В началото на своя мандат служебното правителство пое като ангажимент да подготви необходимите законопроекти на вниманието на следващото Народно събрание, с които да се обезпечат продължаването и скоростното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тези законопроекти засяга Наказателния кодекс и по-точно регламентацията на престъпленията "обида" и "клевета". Това обяви на брифинг в Министерския съвет служебният правосъден министър Крум Зарков. И припомни, че по тази тема България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Старсбург, който определя като стандарт това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица. Изследването на практиката на съда показва, че българското законодателство всъщност прави обратното и осигурява по-висока степен на защита и понякога възможности за злоупотреба с права на органите на власт и длъжностните лица, които се чувстват обидени и оклеветени в това число от журналистически разработки, каза Зарков. "Затова и ние предлагаме няколко промени в Наказателния кодекс, с които да синхронизираме българското законодателство с Европейската конвенция по правата на човека. Предлага се тези престъпления да позволяват освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида и клевета е орган на власт, както и се разглеждат размерите на глобите, така че те да не бъдат използвани за метод за налагане на определен вид цензура", обясни той.
"Друг законопроект, който днес приехме в Министерския съвет и който ще бъде предоставен на новите народни представители, е Закон за изменение и допълнение на наказателно-процесуалния кодекс по теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, както и за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления", информира служебният министър на правосъдието. По думите му това са изисквания на европейското законодателство, с чието транспониране страната ни се е забавила и заради което Европейската комисия е открила наказателна процедура срещу България. Това също беше един от ангажиментите на служебното правителство – да подготви онези законопроекти, по които има такива процедури, за да могат те в спешен порядък да бъдат приети, така че тези наказателни процедури на Европейската комисия да бъдат прекратени, уточни Зарков.
