„Ще ви говорим за минималната работна заплата и безобразието и абсурдът, който сътвориха “Продължаваме промяната“, ГЕРБ, “Демократична България“, “Български възход“ и ДПС от вчера!“ Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след като цитираните парламентарни групи отказаха да ходят по свирката й за вдигане на минималната заплата.
В конкретния случай възникват два въпроса. Първият – „Защо парламентът се занимава с тази несвойствена за него задача – да определя МЗР, след като по закон
това е работа само и единствено на Министерския съвет?”
И вторият – „Прозряха ли този факт всички парламентарно представени политически сили и се оттеглиха, а останаха само социалистите да бранят с голи гърди тяхната правда?”
Нинова припомни предложението на левицата, а именно минималната заплата да е 50% от средната и това да влезе в сила от 2023 година.
„Наша грижа са работещите хора и работещите бедни, защото половин милион българи работят на минимална заплата и не могат да си покриват елементарните разходи“, заяви лидерът на БСП. По думите й това предложение е получило пълна подкрепа на първо четене и „Затова наричам случилото се след това политическо лицемерие“.
Да видяхте някъде други мотиви освен тези да се даде на бедните? Тоест са се вземе от тези, които имат, за да се осигурят онези, които нямат!
Да чухте някъде, че и на това решение трябва да се търси оценка на въздействието, защото в икономиката – като завършен обществен организъм – разбута ли се нещо, рефлексията е по целия спектър и понякога
удря неподозирани сегменти и води до малко очаквани негативи?
„Минималната работна заплата е определяне със сила (т.е. със закон и заплаха за насилие, ако не се спазва) на сума възнаграждение, на доход, който не е произведен, но трябва да бъде заделен от хора, които произвеждат нещо, което дава доход”, отбелязва икономистът Красен Станчев. Което може би най-точното определение на тази заплата.
Това
не е нито икономически, нито социален, нито човеколюбив начин
за решаване на какъвто и да е проблем. Доказателството може да бъде намерено още в Библията, в Новия Завет, продължава Станчев.
В Евангелието от Лука (3.11) Йоан казва “нека даде втората риза” и т.н. Независимо от вариантите на превода, текстът предполага:
а) че става дума за съвет, а не за отнемане със сила;
б) че има известен излишък на ризи;
в) че ризата трябва първо да е била произведена или купена;
г) че случващото се трябва да е по добра воля.
Няма и намек за насилие, но класовата борба е друго нещо.
Освен библейския размисъл обаче, който една марсистко-ленинска партия трудно ще разбере, има и реални факти от наши дни.
„Предложенията да се вдига минималната заплата – като механизъм за вдигане на всички доходи в България – ще имат обратен ефект. Средните доходи в страната може всъщност да спаднат от това упражнение”, предупреждава и финансистът Никола Янков.
Логиката на предлагащите тези “мерки” очевидно е, че
фирмаджиите в България правят страшни печалби
и нарочно плащат мизерни заплати на българските работници, които се трудят колкото хората в Германия и Холандия, но получават между три и пет пъти по-малко. Съответно горките български работници нямат избор и приемат да живеят в мизерия.
Тази философия в очите на изповядващите я е по-скоро религиозен въпрос. Или
въпрос на класова борба между труда и капитала,
ако щете.
Ако тези хора бяха погледнали структурата на приходите на българския държавен бюджет, щяха да разберат от мижавите числа за корпоративен данък, че в нашата икономика няма свръхпечеливши капиталисти-експлоататори, които да бъдат заставяни с административни мерки против волята им със скърцащи зъби да плащат по-високи заплати.
Ако бяха погледнали рекордно ниската безработица (под 4% за страната и около нулата в София) и ръста на средната заплата през последните 15 години (изпреварващ в пъти инфлацията за този период), в комбинация с високите нива на трудова емиграция към ЕС, може би щяха да се сетят, че в момента работещите в България са в
доста по-силна преговорна позиция от работодателите.
Ако пък бяха питали работодателите, т.е. предприемачите, които създават работните места и плащат заплатите, какво трябва да направи държавата, за да се вдигнат оборотите, печалбите и доходите на наемния труд, щяха да получат съвсем различен отговор. Но тия работодатели, разбира се, са чорбаджии и с тях не се разговаря.
Ако бяха погледнали статистиките за образование и квалификация и за производителност на труда в Западна Европа и в България, както и анализите за принадената стойност в икономиките, щяха може би да се усетят, че
“кучето” на ниските доходи в България е заровено другаде,
а не в ниската “минимална заплата”.
Вдигането на минималната заплата няма да вдигне средните доходи, но ще удари лошо част от най-ниско платените работници. След тази стъпка някои от тях ще останат без работа и ще “виснат” на бюджета за социални помощи. Други директно “заминават” в сивия сектор…
Административното повишаване на разходите за труд няма как да бъде компенсирано с
намаляване на някакви въображаеми печалби
в българските фирми. Това само ще доведе до по-висока безработица точно сред най-неквалифицираните и най-неконкурентни слоеве на населението. Ще доведе и до още икономическа емиграция. Тоест отново ще превърне България в лошо място за бизнес.
Административното вдигане на доходите без ръст на производителността ще забави икономическата активност и инвестициите (защото, когато от един и същи паричен поток се финансират по-големи разходи за труд, остават по-малко пари за инвестиции), ще повиши безработицата, ще намали ръста на икономиката (или направо ще ни вкара в рецесия), ще доведе до
увеличени социални разходи и намалени приходи за бюджета.
Това ще вдигне бюджетния дефицит и държавния дълг. Което ще намали кредитния рейтинг на държавата. В средносрочен план това не само че няма да доведе до вдигане, но може и да намали средното ниво на доходите в държавата.
„Доходите в България от две десетилетия растат стабилно и с изпреварващи темпове спрямо инфлацията. Основната причина за това за съжаление не са растящи обороти и печалби, или повишена производителност на труда в частния сектор, а демографската криза и задълбочаващата се липса на работна ръка. И това е огромен проблем, който ограничава силно възможностите за чужди и местни инвестиции, и от там и за растеж и забогатяване. Няма нужда политиците да се бъркат допълнително в този процес с мръсни от популизъм ръчички, защото само ще предизвикат инфекция в икономиката ни”, изтъква Янков.
