ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Възможен ли е директен военен сблъсък между Русия и НАТО?

Редица анализатори от цял свят от година твърдят, че войната в Украйна е косвен сблъсък между Русия и доминираният от Съединените щати Североатлантически алианс (НАТО). Те обаче имат предвид конфликта между тях за глобално влияние, а не преки военни действия.

И Кремъл, и НАТО, отричат да имат подобни намерения и твърдят, че имат само мирни цели. Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг многократно подчертава, че тежките оръжия, които Западът изпраща на Украйна, са само за отбрана и има уговорка с Киев да не бъдат използвани за атаки срещу руска територия. Не случайно Германия толкова трудно склони да разреши доставките на танкове „Леопард“, а Щатите

все още не са решили дали да изпратят на Киев самолети F-16.

В същото време руският президент Владимир Путин се оплаква и плаши с разплата за все по-честите нападения на руска територия. Отговорните за тях обаче са украински паравоенни групировки и руски групи, съставени от несъгласни с политиката на Путин бойци. Киев отрича да е отговорен за нападенията, но Кремъл е сигурен, че „има нещо гнило“ и то се случва с помощта на Запада.

Директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс, се яви в Сената за изслушване по годишната оценка на заплахите в четвъртък (9 март). Тя обяви, че има реален потенциал провалите на Русия на бойното поле във войната да навредят на позициите на руския президент вътре в Русия, да разклатят доверието в него и по този начин да предизвикат рязка ескалация. Ясно е, че Путин държи сънародниците му да го почитат като победител в тази война, която той нарича „специална военна операция за денацифициране“ на Украйна и за

проваляне плановете на Запада да унищожи Русия”.

„Русия вероятно не иска пряк военен конфликт със силите на САЩ и НАТО, но има потенциал това да се случи. Руските лидери досега избягваха да предприемат действия, които биха разширили конфликта отвъд границите на Украйна, но рискът от ескалация остава значителен“, подчерта Хейнс пред Сената.

Според нея военните действия на Русия срещу Украйна са показали, че тя си остава реваншистка сила и би използвала всякакви средства, само и само да възстанови онова, което смята за своя сфера на влияние. При това – без изобщо да се интересува от онова, което съседните й държави мислят, че е най-добро за тях. “Просто”

Москва винаги е готова да отблъсква Вашингтон

и на регионално, и на световно ниво.

Шефът на американското разузнаване обясни също, че загубите на Русия през първата година на конфликта (жива сила и бойна техника) са много тежки и за възстановяването им ще са необходими години. От гледна точка на европейската сигурност обаче тези тежки загуби правят Москва не чак толкова страшна военна заплаха.

Остава само… едно наум:

никой не бива да забравя, че Русия е ядрена държава

и не трябва да бъде тотално притискана в ъгъла, защото…

Съединените щати категорично заявиха, че засега не виждат категорични признаци Русия да посяга към ядрения бутон. От друга страна, съюзниците от НАТО ясно показаха, че ако Москва реши да го направи, последиците за нея ще бъдат много сериозни.

Към момента руските сили доминират на фронтовете в Украйна и се предполага, че

тяхната голяма пролетна офанзива вече е започнала.

Украинската армия е в отбранителни позиции, в очакване на голяма военна помощ от Запада, за да започне настъпателни действия през пролетта.

Окрилена от временните победи на бойното поле, Москва се опитва да спечели още повече симпатиите на вътрешната публика и да ги настрои срещу Украйна и западните страни. Държавните медии все по-упорито разпространяват спекулацията, че

войски на НАТО действат на територията на Украйна,

а редица подразделения на украинските въоръжени сили се командват от  висши западни офицери.

Често пъти, като илюстрация на това твърдение се използват кадри с доброволци, сред които наистина има и граждани от държавите членки на НАТО.

Наскоро бившият руски президент Дмитрий Медведев, който сега е заместник-председател на руския Съвет за сигурност,

предупреди НАТО да не изпраща изтребители в Украйна

и да не извършва дейности по поддръжката им в Полша, защото това ще е равносилно на война.

“Всички, които вземат решение да доставят или ремонтират подобно оборудване или средства за унищожение, наред с чуждестранните наемници и военните инструктори, ще трябва да се разглеждат като легитимна военна цел”, написа Медведев в “Телеграм”.

Засега няма индикации колко дълго ще продължи войната и как ще се развие. Надеждите обаче конфликтът да бъде разрешен на регионално ниво, без да намесата на големи играчи, в момента са си чиста утопия.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че има политически натиск върху съдебната ни система?

Подкаст