Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, участва в конференция на тема „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“, организирана от Икономическия и социален съвет на България.
Предлагаме изказването на Нина Стоянова по време на обсъжданията.
„Уважаема госпожо Русинова,
Уважаеми колеги и гости,
Бих искала да благодаря на организаторите от Икономическия и социален съвет за поканата да взема участие в днешната дискусия.
В настоящия панел се очаква да дискутираме текущия напредък на страната по пътя ѝ към членството в еврозоната, разгледан от перспективата на различни институции, които участват в този процес. Аз бих искала да се спра на три теми – анализ на изискванията към правната рамка в докладите за конвергенция, издавани периодично от EЦБ и Европейската комисия (ЕК), промени в правната рамка и техническа подготовка.
Доклади за конвергенцията на ЕЦБ и ЕК
На основание чл. 140 от Договора за функциониране на ЕС най-малко на две години или при поискване на държава членка с дерогация (държава – членка на ЕС, която все още не е въвела еврото) Европейската централна банка и Европейската комисия изготвят поотделно доклади до Съвета на ЕС, чрез които се оценява прогресът на държавите членки с дерогация за изпълнение на техните задължения по отношение на постиженията на Икономическия и паричен съюз. Последните доклади за конвергенцията на ЕЦБ и ЕК са от юни 2022 г. В тези доклади за конвергенцията от 2022 г. са оценени 7 държави, които все още не са въвели еврото като своя национална парична единица, а имат такова задължение*.
В докладите за конвергенцията на ЕЦБ и ЕК се оценява изпълнението на критериите за икономическа и правна конвергенция. В правната област обект на оценка са теми, свързани с независимостта на националните централни банки в нейните четири аспекта: функционална, институционална, персонална и финансова независимост. Обект на изследване е и съответствието със забраната за парично финансиране и привилегирован достъп на публичния сектор до финансови институции, изискванията за конфиденциалност и др. Тези изисквания подлежат на изпълнение при присъединяване на съответната държава към ЕС. В резултат на извършени промени в Закона за Българската народна банка (БНБ) и други национални правни актове е постигнато необходимото съответствие, като някои последни промени в тези области предстои да бъдат въведени с проекта на нов Закон за БНБ.
Друга част от изискванията, обект на изследване и оценка в докладите, са свързани с правната интеграция на съответните национални централни банки в Евросистемата. В тази част на докладите се изследва съответствието с разпоредби, отнасящи се до паричната политика, събиране на статистически данни, управление на международните валутни резерви, платежни системи, емитиране на банкноти, избор на независими одитори, финансова отчетност, международно сътрудничество и др. Тези изисквания са свързани с въвеждане на еврото като национална валута и предстои да бъдат изпълнени с приемането на нов Закон за БНБ.
Промени в националната правна рамка
По заповед на управителя на БНБ работна група в БНБ разработи проект на нов Закон за БНБ, който да изпълнява всички изисквания, свързани с въвеждане на еврото и присъединяване на БНБ към Евросистемата. Тъй като промените са многобройни и засягат всички сфери на дейност на банката и почти всички разпоредби на закона, беше избран подход за изработване на нов закон, който да замени Закона за БНБ от 1997 г., с който беше въведен режим на паричен съвет. Законопроектът е в процес на консултиране с ЕЦБ.
Съгласно проекта на Закон за БНБ, паричната единица на Република България е еврото, разделено на 100 цента. Законът регламентира участието на БНБ в определянето и осъществяването на паричната политика на Евросистемата в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ и приложимите актове на ЕЦБ. Законът предвижда, че в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС БНБ предоставя на ЕЦБ чуждестранни резервни активи до размер, определен съгласно член 30 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. Българската народна банка държи и управлява своите резервни активи, които не са свързани с паричната политика на Евросистемата, в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС и Закона за БНБ.
В проекта на нов Закон за БНБ, доколкото е възможно, като е съобразена приложимата европейска правна рамка, са запазени структурата на управление и функциите, изпълнявани досега от централната банка в областта на упражняване на надзор върху дейността на кредитните институции, изпълняване функцията на орган за преструктуриране, съдействие за създаване и функциониране на ефективни платежни системи, регулиране и осъществяване на надзор върху дейността на операторите на платежни системи, доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари, осъществяване на статистическа и изследователска дейност и др. Предвижда се новият Закон за БНБ да влезе в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от Република България**.
Техническа подготовка
Подготовката за приемане на еврото от организационна и техническа страна се развива съобразно Националния план за въвеждане на еврото в Република България***. Българската народна банка е водеща институция в работна група „Пари, платежна инфраструктура и кредитни институции“. В рамките на тази група са създадени три подгрупи, всяка от които се ръководи от подуправител на БНБ в рамките на дейностите, попадащи в неговия ресор. Дейността на работните подгрупи се отчита ежемесечно с доклади до Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и пред Управителния съвет на БНБ.
В областта на адаптация на платежните системи за въвеждане на еврото, които попадат в компетенциите на управление „Банково“, работим по няколко паралелно развиващи се проекта със срок за завършване до края на тази година. На първо място това е проектът за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA), който се очаква да завърши през октомври 2023 г. и да доведе до цялостно оптимизиране и ускоряване на процеса на банково обслужване на бюджета. Миграцията на клиентските кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро вече приключи, в резултат на което клиентските кредитни преводи се изпълняват за по-малко от час, а незабавните кредитни преводи, които вече се предлагат по над 90% от клиентските сметки в страната, се изпълняват в рамките на 10 секунди. До края на 2023 г. се очаква да приключи проектът за присъединяване на оперираната от „БОРИКА“ АД платежна система BISERA7-EUR към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се осигури възможност за банките в страната да предлагат и незабавни преводи в евро.
Българската народна банка и „БОРИКА“ АД работят за осигуряване до края на 2023 г. на пълна достижимост при изпълнение на кредитни преводи в евро до над 4800 доставчици на платежни услуги във всички страни от SEPA зоната при прилагане на предплатен модел с непрекъснат сетълмент, с което ще се намали времето за извършване на кредитните преводи в евро. Работим за присъединяване на Депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ и на „Централен депозитар“ АД към платформата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S). Тази платформа е една от основните общоевропейски пазарни инфраструктури, разработени и поддържани от Евросистемата. Към момента 19 депозитари от европейски страни използват T2S, като през тази година се очаква присъединяването и на още няколко депозитари, включително на тези от България. Участието в платформата ще допринесе за по-добра достъпност на българските ценни книжа за инвеститорите от ЕС.
В технически план вече отчитаме благоприятното и катализиращо действие на посочените проекти, които са завършени или в процес на завършване върху оптимизиране на платежния процес и подобряване на условията за банкиране у нас. В областта на платежните и сетълмент системи всички проекти, свързани с присъединяване към еврозоната, ще бъдат завършени до края на 2023 г.“
* България, Чехия, Хърватска, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. От държавите – членки на ЕС, които все още не са въвели еврото, оценка в докладите не се извършва единствено за Дания, която е договорила да не участва във фаза три на Икономическия и паричен съюз и съответно няма задължение да въведе еврото като национална парична единица.
**В съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС и Регламент на Съвета на ЕС, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС.
***Приет от Министерския съвет през май 2022 г.
