Отива си годината, променила европейския банков пейзаж

Европейските банки се връщат към корените си. Кредитори като испанската „Банко Билбао Биская Аргентария“, които успяха да се спасят от отрицателните лихвени проценти като разшириха дейността си в развиващите се пазари, търсят отново национални сделки. Френската „БНП Париба“ пък планира да инвестира повторно средствата от продажбата на американското си поделение в Европа като гради франчайз и развива бизнеса си с ценни книжа.

Търговците на инструменти с фиксиран доход от породата на „Дойче банк“ отново завладяват пазарен дял, а кредитният им бизнес набира скорост. И дори американски суперсили като „Джей Пи Моргън Чейз“ и „Ситигруп“ преоткриват континента, разширявайки частните и корпоративните банкови услуги, за да победят европейците в собственото им поле.

След като десет години се бориха да са рамо до рамо с Уолстрийт, европейските банки се радват на рядко срещан период на финансово превъзходство благодарение на четирите големи лихвени увеличения в рамките на едва шест месеца. След като орязаха разходите и качиха таксите в „постните“ години, те очакват да спечелят от растящите кредитни приходи, които им позволяват да повишават дивидентите на акционерите, да инвестират в търговски звена и да абсорбират загубите от заеми по време на рецесия, която вероятно вече е настъпила.

Кредитните приходи на водещите банки на региона са напът да достигнат най-високите си равнища за последното десетилетие през тази година и да скочат до рекордни висоти през идната, предричат анализатори. Това е в рязък контраст с осемте години на отрицателни лихви, които ощетяваха доходния кредитен бизнес и обръщаха банковата дейност с главата надолу.

Приливът повдига почти всички лодки, с изключение на „Креди Сюис груп“, която е най-губещата банкова институция след поредицата от неуспешни сделки и скандали. Други компании пък, като „Сосиете женерал“, пострадаха от санкциите срещу Русия, които ги принудиха да прекратят тамошния си бизнес с цената на финансови щети.

За разлика от тях, кредитори с големи корпоративни поделения и услуги на дребно като „Банко де Сабадел“ и „Комерцбанк“, се радват на сериозен ръст на пазарните оценки на акциите им. „Комерцбанк“ неотдавна увеличи с 1 млрд. долара прогнозата си за приходите през 2024-а заради растящите лихвени проценти в Европа. „Банко Билбао Биская Аргентария“ отново обмисля национални сделки, две години след като се отказа от опитите да купи испанския си съперник „Сабадел“.

Европейската централна банка намекна, че ще продължи да качва лихвените проценти, което означава, че кредиторите ще имат по-високи постъпления от заемите докато не плащат нищо по депозитите. За банките в Съединените щати, където Федералният резерв повишава по-бързо кредитните разходи, съществува риск за спад на чистия лихвен приход през 2023-а, защото депозантите вече искат по-високи лихви за балансите по сметките си, посочват анализатори на „Ситигруп“.

Този разнобой дава рядко предимство на европейските кредитори, чиито акции изпреварват индекса на американските им конкуренти за първи път от 2009-а в края на финансовата криза. Постиженията им са резултат и на очакванията, че европейските банки ще могат да платят повече пари чрез обратно изкупуване на акции през 2023-а.

Анализатори на “Джей Пи Моргън Чейз” очакват кредиторите от Стария континент да похарчат общо 30.6 млрд. щ. долара през идната година за покупки на акциите си – с 30% повече отколкото преди две години. За разлика от тях, американските им колеги вероятно ще останат под равнищата от 2021-а.   

Тъй като нищо не е абсолютно сигурно, регулатори и управляващи могат да попречат на тези планове. Високопоставени представители на Европейския съюз са споделили пред агенция “Блумбърг”, че очакват само най-добре капитализираните компании да сключат едри сделки по обратно изкупуване на фирмените си книжа, ако икономиката закъса през идната година в резултат на по-високите лихвени проценти и на енергийната криза. В Испания и Полша правителствата вече са предложили мерки да изсмучат извънредните печалби на местните кредитори и да използват средствата за облекчаване на инфлационния товар за домакинствата с най-ниски доходи. Освен това, въпреки че акциите на европейските банки се представят по-добре през тази година, те все още се търгуват с отстъпка спрямо американските си партньори.

Деветте най-големи регистрирани на борсата кредитни институции на Стария континент имат по-ниска комбинирана пазарна оценка само от “Джей Пи Моргън Чейз” – красноречив пример за изместването на центъра на финансовата мощ към Уолстрийт след финансовата криза през 2008-а.

Засега обаче бързият обрат на паричната политика на Европейската централна банка не само качва кредитните приходи на европейските банки, но и увеличава пазарните колебания, донесли тлъсти печалби от търговия на големите инвестиционни банки през последните три години.

“Дойче банк” – дългогодишен символ на банкови неуспехи в Европа, успя да спечели обратно пазарен дял от търговията на инструменти с фиксиран доход, която е с най-висок принос за банковите приходи. Германският кредитор, който оряза търговското си поделение през 2019-а, постепенно се връща в бизнеса, който напесна през предишното десетилетие. Банковото ръководство предвижда да започне отново да търгува ипотечни ценни книжа след като набави в портфейла си високодоходни кредитни производни и се включи в търговията на базови метали.

В областта на сделките с ценни книжа, където големи компании като “Креди Сюис” бяха принудени да отстъпят позиции, “БНП Париба” увеличава активността си. Френската банка, която през миналото десетилетие се доказа като един от най-силните европейски кредитори, иска да изгради франчайз, конкурентен на най-големите американски фирми. местният й конкурент “Сосиете женерал”, обаче също разширява поделението си за ценни книжа чрез съвместно дружество с “Алайънс Бърнстейн”.

Голямото европейско изключение е “Креди Сюис”, която продава едро парче от бизнеса си със секюритизирани продукти и отделя голям дял от инвестиционната си банка след поредица от погрешни сделки и загуби.

Швейцарската група успя да увеличи капитала си с 4.3 млрд. долара, за да финансира закриването на хиляди работни места и насочването към управлението на лични състояния. Други банки имат “излишен” капитал, който могат да използват за сделки, защото растящата рентабилност и последователността от стъпки към създаването на единен европейски банков пазар прави поглъщанията по-атрактивни. Международните регулатори вече премахнаха едно препятствие към консолидацията през тази година като намалиха капиталовите изисквания за трансграничните експозиции в региона.

Привлекателността на Европа се дължи и на факта, че няма изобилие от алтернативи. Русия се превърна в забранен пазар след нахлуването в Украйна, принудило банките да закрият дейността си там заради санкциите. “Сосиете женерал” продаде руското си поделение със загуба от 3.3 млрд. евро и насочва усилията си към максимизиране на печалбите в Европа. “Уникредит” и “Райфайзен банк интърнешънъл” – другите две европейски кредитни институции със сериозна дейност в Русия, намаляват тамошната си активност по-бавно. Китай също не изглежда чак толкова атрактивен след като стопанството се забави, а някои европейски фирми се изтеглят от вече пренаселения американски пазар.

Това означава, че кредиторите може и да преразгледат локалните мишени като “Комерцбанк”, в която германското правителство държи голям дял. “БНП Париба”, “Уникредит” и “Ай Ен Джи груп” са “дежурните” ухажори от предишните години. Нидерландската “АБН Амро банк” също привлича интереса на кандидати, какъвто навремето беше “БНП Париба”, заради дребните и корпоративните банкови услуги. Френската банка обаче се отказа от “АБН Амро” с мотив, че би предпочела по-дребни мишени, а не покупката на утвърдени банки с пълен набор услуги – тактика, към която клонят и други кредитори, както и към обратното изкупуване на акции.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст