В битката с мощния инфлационен шок Европейската централна банка повиши на 27 юли лихвените си проценти на девето поредно съвещание на Управителния си съвет и открехна вратата за по-нататъшно затягане на паричната политика, защото упорито високата инфлация и нарастващият риск от рецесия разделиха паричните стратези на два полюса. Равносметката след днешния акт е общ лихвен ръст от 425 базови пункта от юли 2022-а. Основанието – опасенията, че прекаленото увеличение на цените може да се превърне в устойчив фактор чрез повишението на заплатите заради прекалено постното предлагане на работна ръка. След добавянето на поредните 25 базови пункта на 27 юли депозитната лихва на ЕЦБ става 3.75% – най-висока от сходното равнище през 2000-а преди евробанкнотите и монетите да влязат в обращение. Основната лихва за рефинансиране пък вече е 4.25 процента. Управителният съвет реши също да фиксира на 0% лихвата на минималните задължителни резерви на кредитните институции.
В официалното си изявление след края на последното преди летните отпуски съвещание европейските централни банкери посочват, че „бъдещите решения ще гарантират, че ключовите лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат фиксирани на достатъчно рестриктивни равнища за дълъг период, необходим за навременното връщане на инфлацията на целевите в средносрочен план 2% годишно“. Важен нюанс в тази позиция е липсата на ангажимент за достигане на лихвена стойност, която ще редуцира достатъчно бързо цените, което оставя инвеститорите в неведение дали да очакват още лихвени повишения или юлското е последното от възходящия цикъл.
Във всички случаи, става все по-ясно, че краят на лихвения подем наближава бързо и паричните стратези дебатират дали да има или не още една мъничка стъпка нагоре преди лихвите да се задържат без промяна, което, според някои от тях, ще е за дълъг период от време. Подобно на декларацията на Федералния резерв от предишния ден, и Управителният съвет на ЕЦБ подчертава, че „ще продължи да следва обвързан с публикуваните фундаментални показатели подход, за да определи подходящото равнище и продължителност на рестрикциите“.
Проблемът на централната банка на блока на еврото е, че инфлацията се понижава прекалено бавно и може да се наложи да се изчака до 2025-а преди тя да падне до желаните 2% годишно. Причината – ръстът на цените, предизвикан първоначално от скъпата енергия, се вкорени дълбоко в широката икономика чрез големите надценки и напомпва разходите за услуги. И въпреки че инфлацията вече е наполовина по-ниска от върховата си стойност през октомври 2022-а, по-трудният за овладяване базов индекс на потребителските цени е в близост до най-високите в историята равнища.
Пазарът на труда също е изключително ограничен и рекордно ниската безработица повишава риска от бърз ръст на през идните години, защото профсъюзите използват умело правомощията си да се пазарят реалните доходи да наваксат инфлационния скок.
Тези обстоятелства дават основание на инвеститорите и анализаторите да очакват от ЕЦБ да натисне отново лихвения спусък през септември и да спре само ако есенните данни за трудовите възнаграждения покажат признаци за охлаждане на ръста си.
Традиционно са необходими 12 до 18 месеца за промените на паричната политика да повлияят на домакинствата и на фирмите, но вече се наблюдават първите признаци, че това вече се случва в емрозоната. Успоредно с най-резкия в историята срив на корпоративното кредитиране в блока на еврото, неговата водеща икономика – Германия – се бори да се излезе от техническата рецесия. А секторът на услугите на страната се дестабилизира, следвайки устойчивата слабост на промишления бранш.
Надеждата е, че по-ниския икономически растеж ще потисне достатъчно инфлацията.
