На днешния ден през 1903 г. е съставено двадесет и шестото правителство на Княжество България начело с премиера Рачо Петров, и второ за него. Назначено е с Указ на княз Фердинанд Сакскобурготски. Управлява страната до 22 октомври 1906 г., след което е наследено от правителството на Димитър Петков.
Антон Манушев – финансист и политик от Народнолибералната партия е назначен за финансов министър.
Той е роден през 1864 г. в град Самоков, Османската империя. През 1882 г. завършва Габровската гимназия. В периода 1885-1901 г. Манушев е чиновник в Дирекцията на земеделието и търговията и директор на земеделските каси.
През 1891 г. тай завършва финанси в Брюкселския свободен университет. Завръща се в България, където работи в митниците и в Министерството на финансите. От 1897 до 1903 година Манушев е началник на земеделските каси.
През 1903 г. Антон Манушев за няколко месеца е министър на финансите в кабинета на Рачо Петров. Починал е на 21 август 1903 г. във Варна.
Антон Манушев е наследен на поста от Лазар Паяков.
Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 г. не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.
Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл и Жан“) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на Народнолибералната партия Димитър Петков.
