Законът за устройството на Черноморското крайбрежие е пред 29-ия си ремонт

Въпросът с опазването на българското Черноморие и многогодишното поетапно ликвидиране на  природата, отново е на дневен ред. От десетилетия природозащитниците правят неуспешни опити да се противопоставят на все по-мащабната „бетонна“ инвазия, гарантирана чрез доволно употребените приватизационни (уж) схеми, безогледното „усвояване“  на публичната държавна собственост и погазването на купища закони.

Това е причината през седмицата гражданските организации „Зелени закони и “За да остане природа” за пореден път да внесат в Народното събрание предложения за спешни законодателни промени с цел защита на Черноморието. Този път идеите са „само“ осем.

На дебатът по приоритетите за законодателните промени, проведен в парламента и минал под надслова “Как да опазим българското Черноморие”, се събраха десетки граждани и политици. Целта на сгледата бе

обсъждане на поредните предстоящи промени

в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), влязъл в сила на 15 юни 2007 година.

Организатори на дискусията бяха народният представител от “Зелено движение” Даниела Божинова и представители на природозащитната инициатива „Зелени закони“, член на коалиция “За да остане природа в България”.

Тук е моментът да напомним, че законодателната програма на 49-то Народно събрание вече е заложена промяна в този закон. „Целта ни е да бъде защитен по-добре морският бряг като публична държавна собственост, както и да бъде осигурена възможност за дългосрочно развитие на качествен туризъм по Черноморието“, съобщиха от гражданската инициатива.

Природозащитните организации продължават да настояват за

устойчиво ползване на черноморския бряг

и да поставят на дневен ред казуси като плажовете за природосъобразен туризъм, плажовете в Природен парк „Странджа“, липсващите в картите дюни на Крапец, Велека, Силистар, продължаващото застрояване на скали и земеделски територии край Царево и Синеморец, както и

дюните, „внезапно“ оказали се в частни имоти.

По време на дискусията на масата между политиците и гражданските организации отново бяха извадени законопроекти за промени в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, които вече бяха  внасяни в предишни парламенти и бяха представяни от Кирил Петков – като народен представител от “Продължаваме промяната”, както и от коалиционния му партньор Борислав Сандов от “Зелено движение“.

Приоритетните промени в тазгодишния проект за ремонт на ЗУЧК са

безусловна защита на всички видове дюни,

независимо от това дали са под закрилата на „Натура 2000“, конвенцията за местообитанията или са със статут на най-обикновени земеделски земи.

Освен това, природозащитниците очакват процеса за картиране на всички дюни да бъде ускорен и да завърши в срок от две години, като в закона залегне и задължителна актуализация на границите им на всеки пет години.

На второ място, „зелените“ искат

въвеждане на изрична забрана за унищожаване

и увреждане на каквито и да било дюни. Както и ограничаване на възможността за временно поставяне на преместваеми обекти по плажове и дюни.  

Друга важна проектопромяна на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е свързана с трайното решаване на въпроса с концесиите на плажовете и стопанисването на плажовете от страна на общините. Исканията са свързани с прекратяване на модерните днес концесии и на порочната практика за дългосрочното предоставяне на държавна собственост за ползване от определени фирми.

Законодателно трябва да бъде фиксирано и изискването за по-отговорно управление на плажовете с грижа за местния туризъм и среда за живот.

Природозащитните организации настояват да бъде създаден

фонд за изкупуване на частни имоти в зони „А“ и „Б“ ,

определени в ЗУЧК. Според тях той може да бъде финансиран доста добре, ако бъдат  увеличени глобите в досегашния норматив.

Идеята е семпла – чрез този механизъм, имоти с местообитания от „Натура 2000“ и в близост до плажовете, да бъдат изкупувани с предимство за природосъобразен туризъм.

Тук е моментът да припомним факта, че всички тези терени са попаднали в частни ръце през периода 2006-2007 г. – чрез заменки или чрез реституция на земеделски земи, които по-късно общински и държавни администрации „любезно“ преформатират като части от урбанизирани територии и дори ги „обзавеждат“ с разрешителни за строеж.

Поставен е и въпросът за въвеждане на законова забрана за строителство на разстояние до два километра от плажовете за природосъобразен туризъм, включително и на инфраструктурни обекти – с изключение на някои видове пътища, разбира се.

Що се отнася до въпроса за стопанисване на имотите в близост до плажовете, от “Зелени закони“ настояват поправката на ЗУЧК от 2019 г. (чл. 10а) да отпадне. Стана дума за разпоредба, изискваща специални места за бивакуване, след което частните собственици да могат да отдават свободно имотите си по реда на съществуващите закони. „Зелените законници“ настояват и за въвеждане на допълнителен контрол върху разполагането на биваци и МПС в зона „А“, което и сега си е нарушение на действащата нормативна уредба.

Дали за пореден път от цялата тази история ще се роди прецизно законодателство, или отново ще станем свидетели на поредните алабализми без краен положителен ефект за природата, би трябвало да научим съвсем скоро. Стига да имаме редовно правителство и парламент, разбира се.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст