Швейцарските маневри да запазят репутацията си на финансов център могат да струват по 12 500 шв. франка на всяка жена, мъж и дете в страната. За да окаже съдействие на спешната сделка по продажбата на “Креди Сюис груп” на съперника й от Цюрих “Ю Би Ес груп”, Берн обеща да подсигури 109 млрд. франка – тежък товар за държавата с население от 8.7 млн. души. Извън тази сума, Националната банка на Швейцария предоставя гаранции в размер на 100 млрд. франка, които не са обезпечени от правителството, съгласно сключената на 19 март сделка. Обещаното парично количество от общо 209 млрд. франка е еквивалентно на около една четвърт от швейцарския БВП и надхвърля сумарните разходи за отбрана на Европа за 2021-а.
Цената на най-голямата в историята на алпийската държава корпоративна спасителна акция може да надхвърли трикратно похарчените 60 млрд. франка за “Ю Би Ес” през 2008-а.
Режисираното от националните финансови и банкови регулатори спасение за добре платените банкери предизвика протести. Около 200 души се събраха пред централата на “Креди Сюис” в Цюрих на 20 март, които скандираха “изяжте богатите” и са хвърляли яйца по сградата в сърцето на финансовата столица на страната. “Писнало ни е от идеята, че ако си достатъчно голям получаваш всичко”, възмущава се Кристоф Рехщайнер – партньор в данъчната консултантска фирма MME. И допълва, че “законът е бил променен специално за целта през уикенда”.
Недоволството на Рехщайнер е породено от факта, че освен финансовите гаранции, швейцарският кабинет се е съгласил да внесе промяна и на правната уредба, заобикаляща одобрението на акционерите, а финансовите регулатори отписаха облигации на “Креид Сюис” за около 16 млрд. франка, за да увеличат базовия банков капитал. Рехщайнер не може да се примири с взетото решение, че “ако всичко върви добре, “Ю Би Ес” ще направи огромна печалба” след като е придобила “Креди Сюис” без никакви пари, а правителството обезпечава загубите”.
Въпреки чувството на неудовлетворение, финансовите експерти се съмняват, че финалната цена ще достигне определените от кабинета тавани, докато бездействието би излязло доста по-солено.
Директорът на Швейцарския институт за банки и финанси Мануел Аман “вижда ограничен риск” за гаранцията на Националната банка на Швейцария от 100 млрд. франка. И доста по-голяма опасност за обезпечението от 9 млрд. франка на извънредните загуби на “Креди Сюис”. Аман посочва, че гаранциите на централната банка биха могли да се покрият частично от ценни книжа и от привилегированото им положение при банкрут, което означава, че и при най-критичния сценарий те ще се удовлетворят без да се прибягва до държавни пари.
Задължения по правителственото обезпечение от 100 млрд. франка пък “ще възникнат, ако обединената структура фалира, което в момента е почти неосъществим залог.
По време на глобалната финансова криза “Ю Би Ес” получи 6 млрд. франка от държавата и отдели рискови активи за 54 млрд. франка във фонд, обезпечен от Националната банка на Швейцария. И въпреки че въведе нови регулаторни изисквания за “прекалено големите”, за да фалират банки след кризата от 2008-а, законодателната рамка не успя да предотврати стабилния поток от скандали и промени в мениджмънта, разрушили безвъзвратно доверието на инвеститорите в “Креди Сюис”.
Системно значимите банки на страната трябва да се структурират като холдингови компании, за да улеснят чистата им реорганизация и да защитят вътрешните банкови операции на дребно. На теория, всички други части биха могли да се ликвидират, за да не се бъдат заплаха за швейцарската финансова система. В случая с “Креди Сюис” обаче правителството реши да не прилага закона и вместо това да поиска сливане. Което може да събуди съмнение, че управляващите не вярват на собствените си правила и да се окаже много скъпо за имиджа на един от първокласните световни финансови центрове.
