България е считана за надежден приятел и важен партньор на Казахстан в Югоизточна Европа, заяви посланикът на Казахстан в България Виктор Темирбаев в интервю за БТА.
По думите на дипломата, който е у нас от края на миналата година, двустранният дневен ред не е обременен от никакви спорни или проблемни въпроси, а дори напротив, „имаме значителен неизползван потенциал за взаимноизгодно сътрудничество. На първо място това се отнася за търговско-икономическата, инвестиционната и транзитно-транспортната сфера“. Потенциалът не се отнася само до сферата на енергийните ресурси, на каквито централноазиатската страна е богата, но и до области като промишлеността, информационните технологии, фармацията, земеделието, посочва посланикът на Казахстан.
Възможностите за задълбочаване на сътрудничеството бяха представени пред българския бизнес на 26 април от Посолството на Казахстан в България по време на форум, провел се в сградата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
По отношение за енергоресурсите, в Казахстан проучват възможността да се доставя петрол през Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Черно море до „Пристанище Бургас“.
Като важна за засилване на двустранните отношения, посланик Темирбаев посочва и откритата директна въздушна линия между двете страни, която е в полза както на бизнесмените, така и на инвеститорите.
В момента в България се обучават над 130 студенти от Казахстан, като се работи и за задълбочаване на културната близост между двете държави, посочва посланик Темирбаев. Инициативи в тази посока са побратимяването между двата столични града – София и Астана, както и между Пловдив и южния казахстански град Шимкент.
Предстои провеждането и на „Международен форум Астана“, с който Казахстан си поставя задачата да засили своята роля на „мост между Изтока и Запада“.
През миналата година двустранният стокообмен между България и Казахстан възлиза на 87.7 млн. щ. долара, като е нараснал с 82.4 процента спрямо 2021 година. Вносът у нас достига 29.7 млн. щ. долара в сравнение с 2.3 млн. щ. долара, а износът ни към тази страна се е увеличил с 26.5 процента до 58 млн. щ.долара.
водещи стоки в експорта ни заемат медикаменти, медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, автомобилни превозни средства за специални цели и други. В импорта основно са необработен алуминий и каменни въглища.
Нашата страна има потенциал да увеличи износа си за Казахстан на редица стоки и услуги, отбелязват от икономическото министерство. Сред тях са медикаменти; технологични линии за преработка на плодове и зеленчуци; сглобяеми конструкции; помпи за течности; електрически акумулатори; кари – високоповдигачи; машини и апарати; сметачни и счетоводни машини; осветителни тела; строителни и туристически услуги; препарати за поддържане на косата; препарати за уста; мебели; дърводелски изделия; готови сосове и препарати за сосове; плодови сокове; замразени зеленчукови смеси, консерви и други.
Съществена роля за икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси – страната е богата на въглища, нефт, природен газ, редица черни и цветни метали, злато, уран и боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта.
В момента за Казахстан основният експортен маршрут е Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC), който завършва в руския морски терминал близо до Новоросийск. От есента на 2022 г. петролните компании в Казахстан започнаха да тестват алтернативни маршрути за доставки на петрол за Европейския съюз, заобикаляйки Русия, включително през каспийското пристанище Актау до петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан.
През ноември миналата година президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев даде указания за увеличаване на доставките на петрол, заобикаляйки Русия.
