Акциите на турските кредитори поевтиняха, а цените на облигациите тръгнаха нагоре в сутрешната търговия в Истанбул на 21 август след като Турската централна банка направи първата си стъпка за ограничаване на депозитния инструмент (познат като ККМ), въведен в сила в края на 2021-а, за да подкрепи националната вдалута.
Банковият индекс на Истанбулската борса (Borsa Istanbul Banks Index), който следи котировките на книжата на регистрираните на борсата кредитори, задълбочи спада си след петъшното понижение и поевтиня с нови 5.4% в понеделник. Акциите на „Акбанк“ загубиха 6.7% от пазарната си оценка, на „Япи креди банкасъ“ – 5.5%, а на „Тюркие Ис банкасъ“ – 4.8 процента.
Турската валута също олекна към щатската до 27.1676 лири за един долар. Доходността на десетгодишните турски правителствени облигации падна с 88 базови пункта – до 21.17% – най-резкият срив от май насам.
Пазарните турбуленции са резултат от регулация на турските централни банкери, оповестена в сутрешните часове на 20 август, чиято цел е да се намали зависимостта на страната от депозитните сметки, обвързани с валутните курсове, и да се задължат банките, неуспели да изпълнят определени специфични целеви нива на конвертиране в обикновени сметки в лири да купуват допълнително правителствени облигации. Паричните власти увеличиха и коефициентите на задължителните банкови резерви за краткосрочните валутни депозити, което ще принуди кредиторите да вкарват повече валута в Турската централна банка.
Очакванията на експертите са решението да увеличи значително дела на спестяванията в турски лири и да ги направи по-атрактивни, докато депозитите със защитените валутни курсове в лири може да паднат рязко, намалявайки привлекателността на схемата.
Турската централна банка, която след поредната победа на президента Реджеп Таийп Ердоган през май бе оглавена от Хафизе Гайе Еркан и която подготвя ново повишение на лихвените проценти през тази седмица, на практика посегна на една от „свещените крави“ от неортодоксалната политика на Ердоган – програмата за правителствена защита на депозитите ККМ.
Тя беше въведена преди почти две години, за да не допусне нова валутна криза и от временен инструмент се превърна в прекалено голяма и прекалено опасна, за да бъде премахната. Според механизма депозантите в лири могат да получат застраховка срещу валутни загуби като ползват гарантирана от държавата компенсация за всяко обезценяване на националните пари, което надхвърля лихвата по сметките. И тъй като средства можеха да постъпят от конверткирането на сметките в твърда валута, тази схема се превърна в допълнителен източник на долари за резервите на централната банка.
В момента свързаните с валутния курс спестявания, които са защитени от обезценяване спрямо чуждестранни валути, са на стойност 124 млрд. щ. долара – над 25% от общия размер на депозитите, което черпи ресурси от държавната хазна.
От началото на годината насам не е констатиран масов отлив на средства от ККМ и въпреки че спестяванията на практика са в турски лири, рейтинговата агенция „Стандар енд Пуърс глоубъл“ определя турската икономика като „по-силно доларизирана“ отколкото през 2019-а след валутната криза. Валутни анализатори пък не очакват, че Турската централна банка ще успее да премахне тази депозитна схема в средносрочен план предвид слабото покритие на валутните резерви и предстоящите плащания на страната по задължения в чуждестранни парични единици.
Новите наредби от 20 август са най-голямата стъпка за редуцирането на програмата ККМ. С последното си решение турските централни банкери сигнализират на кредиторите, че трябва да „агитират“ клиентите си да не подновяват депозитите си по ККМ. Защото, в противен случай, банките, които не изпълняват определени критерии за конвертиране в нормални сметки в лири ще са задължени да купуват допълнително правителствени облигации. А и лихвите по депозитите в лири, които падаха преди решението през уикенда, се очаква да се повишат, по оценка на експерти.
На практика, опциите на Анкара са ограничени, защото всяка рязка отмяна на схемата ще принуди турците да се насочат към зелените пари, застрашавайки официалните резерви, които са прекалено отънели, за да се справят с бум на търсенето на твърда валута.
Страничните ефекти от програмата обаче са достатъчно деструктивни, което наложи и реакцията на централните банкери.
Държавните кредитори трябваше да продадат милиарди долари на пазара, за да помогнат за покриване на търсенето на задгранични валути при падежите на депозитите по ККМ. Плащанията на компенсации на депозантите пък задълбочаваше допълнително ликвидния недостиг във финансовата система, от която централната банка трябваше да изтегля средства, за да попълва авоарите на кредиторите, необходими за покриване на защитените депозити.
През миналата година турското Министерство на финансите е платило 93 млрд. лири (3.4 млрд. щ. долара) по схемата. А след майските избори управляващите приеха закон, прехвърлящ всички разходи по ККМ на централната банка с мотив, че по този начин бюджетът ще стане по-прозрачен и ще се укрепи публичното финансиране.
Поредният източник на натиск вероятно ще дойде след като законодателите се върнат по работните си места през есента когато се очаква да приемат закона, прехвърлящ цялата тежест на ККМ върху централната банка. И тъй като тя, за разлика от финансовото ведомство, не прибира приходи, ще трябва да плаща като печата пари. Което ще доведе до монетизация на разходите, произтичащи от валутния курс. Резултатът ще е инфлационен натиск и може да подложи на риск турската лира, ако по-щедрата парична политика тласне хората да се откажат от защитените депозити. Което пък вещае по-дълъг от очаквания срок за отмяна на схемата ККМ.
