Ден след като Федералният резерв повиши основния си лихвен процент с 25 базови пункта, Европейската централна банка последва примера на отвъдокеанския си партньор и качи лихвите с по-щадящите 0.25% – до 3.25%, точно според очакванията на икономистите и на пазарните играчи. процента. Освен това банкерите обявиха, че от юли спират да инвестират повторно средствата от дълговите книжа на падеж в своята Програма за покупка на активи. Мотивите за това по-скромно увеличение след трите поредни ударни повишения от по 50 базови пункта са, че досегашните усилия на централните банкери на блока на еврото имат успех и са затруднили достъпа до ипотечни и бизнес кредити.
ЕЦБ стартира възходящия си лихвен цикъл по-късно от Федералния резерв (през юли 2022-а) и има възможност да продължи курса дори при забавяне на стопанския растеж и в условията на поредната нестабилност в американския банков сектор, нагнетяваща опасения от финансови трусове. Институцията е качила лихвите с общо 325 базови пункта – най-скоростното затягане на паричната политика, но следващи акции в тази посока са доста вероятни предвид нарастващия натиск от ръста на заплатите и на цените.
ЕЦБ обаче не дава указания за бъдещите промени и подчертава в официалното си изявление след съвещанието, че „управителния съвет ще продължи да следва зависещ от данните подход, за да определи подходящото равнище и продължителност на рестрикциите“.
Европейските централни банкери забавиха скоростта на лихвените повишения след като кредитният им анализ показа, че банките от блока стават по-стриктни при отпускането на заеми и че домакинствата и компаниите внасят по-малко молби за кредити и ипотеки. Което е индикатор, че поредицата от шест последователни увеличения на лихвите (без днешното), три от които – с по 50 базови пункта – дава ефект. По-високите разходи за обслужване на кредитите могат да охладят потреблението и да отслабят ценовия натиск, но същевременно ще забавят икономическия растеж. Търсенето на жилищни заеми е намаляло през първите три месеца на 2023-а след най-резкия от 2003-а (когато започва да се води статистика) спад в края на 2022-а.
Подобно на партньорите си, включително и „Бенк ъф Инглънд“, ЕЦБ все още не е приключила с лихвените повишения и вероятно ще качи кредитните разходи още няколко пъти преди да достигне върховите 3.75% по някое време през лятото, защото за инфлацията (която е 3.5 пъти над целевата си стойност) ще са нужни години докато слезе до 2% годишно.
