„Иновациите в областта на плащанията се развиват с бързи темпове. Развитието на компютърния хардуер и софтуер, съчетано с благоприятната правна рамка, позволиха на финтех сектора да процъфти“, това посочи Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, която участва във Финтех хакатона „От нулата до Финтех 2023“ (From Zero to Fintech 2023). Целта на събитието, организирано от Българската финтех асоциация и Стопанския факултет към Софийския университет, е да се подпомогне финансовото образование и да се повишава познанията относно последните тенденции във финтех сектора.
По-удобните и достъпни платежни услуги промениха нагласите и предпочитанията на потребителите. „Свидетели сме на силно конкурентна среда, която благоприятства развитието на
бързи, сигурни и удобни дигитални канали за разплащания“,
допълва Стоянова.
От проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната (под името SPACE), публикувано от Европейската централна банка през декември миналата година, става ясно, че при 81 процента от трансакциите в еврозоната през 2022 г. плащането е могло да се извърши чрез безналични платежни инструменти. Според същото проучване, безналичните средства за разплащане, най-вече чрез мобилни приложения, са нараснали значително по отношение на директните клиентски (P2P) плащания. Освен това, от 2019 г. до миналата година делът на мобилните плащания се е увеличил повече от три пъти като брой (от 3% на 10%), и повече от два пъти като стойност (от 4% на 11%).
„Днес виждаме колко добре финтех секторът може да си сътрудничи с традиционните участници във финансовия сектор, както и с публичния сектор. В цял свят централните банки правят проучвания как да придадат на парите нови възможности в днешния все по-дигитализиращ се финансов свят“, посочва Нина Стоянова.
Важен проект за Европа е работата по дигиталното евро.
В момента Европейската централна банка провежда проучвателен етап, който се очаква да приключи през есента на 2023 година. На този етап се проучват техническите и регулаторни аспекти на дигиталното евро. През този етап Евросистемата си партнира активно с широк кръг от заинтересовани страни, както на институционално ниво, така и с пазарните участници. Евросистемата обмисля създаването на приложение за телефон/ портфейл за дигитално евро с общоевропейски обхват. Предвижда се поднадзорните субекти ще могат да интегрират дигиталното евро в собствените си платежни платформи.
Друг пример за успешно сътрудничество между финтех компаниите, банките и публичните органи са инициативите за отворено банкиране, активни в цяла Европа. Втората директива за платежните услуги (PSD2) въведе два нови вида регулирани електронни платежни услуги в ЕС – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тези нови услуги формират основата на днешното отворено банкиране. Те позволяват на финтех компаниите да навлязат на платежния пазар по-лесно и да въвеждат нови и конкурентни бизнес модели и услуги. Вече има национални доставчици, които успешно предлагат такива услуги в България.
При изпълнението на регулаторните изисквания в ЕС по отношение на отвореното банкиране, банките в България, подобно на повечето банки в Европа, преимуществено избраха разработването на специални интерфейси, познати като приложно-програмни интерфейси (Application Programming Interfaces, APIs). Те пък осигуряват сигурен и надежден достъп на доставчиците на новите услуги, свързани с плащания до съответните банкови системи. „В резултат на това, наблюдаваме развиващо се сътрудничество между банките и финтех компаниите“, посочва Стоянова.
Заедно с това БНБ наблюдава процесите и активно подпомага българския пазар така, че да се реализира пълния потенциал на отвореното банкиране и да се премахнат всички възможни пречки за това.
Като следваща стъпка, Европейската комисия планира да създаде рамка
за обмяна на информация между компаниите във финансовия сектор.
Този по-разширен обмен на данни е известен като “отворени финанси”. Става въпрос до достъпа на трети лица до лични финансови данни на клиентите. Отворените финанси са с по-голям обхват от отвореното банкиране, тъй като включват не само плащанията, но и банковите, инвестиционните и застрахователните продукти. Докато отвореното банкиране вече е обхванато от регулациите за финансовите пазари, засега няма правна рамка, която да определя условията за цялостното въвеждане на отворените финанси.
Европейската комисия се стреми да промени това със своята Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в Евросъюза. Целта на такава нова рамка за отворените финанси ще е да позволи на доставчиците на финансови услуги, със съгласието на клиента, да обменят и използват многократно данните на клиента, които са извън обхвата на PSD2. Така финтех компаниите, банките и другите фирми от финансовия сектор ще могат да разработват по-удобни и по-евтини продукти, които са по-добре съобразени със специфичните потребности на клиентите.
Чрез Втората директива за платежните услуги бе създадена благоприятна среда за
развитие на платежните услуги.
Директивата PSD2 е в сила вече повече от пет години. „Очаква се прегледът й да включва оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами и възможностите за подобрения“, отбелязва подуправителят на БНБ.
Стоянова изтъква, че промените в платежния и финансов сектор на страната ни съответстват напълно на европейските тенденции. В момента се работи за допълнително модернизиране на платежната инфраструктура, включително в контекста на бъдещото ѝ интегриране в инфраструктурите на еврозоната.
Трябва да се отбележи, на 20 март 2023 г. Българската народна банка, банките и платежните системи, участващи в българския национален системен компонент (TARGET2-BNB) на системата за големи плащания в евро TARGET2, се присъединиха към новата консолидирана платформа за TARGET услуги. Тя комбинира платежната система TARGET2, платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S) и услугата за незабавни преводи в евро TIPS.
„БНБ и българската банкова общност участват в TARGET2 от 2010 г. насам и се стремят към присъединяване към TARGET2-Securities и TIPS до края на тази година. Очакванията са, че новата консолидирана платформа ще подобри общата ефективност и сигурност на съществуващите системи и услуги“, посочва Нина Стоянова.
Ясно е, че диалогът и сътрудничеството с всички заинтересовани страни, включително финтех компаниите, са ключът за постигане на общите ни цели и за извличане на всички ползи от иновациите във финансовия сектор.
