София доставяше гориво и жизненоважни съветски оръжия на Киев, но трябваше да пази доставките в тайна, заради проруските политици в правителството, започва POLITICO своя публикация.
Миналата пролет украинската армия изпитваше отчаяно недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, необходими за битка с руснаците. Спасението дойде от неочаквана посока и държава – България.
Благодарение на разпокъсаната си вътрешна политика и проруските настроения на голяма част от нейния елит, София се стараеше по време на инвазията да подчертава, че не въоръжава Украйна. Това обаче бе димна завеса, според разследване на германския всекидневник WELT, дъщерно издание на POLITICO в Axel Springer Group. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, с бившия български премиер Кирил Петков и с неговия финансов министър Асен Василев, WELT
нареди пъзела за „намесата“ на България във войната
и осигуряването чрез посредници на жизненоважни доставки (оръжия, боеприпаси, дизелово гориво и т.н.) в наистина критичен момент за Киев.
Докато Петков, който беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да издърпа страната в по-западна, пронатовска траектория, той трябваше да се бори с интензивен ответен удар от прокремълски политици, включително сред коалиционните му партньори – социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната за използването на руското определение на войната като „специална военна операция”. Поне публично Петков се опита да омаловажи всяка идея, че България, въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха, ще засили военната си помощ за Украйна.
Като се имат предвид тези чувствителни въпроси,
официалната позиция на България я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан,
но изглеждаща твърде политически зависима от Москва, за да има някаква тежест.
Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си за истинския мащаб на ролята на България миналата пролет.
Докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, чиновниците на Петков избягваха междуправителствени трансакции и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставка – по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша.
„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, са дошли от България“, заявява Петков пред WELT.
Също толкова чувствителен е фактът, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания „Лукойл“.
„България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на страната“, посочва бившият финансов министър Асен Василев пред WELT.
Правителството в Киев потвърди тази версия и ход на събитията. Кулеба призна пред WELT, че страната му е била застрашена от изчерпване на мунициите миналия април. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът Зеленски ме изпрати да набавя необходимия материал“, поясни Кулеба.
По онова време това бе въпрос на живот и смърт, защото в противен случай руснаците щяха да окупират повече села и градове, да убиват, измъчват и изнасилват повече украинци, обясни Кулеба.
Изправен пред исканията на Киев, Петков отговорил, че вътрешното му положение не е лесно, но че ще направи всичко по силите си.
„Кирил Петков
демонстрира почтеност и винаги ще съм му благодарен,
че използва всичките си политически умения, за да намери решение. Историята е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“, обобщава Кулеба.
Планът на Петков
На 25 февруари, само един ден след нахлуването на руските войски в Украйна, на неформална среща на Европейския съвет в Брюксел, Петков подчертава пред колегите си лидери, че на Зеленски може да му остават по-малко от 48 часа живот, че той е в черния списък на Москва и че Съветът трябва незабавно да вземе тежки решения относно санкциите. Европейската комисия в крайна сметка подкрепи тези ходове.
В същото време финансовият министър Василев
участва в среща на финансовите министри от ЕС в Париж.
„И там имаше нерешителност”, както той я описа. Всички все още бяха в шок от нападението. След това Василев произнесе реч. Не за числата и икономическите последици, а за това какво е имал предвид Путин под „денацификация на Украйна“. Той се позова на собствения опит на България.
„Това направиха руснаците в България след Втората световна война, избиха хиляди инакомислещи, професори и свещеници“, посочи Василев. Той също призова за незабавни решения, а участници в срещата потвърдиха пред WELT, че българският министър е обърнал настроенията на събралите се делегати.
Два дни по-късно Брюксел приложи тези мерки. В средите на ЕС те бяха споменавани като българското предложение.
На 19 април, малко преди посещението на Петков в Киев, украинският външен министър Кулеба пътува до София, тъй като започва нова и несигурна фаза на войната. Украинците бяха изтласкали нашествениците от по-широкия район на Киев и Севера, но
много западни оръжия все още не бяха доставени.
Кулеба споделя днес, че боевете са били толкова интензивни, че Украйна спешно е трябвало да попълни запасите си, особено от съветски боеприпаси. Това е, което Зеленски смяташе, че Кулеба може да осигури при мисията си в София.
Петков заяви тогава, че правителството му е упълномощило посредници да изнасят не директно за Украйна, а към други посреднически фирми в чужбина.
„Нашата частна военна индустрия произвеждаше на пълни обороти“, заявява Петков. Кадри от април показват товарни самолети, „натоварени догоре“ с оръжия, които летят между България и Полша. Известно е, че полското летище „Жешув“, на 70 километра от украинската граница и строго охранявано от НАТО, е основен пункт за доставки. „Погрижихме се сухопътният път през Румъния и Унгария също да бъде отворен за камиони“, посочи Петков.
Кулеба потвърди тези доставки. Той подчерта, че не става въпрос българското правителство да предоставя пряка военна помощ на Украйна, „а по-скоро украински компании и фирми от страните от НАТО да получат възможност да доставят необходимото от български доставчици“. Според информация, предоставена на WELT,
доставките са платени от САЩ и Великобритания.
Истината излезе наяве през юни, когато шефът на държавната компания за военен износ „Кинтекс“ Александър Михайлов трябваше да подаде оставка след политически спор и изнесе публично числа – вероятно с цел да разклати правителството. Михайлов говори тогава за износ от „2 милиарда евро“ от началото на войната. Той спомена и доставките на боеприпаси за реактивната система за залпов огън Град БМ-21.
Но след това нещата отново затихнаха. Международните медии останаха съсредоточени върху доставката на западни оръжия, включително американските ракетни установки Himars. Социалистическата партия в правителството продължи да заплашва да разпадне коалицията, ако има някаква пряка подкрепа за Киев – но безуспешно, защото такава подкрепа официално не съществуваше.
Дизелови сделки
Скрита още по-успешно от радара, България изпрати дизел на силите на Зеленски.
Василев припомня среща на Световната банка във Вашингтон през пролетта. Там, разказва той, украински служител му споделил, че войските на Киев свършват горивото. България има рафинерия близо до Бургас на Черно море, която се управлява от дъщерно дружество на руската група „Лукойл“ и нефтът се доставя от петролни танкери от Русия.
Василев сподели, че е насърчил „Лукойл“ в България да изнася излишъка от петрол за Украйна. Реакцията беше положителна и служителите там също осъждаха войната на Путин, посочи той. Самата България се нуждае от около половината от горивото, което рафинерията произвежда; останалото, заявява той, е изпратено в Украйна. Отново доставките от местни фирми се извършват чрез чуждестранни посреднически фирми.
Киев потвърди за WELT, че украинските компании са получили български дизел на този толкова важен етап от войната.
„Камиони и цистерни редовно пътуваха за Украйна през Румъния, а в някои случаи горивото беше превозвано и с товарни влакове“, посочва Василев.
Москва отвръща на удара
С тайните линии за доставки за Украйна Петков поемаше голям риск.
Социологическите проучвания в България показваха, че 70 процента от гражданите се притесняват да не бъдат въвлечени във войната и следователно са против твърде голяма подкрепа за Украйна. Президентът Румен Радев, номиниран от социалистическата партия, подкрепяше тези настроения, твърдейки, че България ще стане страна във войната, ако се доставя оръжие.
Едва наскоро играта на криеница приключи. От началото на годината рафинерията на „Лукойл“ в Бургас се контролира изцяло от България, без връзка с централата в Русия и вече търси петрол от други страни. Правителството в София официално поиска от Европейската комисия през ноември разрешение за износ на дизелово гориво, рафинирано от руски петрол, за дестинации, включително за Украйна.
Не убягна от вниманието на Кремъл, че България под ръководството на Петков и Василев, полага огромни усилия в полза на Украйна.
Още през май Москва бомбардира страната с кибератаки, посочи Петков. Те удариха електроснабдяването и пощите, заради което на моменти не можеха да се изплащат пенсии на държавни служители.
Москва също се опита да подкупи депутати и да проникне във властта. Между март и юни България изгони около 70 служители от руското посолство в София за шпионаж.
Москва знаеше, че България е най-зависимата от руския газ страна в ЕС преди войната и реши да я даде за пример какво може да се очаква.
Още на 27 април „Газпром“ избра България за първата страна от ЕС, в която ще прекрати износа на газ. Но София не се примири. В рамките на 24 часа премиерът Петков представи решение, което
би позволило на близо 7 милиона българи да живеят без газ от Русия.
Той организира два танкера с втечнен природен газ от Съединените щати – на същата цена за кубичен метър, на каквато се таксуваше от „Газпром“.
Сега Петков обяснява защо САЩ са били готови да се съгласят с това.
„Дадох ясно да се разбере по време на разговорите, че танкерите са политически сигнал към цяла Европа, че винаги има начини за излизане от зависимостта от Русия. Той също така завърши изграждането на тръбопроводна връзка с Гърция, за да ускори алтернативи на руските доставки. Правителството на Петков беше свалено с парламентарен вот на недоверие през лятото. Проруските сили също изиграха своята роля в това. Оттогава страната е в политическа криза, но отношението към Украйна донякъде се е променило. През декември парламентът официално разреши доставките на оръжие за Украйна. „Дълбоко сме благодарни на България за това“, обяви Кулеба, но… отбеляза, че вече вижда опити за торпилиране на това решение: „Не е за вярване колко упорито тези сили се опитват да дърпат България на страната на агресора и касапина….“
