Протестът на 22 март е браншови и е свързан само с проблемите на производителите и не търсим никаква политическа подкрепа, категорични са от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ и Национална асоциация на картофопроизводителите, които направиха на пресконференция в БТА днес. Ще отстояваме своя интерес докрай. Знаете, управляващите идват и си отиват, а ние оставаме. И ние искаме да работим, но държавата трябва да подпомогне бранша, за да не загине той.
Вариантите пред производителите са запазване на площите от миналата година, но намаляване на обема минерални торове, котио се използват, което пък ще компрометира продукцията. Затова от сектора искат целева безвъзмездна помощ – торове, горива, препарати за растителна защита. Другият вариант е намаляване на площите, върху които отглеждат своята продукция. А това ще свие още повече българската продукция на пазара.
Политиката в областта на селското стопанство през последните 12 години доведе до крах на сектора. Управляващите показваха неглижиране на проблемите, отбелязаха от бранша.
Показателни са числата. Около 2 млрд. лева е бюджетът за селското стопанство годишно по различните схеми през програмния период. У нас са регистрирани 70 000 селскостопански производители. От тях 8000 получават 1.7 млрд. лева, докато при останалите 62 000 ферми отиват останалите пари.
Неадекватно е разпределянето на парите за селското стопанство. Години наред се разпределят без финансов анализ и без да се отчитат потребностите на производителите. А това създава впечатление за порочни практики. От бранша призовават Министерството на земеделието да спре с тази политика.
В момента субсидиите се дават на калпак. Не е добре да се противопоставят браншовете. Логиката на един бизнес е да расте. А за да се развива, той трябва да прави инвестиции в нова техника, която струва скъпо и след това трябва да се изплащат години наред. Заедно с това производителите дават работа на много хора около тях.
При сегашните цени на торовете и горивата фермерите трябва да се молят за подкрепата за миналата година.
Ако се забави, това ще доведе фирмите до фалит, до затваряне на производството и освобождаване на хора, които после ще отидат в Бюрата по труда и ще чака пак пари от държавата.
От Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ и Националната асоциация на картофопроизводителите настояват за реформа, тъй като е напълно възможно в близките години България да остане без собствени плодове и зеленчуци. Неслучайно секторът е сред уязвимите у нас. Ако не се подпомогне, ще останем без български плодове и зеленчуци.
От години българските продуктите намаляват или липсват от рафтовете в магазините. В страната липсва адекватен контпор върху търговия на едро и дребно. Няма контрол на движението на продуктите от полето до магазина.
Днес на практика всеки може безконтролно да внесе у нас плодове и зеленчуци, да ги преопакова и да го продава на всеки. И то на много ниски цени. А от това губят и държавата и фиска. Така пък не знаем с какво се храним.
Изчезнаха пазарите, на които българските производители можеха да покажат своите продукти. Държавата не прави нищо за запазване на работната ръка, която постоянно намалява. Липсата на производството пък обезлюдява селата ни.
Няма изградена система за защита на българските производители при форсмажорни обстоятелства.
Стачката на 22 март индикира проблема за разпределянето на парите от помощта за ковид. От години обаче има поредица от системни грешки, които доведоха до срив на сектора за производство на плодове и зеленчуци.
