Работодателите са против данък свръхпечалба, искат ограничаване на свръхразходите на държавата.
Част от разхвърляните като компенсации за бизнеса хеликоптерни пари, стават изискуеми, подобно на кредити. Те са безлихвени и ще се върнат в хазната като 33% данък върху свръхпечалбата на отличниците, справили се най-добре с Ковид пандемията, цените на енергийните източници и последствията от войната в Украйна.
Ако теглим калема, ще видим, че след като даде на бизнеса около 11 млрд. лв. сега държавата прави всичко възможно, за да си „прихване” немалка част от тях.
„Държавата има намерението да си върне около 6 млрд. лева. Това вероятно ще стане, т.е повече от половината дадени средства, ще си ги прибере обратно”, коментира за „БАНКЕРЪ” оснавателят на Института за пазарна икономика и преподавател в УНСС Красен Станчев.
Той обаче се съмнява в крайния резултат от „Операция 33”. „Това е основният ми упрек към властта: компенсациите създават „наркотична зависимост”. Бизнесът ще продължи да си ги иска. Ето защо те не могат да бъдат спрени отведнъж. Значи процесът на връщане на парите най-вероятно няма да е еднопосочен”, предупреждава Станчев.
По този начин крайният резултат може да е различен от очаквания.
Впрочем има логика най-печелившите, каквито са фирмите в енергетиката и сектора на горивата, както и фармацията, да бъдат обложени с подобен данък. Точно в това са постановките на Брюксел, които мотивират подобен регламент.
Но от друга страна примерът с тока е очеваден. България е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия в абсолютни стойности само за първата половина на 2022-ра. За цялата година износът е нараснал с 50 процента. Зад граница са продадени 11.669 милиона мегаватчаса ел. енергия при 7.77 милиона мегаватчаса през 2021-ва, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
„Има резон да се обложат свръхпечелившите. Проблемът е в това, че една безвъзмездна и повсеместна помощ ще се индивидуализира със закъснение, с всички последствия от това”, подчертава Станчев.
Той цитира един счетоводен фолклор: „Разходите са си разходи, а печалбата е понятие”. Така илюстрира естествения стремеж на фирмите да ограничат печалбите си чрез инвестиции. „А кои разходи ще бъдат одобрени като инвестиционни и кои – не, това ще е главният проблем при администрирането на „неприлично забогателите”, допълва Станчев.
Какво показват сметките?
От финансовото министерство посочват, че в периода 2020 – 2022-ра държавата е отпуснала под формата на помощи заради високите цени на електроенергията, войната в Украйна и пандемията от коронавируса 10.3 млрд. лева. Загубата от невнесен ДДС заради облекченията се изчислява на близо 1 млрд. лева.
Дефицитът е минимум между 8 и 9 млрд., а трябва да е максимум около 5,5 милиарда. “Три процента е дефицитът, към който трябва да се стремим. Ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години.“, отбелязва финансистът Любомир Дацов.
В същото време декларираните печалби от компаниите у нас се увеличават значително през този период – от средно 23-24 млрд. лева през 2018-2019-та до 47 млрд. лева през 2022 година.
Според Дацов до края на април трябва да бъде изпратена конвергентната програма – 3-годишната бюджетна прогноза за съгласуване на политиките. “Няма как да я направиш без базов бюджет за тази година- казва той. – МФ финализира работата на база сроковете от ЕС и показва посоката. Бюджетът трябва да намери 4 млрд., за да балансира нещата до края на годината. В следващата година ще трябва да има ограничителна политика – преструктуриране и премахване на енергийната помощ”.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Георги Ангелов също е на мнение, че държавата първо много щедро е раздавала пари на бизнеса, а сега се опитва да измисли с какъв данък да си върне поне част от парите, което е малко абсурдно. Ангелов изтъква, че по-добрият вариант би бил част от бизнеса, който наистина е реализирал свръхпечалби, просто да върне цялата помощ, която е използвал неправомерно и ненужно през 2022 година. По този начин и България ще избегне прецедент с въвеждането на еднократни данъци. Практиката показвала, че много еднократни неща реално стават постоянни и след това не се отменят. А 33% данък е много по-висок от това, което имаме в момента.
“Миналата година върлуваше жесток популизъм и се раздаваха пари, които сега ни трябват. Условията за сегашното положение бяха създадени тогава, затова цените тръгнаха нагоре. При производителите се вдигнаха цените 50% още миналата година и това е естествено. И сега се чудят как да натиснат административно цените. Няма как”, коментира и зам.-председателят на Българската търговско промишлена палата Красимир Дачев.
“Никакви свръхданъци, свръхпечалби или свръхприходи няма да компенсират свръх безотговорните свръхразходи на свръхпопулистките народни събрания”, е позицията на председателят на АИКБ Васил Велев.
“Трябва да се намалят свръхразходите. Имаме 92% ръст на пенсиите при 32% инфлация от 2019 г.”, заявява Велев. В подкрепа на искането си за свиване на разходите на национално ниво той казва: “Продължаваме ли по същия начин, ние ще фалираме до две години”.
Според икономиста Лъчезар Богданов пък в България има най-висок ръст на заплатите през 2022-ра от страните в ЕС – 16.5%, отчетен към четвъртото тримесечие на миналата година в сравнение със същото тримесечие на 2021-ва. Наред с това има и най-висок ръст на заплатите в индустрията – 21.8 процента.
