Войната на Кремъл срещу Украйна, обвинявана за глобалния ценови ръст на всичко – от храните до горивата, предизвика налагането на международни санкции, които също допринесоха за един от най-мощните ценови шокове в модерната руска история. Една година след инвазията, в условията на продължаваща мощна инфлация в множество стопанства, ценовият ръст в Русия падна близо до равнищата в Япония и далеч под стойностите в Съединените щати и еврозоната.
На годишна база руската инфлация е достигнала 3.5% през март срещу почти 11% през февруари, по данни, публикувани на 12 април. В момента тя е в размер на 20% от миналогодишната си върхова стойност и под целевите 4% годишно на „Банк России“ за първи път от 2020-а.
Резкият контраст с другата част на света помага на руския президент Владимир Путин да печели политически дивиденти в страната си като подчертава руската стабилност и твърди, че санкциите срещу нея се обръщат срещу инициаторите им. В телевизионни бележки на 11 април Путин заяви, че руската инфлация може да падне дори под 3% през април. Руският лидер укорява западните правителства, че наричат растящите разходи „Путинфлация“ и посочва, че собствените им политики, каквато е печатането на пари, са сбъркани.
Обратът в Русия до голяма степен е резултат от статистически ефекти, защото резкият крах на руската рубла и паническите покупки на руснаците преди година формираха висока база за сравнение. Потиснатото вътрешно потребление и тревогите на потребителите пък държат под контрол краткосрочните индикатори на ценовия растеж.
Икономисти обаче очакват слаба рубла, недостиг на работна ръка и евентуално на зърнена реколта, които ще тласнат нагоре инфлацията през идните месеци. Ниските инфлационни равнища са най-добрият измерител на случващото се в икономиката – търсенето остава ограничено, а потребителите са внимателни, коментират експертите.
Огромният скок на бюджетните разходи и недостигът на работна ръка в резултат на организираните от Кремъл мобилизации на мъжете за сраженията в Украйна оказват натиск върху цените, особено след като поевтиняването на рублата в последно време засилва напрежението върху потребителските разходи.
Последиците за политиците са, че заплахите за икономическата перспектива ще ги държи в напрежение за дълъг период от време, като „Банк России“ вече задържа базовата си лихва на 7.5% за четвърти пореден месец и предупреждава, че е възможно и увеличението й през идните месеци. Следващото съвещание на руските централни банкери за паричната политика е на 28 април.
Мартенските данни вече показват засилване на риска. Годишната инфлация е малко над средната прогноза от 3.4%, изчислена въз основа на допитване до икономисти от агенция „Блумбърг“. Ценовият ръст пък се е променил съвсем слабо на месечна база. „Блумбърг“ очаква инфлацията да достигне 5% през декември, като след сезонните корекции годишният ценови растеж в момента е 1.1 процента.
Извън про-инфлационните рискове като недостигът на работна ръка, другите действащи фактори в момента включват вероятността от съживяване на потреблението и заплахите за транзита на санкционирани стоки в Русия, според Олга Беленкая – икономист в московската компания за финансови услуги Finam. Но планираните от ОПЕК+ орязвания на петролното производство могат да стимулират рублата и руския износ, което би отслабило инфлационния натиск, допълва Беленкая.
