При покупката на жилище се допускат грешки
„Стоп капарото“ е все по-често срещана първа стъпка от процеса на покупко-продажбата на недвижим имот. Дотолкова, че хората с основание си мислят, че е абсолютно задължителна, както впрочем се смята и за предварителния договор.
Истината е, че нито едното, нито другото са задължителни условия да станете собственик. Единствения начин да станете такъв, респективно – да продадете имота си, е да сключите договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт. Всичкото друго са някакви странични неща, които по никакъв начин не ви гарантират, че ще осъществите дадена сделка (освен ако не проведете в съда успешно обявяване на предварителния договор за окончателен).
“Става дума за договор, създаден от практиката. Вярно, няма закон, който да урежда “Стоп капарото”, но той е напълно допустим от нашето право, стига да не противоречи на закона и моралните норми”, обяснява адв. Радостина Янева.
По силата му, срещу предоставяне на определена сума (стоп капаро) от страна на кандидат купувача, продавачът се задължава да преустанови временно предлагането на имота на трети лица. Или както обичат да казват брокерите – „да свали обявата за една седмица”.
“Стоп капарото” може да бъде в най-различни форми и под различни наименования. В практиката се среща като договор, разписка, гаранция, бланка за резервация и т.н. Може дори изобщо да няма писмен документ, а само устни договорки.
Особено трябва да се внимава с устните договорки, – предоставянето на сума над 5000 лв. не може да бъде доказано в съда със свидетели. А също с плащанията в брой, защото биха могли да се тълкуват като част от цената по сделката и да се стигне до нарушаване на Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Когато “Стоп карапото” е дадено лично на продавача, нещата са ясни. Не е така обаче, когато го взимат брокерите. Впрочем то е създадено най-вече те да гарантират своите интереси, разбирай комисиони и да отсяват потенциално сериозните купувачи.
В тези случаи най-често се допускат грешки, една от които е прибързаното капариране. Обикновено това става след месеци огледи и натрупано отчаяние. В такива момент хората виждат жилище, което им допада и го капарират, без дори да са си подсигурили финансирането. Само че какво се случва, ако не успеят да подсигурят необходимите средства? Ами ако междувременно открият скрити дефекти в имота? Или просто харесат по-добра оферта? Губят парите си.
Брокерите са добре обучени търговци, които знаят как да продадат жилище. Често те насочват купувачите и към банка, обещавайки, че по този начин ще могат да закупят имота възможно най-бързо. Но това ограничава кандидат-купувача в избора и не му гарантира, че получава най-изгодното предложение. Особено в дългосрочен план.
Често допускана грешка е и търсенето на имот, без купувачът да е пресметнал обстойно сумата, която може да осигури – началната вноска, месечните вноски спрямо дохода му, колко дълго би искал да изплаща жилищния кредит…
