Сблъскващи се с растящите тревоги на гражданите относно набързо организираното сливане на “Ю Би Ес груп” и “Креди Сюис груп” на 19 март, водещи членове на швейцарското правителство, “замесени” в сделката, се обърнаха към местната преса, за да се опитат да обяснят банковия брачен съюз. Първа беше министърът на финансите Карин Келер-Сутер, която увери на 25 март, че Берн е бил принуден да интервенира, за да спаси “Креди Сюис”, защото затъналата в проблеми банка е нямало да оцелее още един ден на борсата заради кризата на доверието на инвеститорите. Ден по-късно се изказа и шефката на швейцарския банков регулатор, която заяви, че бившите банкови мениджъри могат да бъдат дадени на следствените органи.
“Креди Сюис” нямаше да доживее до понеделник (бел. ред. – 20 март)”, твърди Келер-Сутер в интервю за издавания в Цюрих вестник NZZ. Тя допълва, че “без решение на кризата разплащателните трансакции с банката в Швейцария са щели да бъдат значително нарушени и вероятно дори са щели да пропаднат”. Госпожа Келер-Сутер посочва, че неуправляем фалит вероятно е щял да е в двойно по-висок размер от БВП на Швейцария, по оценка на експерти. Нещо повече, “той е можел да предизвика глобална финансова криза”, защото “крахът на “Креди Сюис” е можел да тласне и други банки в пропастта”.
Уредената с посредничеството на правителството покупка на “Креди Сюис” от “Ю Би Ес” през предишния уикенд, е критикувана напоително заради накърнените права на инвеститорите, както и заради евентуалното натоварване на швейцарските данъкоплатци със сериозни задължения.
Парламентът на Швейцария ще проведе извънредна сесия след Великденските празници, за да обсъди въпросителните около банковия съюз, твърди NZZ.
Анкета на центъра за прогнози GFS от 24 март показва, че над 50% от швейцарците не одобряват сделката. Второ проучване на общественото мнение, поръчано от неделния швейцарски таблоид “Зонтаг Блик” показва, че четирима от пет граждани на страната искат “Ю Би Ес” да отдели местната банка на “Креди Сюис”, защото се опасяват, че обединената структура ще задуши почтената конкуренция.
За госпожа Келер-Сутер обаче алтернативите са били далеч по-лоши. Тя обяснява пред NZZ, че временна национализация на “Креди Сюис” е щяла да продължи доста по-дълго от предпочитанията на правителството, защото “опитът показва, че могат да минат години и дори десетилетия преди държавата да ликвидира собствеността си в банката”. Управляемо разформироване на проблемната кредитна институция също е било отхвърлено, защото пораженията от него не само са щели да бъдат “значителни”, но “Швейцария е щяла да стане първата държава, закрила значима за глобалната система банка”. А, според Келер-Сутер, “моментът определено не е бил подходящ за експерименти”.
Швейцарската общественост обаче остава скептична. Анкетата на “Зонтаг Блик” показва също, че 61% от интервюираните са споделили, че са съгласни с идеята държавата да национализира “Креди Сюис” и по-късно да я продаде.
Келер-Сутер, която е от Партията на свободните демократи и търпи критики за сделката и от някои свои съпартийци, отрича акцията да е със “спасителни мащаби”, защото “няма паричен поток от федералното правителство към банката. Тя обаче признава, че депозитните гаранции са сравними със застрахователна полица, което ги прави “индиректна държавна подкрепа”.
След финансовия министър, на 26 март, пред гражданството се изправят президентът и главен изпълнителен директор на швейцарския банков регулатор FINMA, за да сподели посланията си в независими интервюта в два германоезични вестника.
Повтаряйки коментарите на Келер-Сутер, президентът на FINMA – Марлене Амстад – отхвърля внушението, че чуждестранните регулатори, най-вече американските, са оказали натиск върху Швейцария. Тя пояснява за неделното издание на NZZ, че “швейцарските оторизирани власти са отсъдили сами кое решение е най-добро”.
FINMA също е подложена на сериозно обследване дали е направила достатъчно, за да предотврати колапса на “Креди Сюис”.
Амстад отхвърля подозренията, че контролният орган не е интервенирал по-рано или достатъчно агресивно, за да реши проблемите на швейцарския кредитор, като се позовава на шест изпълнителни процедури срещу него през последните години. Което показва, че намесите са били достатъчно навременни, много интензивни и при всяко нарушение на закона, но не са станали публично достояние заради изключителното им спешност.
Критиките срещу банковия регулатор се сблъскват и с факта, че той няма мандат да глобява банки или индивиди, за да не допусне лошо поведение. Амстад приветства дебата да се дадат на FINMA инструменти за париране на поемането на прекален риск или на банкери мошеници. Защото е ясно, че пропуските трябва да бъдат попълнени.
Въпреки ограничения си арсенал от средства, Амстад е споделила за неделното издание на NZZ, че FINMA обмисля дали да започне процедура срещу “Креди Сюис”. Защото банката е имала проблеми с фирмената култура, прераснали в липса на отговорност.
