няколко дни по-късно просто се изпариха от Портала за обществени консултации. Що се отнася до факта, че промените не се обсъждат със специалисти, нашата асоциация в началото на януари изпрати писмо до Министерския съвет, с което изрази готовност за съдействие, включително и чрез предоставяне на експерти за обсъждане на конкретни промени. За най-голямо наше разочарование, до ден днешен нямаме дори любезен отказ като отговор! Всичко се случва „на тъмно”, а уж чакахме промяна…
Нашите конкретни и аргументирани предложения са за:
– формиране на стратегия и дългосрочна програма за развитие на сектора;
– ударно увеличаване на темповете по създаване на кадастрална карта до приключване на процеса;
– бързо изчистване на явните фактически грешки в картата с цел подобряване на нейната точност и повишаване доверието на обществото;
– преизмерване на държавната нивелачна и гравиметрична мрежа;
– създаване на карти на подземните проводи и съоръжения, включваща и техните сервитути;
– спешно решаване на отдавна наболелия проблем с регулационните планове;
– стартиране на процеса по създаване на цифрова ортофото карта за територията на страната и т.н.
Определено има какво да предложите…
– Така е, въпросът е има ли кой да ни чуе? Ние не губим надежда и ще се борим докрай за издигането на нашата професия до заемане на полагащото й се място в обществото!
