Ирак пренасочва осчетоводяването на вноса си от Китай в китайски юани. Което, според анализатори, е показателен пример за други развиващи се стопанства, паднали жертва на хегемонията на американския долар.
Иракската централна банка е обявила на 22 февруари плановете си да разреши китайският импорт в страната да се пресмята в юани, съобщават световните медии. Което, според икономическият съветник на правителството Мудхир Салих, е „първият подобен случай, защото досега внесените стоки от азиатския колос са били финансирани единствено в щатски долари“.
Междувременно, на 7 февруари Народната банка на Китай оповести, че е подписала меморандум за сътрудничество с Централната банка на Бразилия за създаването на клирингови процедури в юани в южноамериканската държава. Те ще помогнат на предприятията и на финансовите институции на двете страни да осъществяват трансгранични трансакции в юани и ще улеснят двустранната търговия и инвестиции, посочват в официално изявление на сайта си банкерите.
По оценка на Конг Уай – професор в Университета по финанси и икономика в Тиендзин, сред мотивите за все по-широкото приложение на юана, освен разрастващия се търговски обмен и инвестиции, е и желанието на все повече държави да заменят подкрепяната от Съединените щати система SWIFT с по-справедливи и по-евтини услуги, за да избегнат американската парична принуда. Вълните от санкции срещу Русия заради военния конфликт в Украйна пък е сериозно предупреждение за риска от превръщането на зелените пари в оръжие, допълва професор Уай.
Свръх щедрата парична политика на американците след избухването на пандемията от КОВИД-19 през 2020-а разду баланса на Федералния резерв от грубо 4 трлн. долара през март 2020-а до почти 9 трлн. долара през 2022-а. Фискалните стимули на Вашингтон пък достигнаха около 10 трлн. долара през последните три години. Възползвайки се от доларовата хегемония, Съединените щати наводниха света с огромни парични стимули и след това, от средата на миналата година, започнаха ударно да качват лихвените проценти, за да овладеят инфлацията, разлюлявайки глобалните финансови пазари. В резултат, много развиващи се стопанства, които изнасят суровини и теглят заеми в долари, се изправят срещу множество опасности, между които напираща инфлация, обезценяване на националните валути и отлив на капитали.
Централната агенция за публична мобилизация и статистика на Египет съобщи, че годишната инфлация на страната е продължила да се качва и през януари, достигайки 26.5% – най-високата стойност от края на 2017-а. А след като Щатската централна банка повиши кредитните разходи до 5-6 процента, развиващите се пазари не могат да си позволят да теглят заеми в щатски долари, за да поддържат търговския обмен, финансирането и икономиките си. Докато валутният курс на юана е доста по-стабилен, задържайки се в близост до 7 юана за един долар, въпреки по-агресивното от очакванията затягане на паричната политика от Федералния резерв. Което означава по-ниски разходи за обслужване на заемите на тези държави.
Някои анализатори смятат, че плановете на Ирак да пресмятат китайския си внос в юани е първата стъпка към световната тенденция за дедоларизация, като очакванията са страните да намалят дела на долара в чуждестранните си резерви и да дадат възможност на юана да бъде използван за финансирането на локални проекти.
В Русия също тече усилена еманципация от зелените пари. Руското министерство на финансите обяви в началото на февруари, че ще занижи дела на еврото в Националния си държавен фонд още през тази година и ще заложи основно на злато, юани и рубли.
Камбоджа пък проучва възможността да се присъедини към базираната на юани Презгранична междубанкова система за плащания. По този начин страната ще получи допълнителни разплащателни опции в чуждестранна валута и ще улесни и засили търговския обмен, инвестициите и туризма между двете държави, съобщи на 14 февруари местният вестник „Пном Пен пост“.
